Определение № 622 от 02.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 2407/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от адвокат Г. В. - процесуален представител на В. И. К.-Г., ЕГН: [ЕГН] и А. А. Г., ЕГН [ЕГН], срещу определение № 2098 от 14.08.2025 г. по ч.гр.д. № 1236/2025 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено определение № 4235 от 4.03.2025 г. за оставяне без уважение искането за изменение в частта за разноските на решение № 135 от 9.01.2025 г. по гр.д. № 9673/2024 г. на Софийски градски съд, в частта му, с която е осъдено „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК] да заплати сумата за разликата над 1000 лв. до 2000 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение, като вместо това е изменено решение № 135 от 9.01.2025 г. по гр.д. № 9673/2024 г. на Софийски градски съд, в частта му за присъдените разноски и е осъдено „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК] да заплати на адв. Г. В. сумата 1000 лв. разноски за адвокатско възнаграждение. В частната касационна жалба са наведени оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяната му и постановяването на друго определение, с което да бъде потвърдено определение № 4235 от 4.03.2025 г. за оставяне без уважение искането за изменение в частта за разноските на решение № 135 от 9.01.2025 г. по гр.д. № 9673/2024 г. на Софийски градски съд. Твърди се нарушение на материалния закон поради неправилно определен размер на дължимото адвокатско възнаграждение. Излагат се съображения, че съдът, дори съобразявайки практиката на СЕС по дело С-438/2022 г., не следва да определя размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА произволно, какъвто е настоящият случай, а следва да съобрази пазарния размер на адвокатското възнаграждение за други подобни дела и да определи възнаграждение в обичайния и разумен размер - какъвто е подходът на Софийски градски съд в конкретния случай. Сочи се и нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с аргумента, че в противоречие с изискването на чл. 254, ал.1 ГПК въззивният съд не е изложил мотиви, освен направеното с отговора на исковата молба признание на иска. Според жалбоподателя твърдяното нарушение на съдопроизводствените правила води и до необоснованост на обжалваното определение. В приложеното към частната касационна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси, за които се твърди, че са включени в предмета на спора и са от значение за изхода на делото, при приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: 1/ „Отчитайки фактическата и правна сложност на делото, следва ли съдът да вземе предвид пазара, при който адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност?“ 2/ „Следва ли съдът да установи, че определеното от първоинстанционния съд възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА е в съществено отклонение/пряко мярката, наложена от този пазар, за да намали размера на възнаграждението до обичайния и разумен размер?“ По първите два въпроса се сочи противоречие с определение № 4514 от 10.10.2024 г. по ч.гр.д. № 3167/2024 г. на ВКС, IV г.о., определение № 6015 от 20.12.2024 г. по ч.гр.д. № 2577/2024 г. на ВКС, II г.о., определение № 2995 от 13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 991/2024 г. на ВКС, IV г.о. и определение № 3343 от 28.06.2024 г. по ч.гр.д. № 3766/2023 г. на ВКС, IV г.о. 3/ „Следва ли съдът да изложи мотиви, обосноваващи защо приема, че действителната и правна сложност на делото е толкова малка, че да налага определянето на адвокатско възнаграждение в размер, в пъти по-нисък от минимума, определен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа и съществено отклоняващ се от пазарния?“ По третия въпрос се твърди противоречие с т. 3 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 3/2012 г. ОСГТК на ВКС. В подаден писмен отговор насрещната страна „ЕОС Матрикс“ ЕООД оспорва допускането на касационен контрол по подадената частна касационна жалба, както и основателността й. Върховен касационен съд в състав на Второ търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от легитимирани да обжалват лица, срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване, и отговаря на изискванията на чл. 274, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 284 ГПК, поради което я намира за процесуално допустима. Съгласно чл. 278, ал. 4 ГПК правилата за касационно обжалване на решенията намират субсидиарно приложение и спрямо определенията. Поради това и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК следва да бъде извършена преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационен контрол. При произнасянето си съставът на ВКС взе предвид следното: За да постанови своя съдебен акт, въззивният съд е отбелязал, че с обжалваното пред него определение № 4235/4.03.2025 г. по гр.д. № 9673/2024 г. на СГС, първоинстанционният съд е отхвърлил искането от 22.01.2025 г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД за изменение на решението от 9.01.2025 г. в частта за разноските, като е изложил мотиви, че ответникът - „ЕОС Матрикс“ ЕООД, е дал повод за завеждане на делото. Този краен извод на първоинстанционния съд е споделен от въззивния по подробно изложени в определението му съображения, които са неотносими към предмета на настоящото частно производство. С оглед на направеното възражение за прекомерност на присъденото от първоинстанционния съд по реда на чл. 38 от ЗА адвокатско възнаграждение, въззивният съд, като е съобразил практиката на СЕС по дело С-438/22, според която не е обвързан от фиксираните в Наредба №1/9.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, е приел, че с оглед на фактическата и правна сложност на делото следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., всичко това - при отчитане на признаването на исковата претенция от ответника още с отговора на исковата молба. Мотивиран от гореизложеното, Софийски апелативен съд е отменил обжалваното определение на Софийски градски съд в частта му, с която е отхвърлено искането за изменение на решение от 9.01.2025 г. по първоинстанционното дело в частта за разноските, като е изменил решението и е присъдил разноски в размер на 1000 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищците. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, разтълкувана по задължителен за съдилищата начин с постановките в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационен контрол на въззивния съдебен акт се допуска въз основа на осъществени обща и допълнителни предпоставки - формулирани в изложение към касационната жалба, респ. - частната касационна жалба, един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при сочена и обоснована хипотеза измежду визираните в т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК или чл. 280, ал. 2 ГПК. В конкретния случай на трите поставени от жалбоподателя въпроси може да признае качеството на годно общо основание за допускане на касационно обжалване. По отношение на същите не е налице претендирания допълнителен критерий за селектиране на жалбата по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие със сочената практика на ВКС. Видно от мотивите към обжалваното въззивно определение, постановилият го състав е извършил преценката по отношение на визираните във въпросите обстоятелства, в съответствие с цитираната от жалбоподателя практика. Конкретната преценка на въззивния състав относно размера на дължащото се в случая адвокатско възнаграждение, като относима към правилността на обжалвания въззивен акт, а не към наличието или не на основания за допускане на касационното му обжалване, е извън предмета на настоящото производство по селектиране на частната касационна жалба. С оглед на гореизложеното съставът на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение намира, че не са налице основания за допускане на определението на Софийски апелативен съд до касационно обжалване на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение