Определение № 3431 от 04.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 1836/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, чрез процесуален представител, против Решение № 115 от 13.05.2025 г. по в. гр. д. № 9/2025 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което след частични отмяна и потвърждаване на Решение № 148 от 05.07.2024 г. по гр. д. № 419/2023 г. на Окръжен съд - Габрово (поправено с Решение № 235 от 07.11.2024 г.), като краен резултат е осъден настоящият касатор по предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ да заплати на М. М. К. сумата от 60 000 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на претърпяно ПТП, ведно със законната лихва, считано от 02.06.2022 г. до окончателното изплащане.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, с оглед на което се претендира неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата над 28 000 лв. до присъдените 60 000 лв., или – за сумата от 32 000 лв., както и присъждане на направените разноски за всички инстанции.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси, по отношение на който се сочи, че са налице допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, а именно:

1. ,,Следва ли при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от телесни увреждания съдът да отчита като критерии за справедливост и конкретните икономически параметри от загубата на работоспособност на дадена личност като размерът на неговите доходи, финансовия му принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното му положение и принос за обществото, респективно - загубата на тези доходи и принос за определен период от време в резултат от причинените му телесни увреждания при ПТП ?“;

2. „При определяне на справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД следва ли съдът да обсъди всички правнорелевантни факти и обстоятелства или следва да обсъди само някои от тях ?“;

3. „Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане и обществено-икономическите и социални условия в страната и как трябва да се отчитат тези лимити по отношение размера на обезщетението ?“.

Допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е обоснована с твърдението, че отговорът по всички въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е аргументирана с твърдението, че в случая въззивният съд се е произнесъл в отклонение от практиката на касационната инстанция, намерила израз в: по въпрос № 1 - ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и решенията по: т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о.; т. д. № 619/2011 г. на ВКС, II т. о.; т. д. № 916/2011 г. на ВКС, I т. о. и т. д. № 2143/2014 г. на ВКС, II т. о.; по въпрос № 2 – ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и решенията по т. д. 566/2010 г. на ВКС, II т. о.; по т. д. № 2998/2013 г. на ВКС, I т. о.; по т. д. № 3334/2013 г. на ВКС, II т. о.; по т. д. № 1053/2012 г. на ВКС, II т. о.; по т. д. № 4391/2013 г. на ВКС, II т. о.; по т. д. № 3594/2013 г. на ВКС, I т. о.; по т. д. № 40/2014 г. на ВКС, II т. о.; по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о.; по т. д. № 387/2008 г. на ВКС, II т. о.; по т. д. № 596/2012 г. на ВКС по т. д. № 2273/2015 г. на ВКС, на ВКС, II т. о.

Релевирано е и самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, обосновано с твърдението, че при присъждане на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд не е отчел всички релевантни и обективни критерии за справедливост.

Ответникът – М. М. К., в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Производството по делото е образувано по предявен от М. М. К. срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск по чл.432, ал.1 КЗ за присъждане на сумата от 60 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, вследствие получени травми от ПТП, причинено от застрахован при ответното дружество водач на МПС. С първоинстанционното решение Окръжен съд – Габрово е приел, че справедливият размер на обезщетението за доказаните болки и страдания възлиза на 60 000 лв., като след отчитане на съпричиняване от 30 %, искът е уважен за сумата от 42 000 лв.

Сезиран с жалби и от двете страни, за да достигне до обжалвания резултат, Апелативен съд - Велико Търново е споделил извода на първоинстанционния съд, че претенцията е доказана в претендирания размер от 60 000 лв. За разлика от първата, втората инстанция е намерила за неоснователно възражението на ответното застрахователно дружество по чл.51, ал.2 ЗЗД - за принос от страна на пострадалия ищец, поради което искът е уважен изцяло.

