Определение № 809 от 20.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1358/2024 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от етажна собственост с адрес: [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] вх. Б против въззивно решение № 5783 от 13.11.2023 г. по гр.д.№ 9430/2022г. на Софийски градски съд, с което е отменено Решение № 5689 от 01.06.2022 г., постановено по гр.д. № 31557/2021 г. на Софийски районен съд и вместо това е отхвърлен предявеня от касатора искове с правно основание чл. 109 ЗС срещу „А1 България“ с ЕИК: 131468980 за преустановяване на неоснователни действия, изразяващи се в държане на 30 кв.м., представляващи част от покривното пространство на сграда с идентификатор ***, находяща се в [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] като премахне изградената без съгласие на етажните собственици базова станция и свързаните с нея елементи, инсталации и съоръжения, за което е издадено разрешение за строеж. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, тъй като изводът, че монтираната базова станция не създава пречки на етажните собственици да ползват покрива, е необоснован. Освен, че е препятстван достъп на етажните собственици, притежаващи обекти на собственост в първата секция на сградата, включваща вх.А и вх. Б, касаторът сочи, че базовата станция излъчва и лъчения, които са вредни за човешкото здраве. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанието по чл. 280, ал.1, т.1 и ал.3 ГПК по следните въпроси: 1. По какви критерии се определя дали покривът на една сграда с няколко отделни входа е обща част на цялата сграда по смисъла на чл. 38 ЗС и как следва да се извърши промяната с него? 2.Промяната на обща по естеството си част съставлява ли неоснователно въздействие? Съставляват ли тези действия пречка за упражняване правото на собственост? 3.Строеж върху покрив на сграда в режим на етажна собственост съставлява ли създаване на печки и неудобства за ползване на собствения имот по смисъла на чл. 109 ЗС? 4.При извършена промяна с обща част на сграда в режим на етажна собственост без съгласието на етажните собственици, какъв е пътя им на защита? 5.Длъжен ли е съдът да обсъди всички установени факти по отделно и в тяхната взаимна връзка? Счита че въззивното решене противоречи на следните пет решения: Решение № 103 от 20.01.2021 г. по гр.д.№ 4703/2019 г. на ВКС, І гр.о., Решение № 75 от 26.02.2010 г. по гр.д.№ 395/2009 г. на ВКС, ІІ гр.о., Решение № 220 от 18.10.2013 г. по гр.д.№ 2922/2013 г. на ВКС, І гр.о., Решение № 283 от 07.03.2013 г. по гр.д.№ 387/2012 г. на ВКС, ІІ гр.о. и Решение № 57 от 26.03.2013 г. по гр.д.№ 907/2012 г. на ВКС, ІІ гр.о. Не е разграничено по кой въпрос на кое решение подлежи обжалваното въззивно решение и по кой въпрос кое основание за допускане се поддържа. Ответникът по касация оспорва касационната жалба и допускането до касационно обжалване. Привлеченото трето лице-помагач на страната на ответника - етажна собственост с адрес: [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] вх. А не взема становище. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване е, поради което съдът я преценява за допустима. По делото е установено следното: Етажна собственост, на адрес: [населено място],[жк], [улица][жилищен адрес] вх. Б е предявила иск по чл. 109 ЗС против „А1 България“, ЕИК: 131468980, с което е сключен договор за наем на 18.04.2007 г. на 30 кв.м. от югоизточната част на покрива с етажната собственост на вх. А, чл. 14, като наемодателя се е съгласил наемателя да монтира телекомуникационното оборудване – базова станция. Съоръжението е монтирано със строително разрешение от 26.09.2007 г. и е въведено в експлоатация с разрешение за ползване № 348/13.04.2009 г. Договорът за наем не е прекратен. Ищецът твърди, че договорът е скучен и е дадено съгласие за изграждане на съоръжението само от етажните собственици от вх. А, без съгласие на етажната собственост от вх. Б, въпреки, че покрива е общ за двата входа и съставлява обща част по естеството си, чието предназначение не може да се променя дори с решение на ОС на ЕС. Затова счита, че е налице неоснователно действие, което пречи на етажните собственици от вх. Б да упражняват правото си на собственост и върху общите части на сградата, каквато е покрива, т.е. да го ползват. Ответното дружество е оспорило допустимостта и основателността на иска с доводи, че съоръжението е законно изградено и че е налице отделно управление по см. на чл.8, ал.2 ЗУЕС на етажната собственост на вх. А, поради което не е било необходимо съгласие на ищеца - етажните собственици от вх. Б. Етажна собственост, на адрес: [населено място],[жк], [улица][жилищен адрес] вх. А, конституирана като трето лице-помагач на ответника не изразява становище по предявения иск и по касационната жалба. По делото е установено от СТЕ, че жилищен блок 14 [населено място],[жк], [улица]е сграда с идентификатор ***, състояща се от 16 етажа, обособени в шест входа, построена по системата на ЕПК, като всеки от входовете е със самостоятелна стълбищна клетка с асансьори и със самостоятелен вход от улицата, посредством 3 броя външни стъпала и площадка, състои от три секции, отделени с дилатационна фуга помежду си, като във всяка секция са разположени по два входа. Входове А и Б представляват първата секция, която е с общ покрив ограден по периметъра си с бетонни бордове, като дилатационната фуга между бордовете на съседните секции е покрита с хидроизолация и ламаринена обшивка. Достъпът до покривите на всяка от секциите се осъществява през всеки от двата входа в нея, посредством метално стълбище, закрепено към стената на таванския етаж от съответната секция. РС е приел, че вход А и вход Б формират една сграда с общ покрив, който е обща част по естеството си. Установено е, че процента от общите части към всеки обект от вх. А и от вх. Б като се съберат са равни на 100 %, което е удостоверено от общината на база ценообразуването. Доказано е и възражението на ответника за отделно управление на всеки от входовете, каквато възможност е предвиждал чл. 9а ПУРНЕС към момента на сключване на договора за наем и каквато възможност предвижда действащия сега чл. 8, ал.2 ЗУЕС, като са представени доказателства за отделно регистриране пред общината и за провеждане на отделни общи събрания на всеки от двата входа. Тези изводи са възприети и от въззивната инстанция. РС е приел, че въпросите по повод ползването и поддържането на общия покрив, който е обща част следва да се решат от етажната собственост на цялата секция на сградата, включваща вход А и вход Б. Като такъв е определен и въпроса за предоставяне под наем и за монтиране на телекомуникационни съоръжения без оглед на това в коя част на тази секция ще е наетата площ. Посочено е, че общото събрание на етажните собственици от конкретен вход има компетентност да решава само въпроси, свързани с използването на тези общи части от сградата, които функционално обслужват само конкретния вход, каквато обща част не е покривът. Аргумент в подкрепа на извода за възможността да съществува едновременно етажна собственост за части, функционално общи за цялата сграда и такива, които са обособени само за отделния вход е извлечен от разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗУЕС, предвиждаща при необходимост от решаване на въпрос, който е свързан с общи части на две или повече етажни собствености, да се проведе съвместно общо събрание, за участието в което етажните собственост, излъчват равен брой представители. Като е приел, че въпроса за предоставяне на 30 кв.м. от общия покрив под наем и съгласие за монтиране на съоръжение е следвало да дадат етажните собственици и на двата входа, а такова решение са взели само етажните собственици на вх.А, РС е приел, че тези действия са неоснователни. Тъй като с тези действия е извършена промяна на обща част по естеството си за двата входа без взето съгласие от 2/3 етажните собственици, съгласно чл. 18, ал.3 ЗУЕС, РС е приел, че представлява разпореждане с правата на етажните собственици, поради което премахването на съоръженията може да бъде поискано винаги без да се доказва конкретно как пречи на етажните собственици. Въззивната инстанция е споделила извода, че всеки етажен собственик трябва да може да ползва общите части, които обслужват неговия обект и да има достъп до общите части, които обслужват всички обекти в сградата. Позовавайки се на приетата СТЕ и свидетелските показания, въззивният съд обаче е приел, че не се пречи на етажните собственици и от двата входа да се качат на покрива, тъй като достъпът до покрива се осъществява както от вх. А, така и от вх. Б. Това, че не могат да достигнат до съораженията, тъй като същите били оградени не е преценено като пречка за упражняване правото на собственост върху покрива. Заявеното от свидетелят Ц., че от съоръженията имало облъчвания е преценено като недоказано. Такова твърдение не е наведено и в исковата молба. Така въззивният съд е приел, че предявеният иск по чл. 109 ЗС е неоснователен, защото базовата станция, заедно с нейните съоръжения, не представлява незаконен строеж и не пречи на етажните собственици да упражняват правото си на собственост, включително върху покрива, като не е доказано и облъчване. Затова е отменено решението на РС и вместо това иска по чл. 109 ЗС е отхвърлен. Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовна възивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Искът е предявен от избраната за управител към момента на предявяване на иска - Д. Е. Д., която е етажен собственик. Действително тя е упълномощена от ОС на ЕС, проведено на 24.06.2020 г. да предприеме фактически и правни действия по изпълнение на решението за претендиране от ответника на обезщетение за ползването на общия покрив, а е предявен иск по чл. 109 ЗС. РС е приел, че това решение на общото събрание изпълнява изискванията за предявяване на иск за собственост от етажна собственост и за надлежна процесуална легитимация по чл. 23, ал.2 ЗУЕС. Въззивната инстанция е приела, че предявеният иск по чл. 109 ЗС е допустим, тъй като всеки етажен собственик може да предяви и самостоятелно иск за защита на правото си да ползва общите части от етажната собственост, включително и такава по естеството си. Така до колкото иска се поддържа поне от един етажен собственик – избрания управител, за който няма спор, че е етажен собственик, съдът е приел, че е допустим. Разбирането, че всеки етажен собственик може да предяви иск за защита на общите части, включително и по естеството си от неоснователни действия както от друг етажен собственик, така и от трето лице, се споделя от съдебната практика на ВКС. /Решение № 345/25.06.2010г. гр.д.№1497/09г., І гр.о. Решение № 291 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 629/2009 г., I гр. о., Решение № 179/09.03.2010г. по гр.д.№ 219/2009г. І гр.о./ Поради това по първия поставен въпрос не се констатират предпоставките за допускане до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, пр.2 ГПК. Според приетото в мотивите към т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, т.е. въпросът трябва да е от значение за изхода по конкретния спор. По първият въпрос и двете инстанции са приели, че покрива е общ за двата входа и е обща част по естеството си за тях в съответствие с първото цитираното Решение № 103 от 20.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4703/2019 г., I г. о. Следователно не е налице противоречие със съдебната практика на ВКС. В случая не е променена характеристиката на покрива като обща част с факта на монтиране на него на телекомуникационото съоръжение. Той не е променил предназначението си, /не е ползван за тераса например/ поради което е неприложимо Решение № 75 от 26.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 395/2009 г., II г. о. Твърди се противоречие с Решение № 220 от 18.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2922/2013 г., I г. о., по което касационно обжалване е допуснато по въпросите: дали елементи от фасадата на сградата като козирки, корнизи и т. н. са обща част и каква, как следва да се извършва промяната с тях и при извършена промяна без съгласието на етажните собственици какъв е пътя им на защита и съставляват ли тези действия пречка за упражняване правото на собственост. Прието е, че козирката на сградата и корнизът на сградата - част от фасадата непосредствено под покрива, са общи части по естеството си, чието предназначение не може да се променя дори по решение на общото събрание. Затова с Решение № 283/12 от 07.03.2013 г. по гр. д. № 387/2012 г. II гр. о. е прието че "по реда на чл. 109 ЗС е допустимо да се предяви иск за преустановяване на противоправно въздействие върху общи части на сграда, която е в режим на етажна собственост". Според Решение № 75/26.02.2010 г. по гр. д. № 395/2009 г. II гр. о./ използването на обща част по естеството си не по предназначението й смущава правото на собственост на етажните собственици и е неоснователно действие против което защитата е чрез негаторен иск. Като такова е преценено ползването на покрив на сграда за тераса. В настоящия случай, за разлика от казусите по цитираните решения, покрива на секцията, в която са разположени вх. А и вх. Б на блок 14 не е променил предназначението си – той продължава да се ползва и да бъде покрив над двата входа. Не е превърнат в тераса. До него имат достъп етажните собственици и от двата входа. По делото не е установено как преградата на 30 кв.м. от покрива, върху които е монтирана базовата станция и е оградена, препятства ползването на останалата част от покрива за всеки от етажните собственици, какво ползване на покрива конкретно е препятствано. С Решение № 57/26.03.2013 г. по гр. д. № 907/2012 г. II гр. г. е посочено, че нормата на чл. 109 ЗС няма предвид само непосредствено ползване на общи части. Неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС е и това действие, с което реално се смущава правото на собственост, преценено и във вр. с чл. 50 ЗС и като неоснователно действие е преценено прекъсването на трегер на тавана, което смущава упражняване правото на собственост на обект на първия етаж. Трегерът обаче засяга конструкцията на сградата и може да засяга устойчивостта й, поради което това въздействие не може да се сравнява с поставяне на базова станция – телекумуникационно съоръжение на покрива на блок. Поради това, че не се установява противоречие между обжалваното решение и цитираните от касатора, не се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК по първите два въпроса. Тъй като не е извършена промяна предназначението на покрива, четвърти въпрос е неотносим към спора. За този въпрос изцяло важи посоченото по тези два въпроса. Третият въпрос – „строеж върху покрив на сграда в режим на етажна собственост съставлява ли създаване на печки и неудобства за ползване на собствения имот по смисъла на чл. 109 ЗС“ е фактически и по него не може да бъде даден еднозначен отговор, защото отговора зависи от вида на строежа, обема на строителството, начина на изпълнението му, предназначението му, а и от вида и начина на изграждане на покрива. Затова по него не се допуска касационно обжалване. Въззивният съд е приел, че вида на строежа и начина на реализирането му в конкретния случай не смущава възможността етажните собственици да упражняват правото си на собственост, включително и да ползват покрива. Съдът е обсъдил доказателствата и установените факти по делото, но е формирал изводи, които са различни от поддържаната теза от ищцовата страна. Това обаче не сочи на противоречие с практиката на ВКС по чл. 235 ГПК. Основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК е налице когато за разрешаване на правният спор е необходимо прилагането на правна норма или правен институт, които са неясно или непълно уредени, или когато по прилагането им е налице съдебна практика, която облаче е неактуална или проиворечива. Касаторът не е посочил, по кой от поставените пет въпроса се позовава на това основание. По първи, втори, четвърти и пети въпрос е налице непротиворечива съдебна практика, поради което по тези въпроси не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, а трети въпрос, както вече бе посочено, е фактически, по който практиката не може да бъде уеднаквена. Не е налице и очевидна неправилност Такава е налице когато решението страда от особено тежка степен на неправилност в една от трите му форми, която може да се установи от мотивите на съдебния акт без да се извършва същинската касационна проверка по оплакванията в касационната жалба за правилно приложение на материалния закон, за допуснати съществени процесуални нарушения или несъответствие на фактическите изводи от събраните доказателства. Очевидно неправилно е решението когато съдът не е приложил или е приложил в обратен смисъл императивна правна норма, когато не са спазени съдопроизводствени правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина решаване на правния спор, при зачитане равенството на страните, или когато грубо са нарушени основни логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените факти по делото. Съдът не констатира подобни пороци на решението, поради което не се допуска касационно обжалване и на основание чл. 280, ал2, пр.3 ГПК. В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване. На основание чл. 78, ал.3, във вр. с ал.8 ГПК, на ответника по касация следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски за настояща инстанция в размер на 150 лв., съгласно чл. 23, т.4 от Наредбата за заплащане на правна помощ, към която препраща чл. 37 ЗПП. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение