Определение № 374 от 08.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 199/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на община Варна, чрез процесуалния представител юрисконсулт Ц., срещу въззивно решение № 1121/09.10.2019г., по гр.д. № 1075/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд. Поддържат се оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения за постановяване на въззивното решение в противоречие със задължителната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и за разрешаване на правни въпроси, които са от значение за правилното прилагне на закона, както и за развитието на правото - основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК, по следните въпроси: 1. При какви обстоятелства физическото лице, което не е било ползувател, нито пък собственик на имот преди възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, може да стане собственик на поземлен имот, попадащ в територията та §4 ПЗР ЗСПЗЗ; 2.От кой момент започва да тече придобивната давност за имоти, намиращи се в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ предвид разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ и допустимо ли е имот в предметния обхват на тази законова разпоредба да бъде придобит по давност; 3.Допустимо ли е придобиването по давност на имот, собствеността върху който се възстановява по ЗСПЗЗ, при неприключила реституционна процедура. Ответникът по касационната жалба Т. И. К. оспорва жалбата в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С въззивното решение е потвърдено решение №957/2019г. по гр.д.№ 11427/2018г. на Варненския районен съд. С последното е прието за установено по предявения от Т. И. Т. иск, че община Варна не е собственик на ПИ с идентификатор *** по КК КР, с площ 542 кв.м., находящ се в [населено място], кв.Г., м. Б.г“ /подробно описан/.Въззивният съд е възприел изложените в мотивите на първоинстанционния съображения за основателност на иска по реда на чл.272 ГПК. С оглед оплакванията и доводите във въззивната жалба е изложил собствени мотиви по фактическата обстановка и е направил свои правни изводи. Приел е,че предявеният иск намира правното си основание в нормата на чл. 124, ал.1 ГПК .Предвид наведените твърдения за придобиване на процесния имот и наличие на титул, легитимиращ ответната община като собственик, за ищеца е налице интерес да установи непринадлежността на твърдяното право в патримониума на ответника.Спор за идентичност на процесния имот няма. С оглед разпределението на доказателствена тежест при предявения отрицателен установителен иск, в тежест на ответната община е да установи твърдяното от нея придобивно основание - чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС във връзка с чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. Разпоредбата на чл. 5, ал. 3 ЗОС не придава на АЧОС правопораждащо действие, поради което следва да бъдат установени фактите, формиращи посоченото като основание за издаване на акта придобивно основание. Нормата на чл. 25, ал. 1, изр. първо ЗСПЗЗ предвижда, че земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост.Съгласно чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ, земеделските имоти, които не принадлежат на държавата, гражданите или юридически лица, са общинска собственост. В приложното поле на тази норма се включват само онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване, но не са заявени в предвидените в закона срокове, респ. не са изкупени от ползватели по см. на § 4 ЗСПЗЗ, частна хипотеза на която норма е разпоредбата на чл. 19 ЗСПЗЗ. Придобиването правото на собственост върху земите по чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ от общината става по силата на закона, следователно общината следва да установи, че процесният имот има земеделски характер, че не е реституиран, изкупен от ползватели по някои от предвидените по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ способи. Според заключението на неоспорената от страните СТЕ процесният имот е бил земеделска земя до 21.07.2000г. и към настоящия момент има статут на урбанизирана територия.Имотът е бил частна собственост, а не държавна или такава включена в ТКЗС или други образувания. Въз основа на заключението на експертизата въззивният съд е приел, че имотът попада в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и е имал статут на земеделска земя към 2000 г. Той попада в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, от което следва, че земята е била обобществена, поради което съдът не е възприел извода на експертизата, че същият не е бил внесен в ТКЗС или други образувание. Съгласно списъка на ползвателите, имотът е бил предоставен за ползване, като липсват данни за лицата. По смисъла на чл.24, ал.1 и чл. 25, ал.1 ЗСПЗЗ до 2000 г. имотът е съставлявал земеделска земя, подлежаща на възстановяване, която е била заявена за възстановяване,видно от представеното по делото като доказателство заявление за възстановяване с вх.№50199, подадено от Д. Д. по реда на ЗСПЗЗ и решение №550/03.09.1998г. на ПК-Варна,с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Д. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници за нива от 2.600 дка в Г., м. Ч. по плана на старите имотни граници на м.“Б.“, който представлява част от имот №*. Подлежащите на реституция обобществени земеделски земи, които не са заявени от бившите собственици за възстановяване по реда и в сроковете на ЗСПЗЗ, както и не са изкупени от ползвателите в законоустановените срокове, преминават в собственост на съответната община,съгласно разпоредбата на чл. 19 ЗСПЗЗ, обявяваща ги за общинска собственост ех lege с влизане в сила на картата на възстановената собственост, съответно плана за земеразделяне. Идентичност за заявения за възстановяване имот с процесния имот може да се изведе с оглед съвпадане на номера на заявлението, цитирано от вещото лице и посочен в решението на ПК, както и от номера на имота по плана на старите имотни граници/301/. Съобразно представените доказателства имотът е подлежал на реституиране, за него е подадено заявление за реституция, респ. е издадено реституционно решение, като без значение в настоящата хипотеза е издаването на скица и заповед по §4 к, тъй като законът не е предвидил срок за това. Установените факти и обстоятелства изключват възможността на община Варна да придобие собственост в хипотезата на чл.25,ал.1 ЗСПЗЗ. Издаването на АОС не създава, а констатира наличието на права, каквито не се установява да е притежавала общината при съставянето му. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК липсва ясно формулиран по смисъла на цитираното тълкувателно решение релевантен правен въпрос. Основанието по чл.280,ал.1,т.1 ГПК предполага въззивният съд да се разрешил релевантен правен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС, в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС.По смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК пък въпросът е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени /ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, т. 4/. Така поставените въпроси не могат да се приемат като относими към предмета на спора пред въззивния съд и за изхода на делото.Не е ясна връзката им с решаващите изводи на въззивния съд. Доколкото могат да касаят правния интерес от водене на така предявения отрицателен установителен иск следва да се посочи, че са съобразени постановките на ТР№8/2012г., ОСГТК. С него се приема, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва от ответника, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. За наличието на такъв интерес съдът изхожда единствено от направените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, а не от твърденията и възраженията на ответника или от действителното правно положение, тъй като те имат отношение единствено към основателността на предявения иск. Посоченото от касатора решение № 184/20.01.2020г. по гр.д.№1012/2019г., на ВКС, І г.о., не може да се приеме за относимо. Макар да се отнася до спор по отрицателен установителен иск, предявен срещу община Варна за имот, находящ се в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, е постановено при друга фактическа обстановка. Прието е, че спорният по делото въпрос е дали процесната земеделска земя е обобществявана или не, както и дали имотът е заявяван за възстановяване и последиците от това да не е бил заявяван за възстановяване. В настоящия случай е прието, че имотът е бил земеделска земя, подлежаща на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, като има данни по делото за подадено заявление. Извън предмета на спора е дали ищецът може да придобие по давност имота като владее срещу реституирания собственик преди или след приключване на административната процедура. С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.На ответника по касация следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски в размер на 700 лева, съгласно приложения договор за правна защита. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.