С оглед доводите в касационната жалба и съответните на тях въпроси, поставени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в настоящото производство се спори единствено по размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 28 000 лв. до присъдените 60 000 лв. В тази връзка след обсъждане на приетите по делото медицински документи (епикризи) и заключение на съдебномедицинската експертиза въззивният състав е приел за установено, че вследствие на процесното ПТП ищецът е получил открито счупване на големия пищял (тибия) на левия крак, на ниво средна трета, с разкъсно-контузна рана по предно-вътрешната повърхност на подбедрицата; охлузване и кръвонасядане външностранично на дясното бедро, охлузване външностранично на дясното коляно, охлузване на вътрешния глезен на левия крак и кръвонасядане на нокътното ложе на палеца на левия крак; На същия ден бил приет в МБАЛ „д-р Т. В.“ АД - [населено място], Отделение по ортопедия и травматология, където на 15.04.2022 г. му било проведено оперативно лечение на счупването чрез метална остеосинтеза на костните фрагменти; Изписан е на 30.04.2022 г., като впоследствие настъпило усложнение - инфекция в раната, лекувана антибиотично, като му били правени и периодични обработки на раната; На 07.02.2023 г. ищецът бил отново хоспитализиран и му било проведено повторно оперативно лечение за отстраняване на металната остеосинтеза, като бил изписан на 13.02.2023г. Според вещото лице счупването е довело до трайно затрудняване движението на левия долен крайник за срок над 1 м., а останалите увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.; Обичайният оздравителен период при закрито счупване на големия пищял е около 3 - 3,5 м. за обездвижване и около 7-8 м. за възстановяване, докато при разместено счупване е възможно този период да е по-дълъг, а при открито счупване - още по-дълъг, тъй като има риск от инфекция; В конкретния случай счупването е от открит, разместен и усложнен тип, и лечението е продължило повече от обичайното; Развитието на инфекцията е наложило лечението й, а установеното срастване на костните фрагменти - повторно оперативно лечение за отстраняване на поставените метални елементи; Към момента на прегледа било установено пълно възстановяване от външните травми - костите сраснали напълно и правилно, но ищецът изпитва болки при натоварване на крака или по-продължително ходене - в лявото коляно и в лявата глезенна става, както и има белези от операциите, от раната на подбедрицата и от нараняването на вътрешния глезен на левия крак; Инфекцията на раната се дължала на естеството на травмата - открито счупване, при което в меките тъкани на крайника проникват патогенни микроорганизми в благоприятна среда - увредени от травмата тъкани.

Наред с това, въззивният съд е обсъдил и събраните в първоинстанционното производство свидетелски показания на майката на ищеца, въз основа на които е приел за установено, че в спешното отделение пострадалият бил пребледнял и целият в кръв; Първо бил опериран, а впоследствие настъпила и стафилококова инфекция; Имал болки, не можел да спи, майка му повече от две седмици била до него в болницата, миела го и го обслужвала; След изписване от болницата продължил да приема антибиотици, а раната зараснала трудно заради импланта; При втората операция дълго време имало отворена „дупка“ и ходили на превръзки, а раната се затворила на петия месец; Цяла година бил на легло в къщи и се нуждаел от грижи; Излизал пред къщи с патерици и около шест месеца се придвижвал с една патерица; При втората операция имало проблем с упойката и това довело до силно главоболие - не можел да спи, повръщал и не се хранел; Понастоящем се оплаквал от болки при разваляне на времето, не можел да разпъва добре глезена, да стои прав повече от 3-4 ч., не можел да спортува и имал проблем с координацията; Освободили го от компютърната фирма, в която работел преди инцидента, и все още не си е намерил работа; Спрял да общува с приятелите си и се затворил в себе си.

От правна страна Апелативен съд – Велико Търново е приел, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания от травматичните увреждания, получени при ПТП на 14.04.2022 г., в размер на 60 000 лв., е напълно адекватно на доказания по делото обем и интензитет на търпените вреди и съответно на принципа за справедливост, въведен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. При определяне на обезщетението въззивният съд е подчертал, че следва да бъдат съобразени тежестта на получените увреждания и конкретно вида на травмата - открито многофрагментно счупване на големия пищял на левия крак, което съдебномедицинската експертиза определила като усложнено, наложило две оперативни интервенции в период от около десет месеца; Обемът и интензитетът на търпените от ищеца болки е бил най-голям непосредствено след получаване на травмата, както и след двете операции; Съществени по обем са били страданията на ищеца в резултат от инфектирането на раната, наложило допълнително лечение и медицински манипулации; Оздравителният период е продължил повече от обичайния за подобен вид травми (около 7-8 м.) заради вида на счупването и инфекцията на раната; Възстановяването от травмата настъпило след около година, а по време на болничния престой след инцидента ищецът бил на легло, принуден да търпи неудобството да бъде обслужван от други лица; След изписването му от лечебното заведение бил затруднен да се грижи сам за себе си, да извършва обичайните за ежедневието си действия, бил ограничен в придвижването си, в социалните си контакти, не е имал невъзможност да работи; Въпреки че се е възстановил от травмата, качеството на живот на ищеца е било влошено в период от около една година, като все още изпитва обичайните за подобни увреждания болки при натоварване или при промяна на времето. Невъзможността да води присъщия за млад човек активен живот - физически и социален, според съда е дало негативно отражение върху емоционалното и психичното му състояние. С тези мотиви и при съобразяване с обществено-икономическите условия в страната към датата на увреждането / според данните на НСИ средният годишен доход на едно лице е в размер на 9 000 лв., а средната работна заплата за второто тримесечие на 2022г. – 1193лв./ решаващият съд е обосновал крайния си извод за дължимост на претендираното обезщетение в пълен размер, в който смисъл е постановил обжалваното решение.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Формулираните в изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК въпроси №№ 2 и 3 са относими към преценка на критериите за определяне на справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди. Същите са обсъждани от въззивния съд, обусловили са решаващия му извод за основателност на исковата претенция в определения размер, поради което е налице общата предпоставка за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не се установяват обаче допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като второто от тях е заявено бланкетно и без отчитане наличието на многобройна практика на касационната инстанция по въпроса за критериите за определяне на обезщетението по чл.52 ЗЗД, включително и на задължителна такава.

При определяне на полагащото се на ищеца обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд се е съобразил с указаните в ППВС № 4/1968г. общи критерии и е преценил специфичните за делото обстоятелства, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост, а именно – характера и степента на причинените на пострадалия травми; продължителността и интензитета на търпените от увреденото лице болки и страдания; вида на проведеното лечение; продължителността на възстановителния период и свързаните със същия неудобства от битов характер; негативното отражение на инцидента върху върху емоционално-психическото състояние на ищеца. Доводите на касатора при обосноваване на въпросите са предпоставени от несъгласието с приетия от въззивния съд размер на обезщетението, като в изложението липсва посочване на необсъдени от съда значими за определянето му критерии в подкрепа на защитната му теза. При съобразяване размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД съдът е извършил самостоятелна преценка на приетите за релевантни в случая обстоятелства, между които и социално-икономическите условия на живот в страната към релевантния момент. Обосноваността на изводите, до които е достигнал в резултат на тази преценка, може да бъде обсъждана само при вече допуснат касационен контрол, но не е основание за допускането му.

Първият въпрос от изложението не е обсъждан от въззивния съд, не е бил включен в предмета на спора, поради което няма характеристиката на правен съгласно задължителните указания в ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Размерът на доходите, финансовият принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното положение и принос за обществото не са сред изведените в задължителната практиката на ВС и ВКС обстоятелства, релевантни за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, търпени от пострадало лице вследствие на травматично увреждане, съответно не са събирани доказателства в тази насока. Следователно, въпросът не удовлетворява общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за искания достъп до касационно обжалване, с оглед на което е ненужно обсъждането на допълнителните основания.

Не е налице и самостоятелното основание по чл.280, ал.2,предл.3 ГПК. Очевидно неправилно би било съдебно решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, ако въззивният съд е приложил отменен закон, ако е приложил закона в противоречие с неговия смисъл или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика, каквито в случая не се установяват. Твърденията, с които е аргументирано основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, не обосновават нито една от примерно изброените хипотези на очевидна неправилност.

При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ответника по касация адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., на основание чл.38, ал.2 ЗА.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК