Определение № 60346 от 07.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1438/2020 г.

Производството е образувано по касационна жалба на Д. Е. против решение № 317/04.02.2020 г. по гр.д.№ 2991/2019 г. на Софийски апелативен съд, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 10263/22.03.2021 г., в частта му, с която е оставена без уважение въззивната жалба на страната против решение от 15.11.2018 г. по гр.д.№ 13422/2016 г. на Софийски градски съд, с което предявеният от същата против ЗАД „Алианц България„АД иск, с правно основание чл.226 ал.1 КЗ / отм./, е отхвърлен, за разликата между присъдените, вкл. с въззивното решение 27 000 лева и до претендираните 50 000 лева. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с чл.52 ЗЗД, предвид изключително занижения размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, в причинна връзка с ПТП от 14.11.2013 г., причинено по вина на водача на застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност „ на автомобилистите лек автомобил. Според страната, въззивният съд не е съобразил всички релевантни за определяне размера на обезщетението обстоятелства и конкретно: понесеният силен психологически стрес и емоционални страдания, вкл. от отложената поради травмата процедура „ин витро”, болките и страданията от оперативното изваждане на импланта, дългият възстановителен период, през който е била изцяло зависима от чужда помощ, продължаващите и към момента болки и затруднения в движенията – при клякане и изкачване на стълби, крампи след продължително движение и сутрин, останалите трайни кожни белези. Не са съобразени от съда, като ориентир за икономическите условия към момента на определяне на обезщетението, лимитите на застрахователна отговорност, съгласно пар.27 от ПЗР на КЗ. Касаторът твърди, че обезщетението е несъобразено с формирана практика в аналогични случаи, спрямо която е определена и цената на иска. Счита, че изложените мотиви са непоследователни и непълни, спрямо установената фактическа обстановка, както и неубедителни, по отношение значението на всяко отделно обстоятелство при определяне на общия размер, доколкото единствено маркира същото, с което се явяват в нарушение на ППВС № 4/1968 г.. Така въззивният съд е приложил превратно критерия за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД, влагайки различен от вложения от законодателя смисъл – да бъде адекватен паричен еквивалент на понесените болки и страдания. Ответната страна - ЗАД „Алианц България„ АД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неформулирането на правен въпрос, в евентуалност – поради необосноваването на допълнителния селективен критерий по същия. Счита, че изложението по чл.284 ал.3 ГПК преповтаря обстоятелствената част на касационната жалба и основанията за неправилност на въззивния акт по чл.281 т.3 ГПК, различни от тези по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК, преценими в настоящата фаза на касационното производство. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи, ограничени до правилността на изводите относно размера на дължимото обезщетение, съответно прилагането на критерия за справедливост, заложен в чл.52 ЗЗД, настоящият състав съобрази следното: Ищцата Д. Е. е предявила иск за обезщетяване на неимуществени вреди, в причинна връзка с ПТП от 14.11.2013 г., причинено по вина на водача на застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите лек автомобил, в размер на 50 000 лева. В исковата молба се сочи, че в резултат на ПТП същата е получила закрито счупване на голямопищялна кост и претърпяла оперативна интервенция за откритото наместване на фрактурата, с вътрешна фиксация - поставяне на имплант. Твърди, че и към момента изпитва болки в областта на счупването и не е възстановила напълно движението и издръжливостта на увредения крайник. Позовава се и на психическа травма от случилото се, чиито проявления исковата молба не описва. В допълнителната искова молба не са наведени допълнителни съображения относно съдържанието на търпимите болки и страдания. За установяването им е представена медицинска документация, прието е заключение на СМЕ и е изслушана като свидетел сестрата на пострадалата. За да определи обезщетение в размер на 15 000 лева първоинстанционния съд е съобразил, че ищцата е получила диафизарно счупване на голямопищялна кост на лява подбедрица ,довело до трайно затруднение на движенията за период от 5 месеца, през първите два от които е изпитвала интензивни болки. Под спинална анестезия е извършено открито наместване и стабилизиране на костните фрагменти с интрамодуларен заключващ пирон. Първите три месеца придвижването на ищцата е било с патерици, а след това – с постепенно натоварване на крака, като от началото на 5 месец е преминала към пълното му натоварване. Окончателното възстановяване е настъпило в края на петия месец, като още след втория болките са останали да се проявяват при продължително натоварване на крака и промяна на времето и са преодолявани с обезболяващи средства. Според вещото лице, болките следва понастоящем да са инцидентни и само в областта на фрактурата, а възстановяването на ищцата, в това число обема на движения на крайника, е пълно, без вещото лице, обаче, да се ангажира с категорична бъдеща прогноза. Съобразени са трайните кожни белези в горната част на лявата подбедрица – един от 6 см. и 4 бр. с размери между 0,5 и 1 см.. Към момента на произнасянето на съда е предстояща оперативна интервенция за изваждане на пирона, която, според вещото лице, предполага допълнителни болки и страдания за срок от 30 дни. Съдът е съобразил показанията на св. Г. от които се установяват „негативни последици във връзка с извършваната през този период / на възстановяването от травмата / процедура ин витро „. С въззивната си жалба ищцата е оспорила изводите за пълното й възстановяване от травмата, предвид периодични болки, трудност при клякане и изкачване на стълби, както и крампи сутрин и след продължително движение. По начало оспорва възможността за пълноценно възстановяване, като счита за ноторно известно настъпването на преждевременни, тежки и необратими дегенеративни изменения при подобна увреда.Акцентира на несъобразяването на претърпените от нея психически и емоционални страдания. Въззивният съд е завишил дължимото обезщетение до общ размер от 27 000 лева, като е преповторил установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, вкл. вида и съдържанието на установените неимуществени вреди и съобразимите за определяне размера на обезщетението критерии: вида на увреждането, съдържанието на лечението, вкл. бъдещата оперативна интервенция за махане на импланта, периода на възстановяване и съпътстващите го болки и страдания,вкл. тези при предстоящото отстраняване на импланта, съдържанието и интензитета им, остатъчния козметичен дефект, съобразявайки и социално-икономическите условия към датата на увреждането – ноември 2013 г.. Позовал се е изрично на установеното от вещото лице, че по делото няма данни за остатъчни негативни последици или усложнения към момента. Видно от мотивите въззивният съд практически е възприел идентични с тези на първоинстанционния съд критерии за определяне на обезщетението, но придавайки по-голяма тежест на всеки един в обосноваването на справедливия му размер. В изложението по чл.284 ал.3 ГПК касаторът формулира следните въпроси: 1/ Следва ли при определяне на обезщетението съдът да се съобрази с лимита на застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, който отразява промените в икономическите условия ? Липсата на изложени съображения относно лимитите, показващо пълното им игнориране, води ли до неправилно приложение на принципа за справедливост ? Нарушен ли е същият при определяне на обезщетения в по-нисък размер от определени такива за аналогични случаи, което е явно несъобразяване с лимита и икономическите условия и с общественото възприемане на справедливостта на този етап ?; 2/ Релевантни ли са за критериите по чл.52 ЗЗД лимитите на застраховане, съгласно пар. 27 от ПЗР на КЗ / отм./ и обществено-икономическите и социални условия в страната ?; 3/ Как следва да се прилага принципа за справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди, в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя ? Липсата на посочване на лимит, както и на съобразяване в достатъчна степен на задължителните критерии по приложението на чл.52 ЗЗД, при условията на пряк иск срещу застрахователя, както и на конкретните за разглеждането на делото факти, представлява ли нарушение на принципа на справедливост при определяне на справедливо по размер обезщетение ,в нарушение на ППВС № 4/1968 г..? ;4/ Липсата на мотив в решението на САС, по какъв критерий е формирано обезщетението за неимуществени вреди, основание ли е за неговата отмяна? Игнориране на съществени и значими обстоятелства предпоставя ли нарушение на принципа на справедливост ? Непосочване или неотчитане в достатъчна степен на задължителните критерии с оглед специфичното им проявление за всяко дело – момент и начин на настъпване на травмата, възраст на ищцата, емоционални страдания, преживян психологически стрес, продължаващи страдания, действащите лимити на застрахователна отговорност към датата на ПТП - води ли до нарушаване на принципа на справедливост ? Кои факти представляват съществено за определяне на обезщетението обстоятелство - емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, съпътствали живота на пострадалата за определен период от време, икономическата обстановка в страната, задължителната практика на ВКС?; 5/ Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии и да ги съпостави реално с доказателствата по делото, за да се изпълнят изискванията на ППВС № 4/1968 г. ?; 6/ Длъжен ли е съдът да търси точен паричен еквивалент на търпените морални вреди и да намери „ справедлив еквивалент „ на същите, като гаранция за това е отчитане на всички задължителни и специфични в случая обстоятелства, въведени с ППВС № 4/1968 г., гарантиращи правилно приложение на принципа за справедливост ? По всички въпроси допълнителният селективен критерий е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1ГПК, поради противоречие в произнасянето на въззивния съд с ППВС № 4/1968 г. и решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, както и с решения на въззивни съдилища, като последните са извън обхвата на преценимата съдебна практика в посочената хипотеза. Съдебните актове са посочени общо, а не в относимост към всеки от формулираните въпроси. Въпросите - излишно обстоятелствени и по същество повтарящи се, а в една част изискващи директен отговор за правилност на въззивното решение, на основанията по чл.281 т.3 ГПК, различни от тези по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК, поради което не съставляват правни въпроси - по приложението на правна норма или правен принцип, независимо от конкретиката на спора - се свеждат до „приложение критерия за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД „ и „ приложението на лимитите на застрахователна отговорност - по пар.27 от ПЗР на КЗ отм. в конкретната хипотеза - при определяне справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди по пряк иск на пострадалия срещу застраховател на гражданската отговорност на делинквента „. Въпросите не удовлетворяват общия селективен критерий, тъй като въззивният съд е съобразил всички относими, за определяне размера на обезщетението, обстоятелства, която преценка следва да отчете изначалното им въвеждане в спора от ищцовата страна, както и доказаността им в производството. Видно е от съдържанието на въпросите, че като несъобразени се твърдят основно психологическите вреди и емоционални страдания на ищцата и конкретно - във връзка с повторната процедура „ин витро„, предприета в хода на възстановяване от травмата. Както се посочи по – горе, исковата молба въвежда най.общо твърдение за трепърпяна психологическа травма от случилото се, без дори да е обвързано с твърдение за конкретното й отражение спрямо предприета процедура „ ин витро „ в периода на възстановяването, както и при липса на твърдения относно съдържанието на същата, по начало изводимо от проявленията й в поведението и нагласите на пострадалия. За разлика от физическите болки и страдания, от които, с помощта на специализирана медицинска експертиза са изводими обичайно търпими болки и страдания, подлежащи на възмездяване и без детайлизираното им заявяване от ищеца, обичайно търпими психически травми в причинност с увреждането не се предполагат, с оглед различни нива на психическа устойчивост и зависимост от характера на пострадалия. Проявленията на такива страдания следва да бъдат заявени, съответно и доказани. Дори да се приемат за включващи се в обстоятелствената част на иска, видно е, че в касационната си жалба ищцата се позовава на понесени емоционални притеснения, с оглед отлагането на назначена към датата на увреждането процедура „ин витро„, а показанията на разпитаната свидетелка се ограничават до споделяне на изпитвани физически неудобства при провеждането й след отлагането, с оглед изискванията на режима по възстановяването след травмата. Друг акцент в касационната жалба е липсата на пълно възстановяване на ищцата към момента, което съдът е счел за неизводимо от доказателствата - заключението на съдебно-медицинската експертиза, според което липсват данни за усложнения и остатъчни негативни последици, изключая козметичните белези, които съдът е съобразил, макар и за тях да липсва твърдение в исковата молба и събрани доказателства за изживявани негативни емоции от ищцата предвид наличието им. Доводът на касатора за принципно проявяващи се при такива травми усложнения и дегенеративни изменения, доколкото не се констатират обективно, би бил относим към бъдеща претенция за обезщетение в условия на ексцес, поради което и самото вещо лице не се е ангажирало с бъдеща прогноза. Несъстоятелно е възражението, че като съпътствано от сигурни бъдещи болки и страдания с продължителност от около месец, очакваното / а по твърдение на касатора вече осъществено / оперативно премахване на металната плака не е било съобразено при определяне размера на обезщетението. Затруднения в движенията - при клякане и изкачване на стълби, както и за получавани крампи при продължително натоварване и след сън, от една страна не са заявени с исковата молба, а и са останали недоказани – не се сочат от разпитаната свидетелка, нито се потвърждават от вещото лице, което единствено ги споделя, като твърдение на пострадалата. Младата възраст на същата е съобразена, но се явява относима към благоприятното развитие на бърз и успешен възстановителен процес, а не към противното, само в който случай би била значима за определяне на по-високо по размер обезщетение. Следователно, съдът не е оставил без внимание въведено, относимо и доказано по отношение размера на дължимото обезщетение обстоятелство, а спрямо така проведеното доказване, определеният размер не се явява драстично занижен, поради което въззивното решение не се явява в несъответствие със задължителните указания, залегнали в ППВС № 4/1968 год.: за обосноваване прилагането на критерия за справедливост с всички относими към определянето на размера на обезщетението елементи и мотивиране на решението в аспект на комплексната им преценка, н о като се държи сметка за действително заявените и доказани в производството факти и обстоятелства. Въпросът относно приложението на лимитите на застрахователна отговорност формално би покрил общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, доколкото съобразяването им в отговорността на застрахователите, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„, като ориентир за социално-икономическите условия, спрямо които следва да се определи справедлив размер на дължимото обезщетение, е предмет на дължимо от съда произнасяне при постановяване на решението. Касаторът ,обаче, не сочи параметри, спрямо които да се обоснове неправилност на правния резултат – несъразмерност на присъденото спрямо действително търпимите вреди, съобразно доказаното им съдържание, интензитет и продължителност, в който смисъл е и формираната съдебна практика по реда на чл.290 ГПК – реш. № 1/26.03.2012 год. по т.д.№ 299/2011 год. на ІІ т.о. ВКС, реш.№ 95/ 24.10.2012 год. по т.д.№ 916/2011год.на І т.о.на ВКС, реш.№ 155/11.12.2012 год. по т.д.№ 711/2011 год. и др.. Лимитите на застрахователна отговорност по пар. 27 от ПЗР на КЗ /отм./ не биха могли да се съобразяват като пряко приложими конкретни стойности, поради което и проста съпоставка между същите и размера на присъдените обезщетения, на каквато се основава касатора, не обосновава неправилност на въззивния акт, поради несъобразяване на конкретните обществено-икономически условия. Определеното от съда обезщетение не дава основание за извод, че при прилагане критерия за справедливост, вкл. съобразно цитираната задължителна съдебна практика, относно начина на съобразяване застрахователните лимити, въззивният съд е вложил в нормата на чл.52 ЗЗД смисъл, различен от вложения от законодателя и така с ъ щ е с т в е н о се е отклонил в приложението на критерия за справедливост, въведен с нормата. Цитираното определение по т.д.№ 2836/2018 г. на ІІ т.о. на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване в производство по чл.288 ГПК, не е относима към хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК съдебна практика, тъй като не формира сила на пресъдено нещо. Но дори да се съобрази съждението на състава, че присъденото от въззивния съд обезщетение от 40 000 лева, при аналогичен случай на травма на голямопищялната кост, претърпяна в сравнително сходен времеви момент / 02.01.2014 г., при ПТП в настоящия случай на 14.11.2013 г. /, е адекватно и справедливо, то следва да се отчете, че увреждането по т.д. № 2836/2018 г. на ВКС, ІІ т.о. е коментирано като съпътствано и от други увреди, при по-дълго болнично лечение, 3 оперативни интервенции и остатъчни негативни последици – по-дълъг крак, видимо удебеляване на дясна подбедрица, ограничен обем на движение на две стави и липсваща чувствителност на външна страна на дясна подбедрица, а търпимите болки при продължително стоене прав и влажно и студено време са очаквани и в следващите 2–3 години. За сравнение, към идентичен момент – 03.11.2013 г. и аналогична травма на голямопищялната кост, съпътствана от счупване на дясна раменна кост, счупване кръстна, срамна и седалищна кост, счупване на ставна ямка на дясна тазобедрена става, травматично увреждане на малкопищялен нерв, две разкъсноконтузни рани в лакътна става и подбедрица,сътресение на мозъка и посттравматична пневмония, състав на ВКС - в определение по чл.288 ГПК по гр.д.№ 1704/2019 г. – е приел за справедливо обезщетение от 70 000 лева, едва с 20 000 лева по-високо от претендираното от ищцата, но само за травмата на подбедрицата. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение