Определение № 50571 от 19.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 2148/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадената чрез Адвокатско дружество „Д. и Х.“, представлявано от адв.Г. Х., касационна жалба на ищеца К. Б. Д. срещу решение № 5 от 20.05.2022г. по възз.гр.д.№ 32/2021г. на АС - Бургас.С него е потвърдено постановеното с участието на З. Н. Б., като трето лице помагач на ответника, решение № 324/2.10.2020г. по гр.д.№ 807/2020г. на ОС - Бургас за отхвърляне на предявения от К. Б. Д. против „ЗАД Армеец“ АД частичен иск, с правно основание чл.226 КЗ (отм.), за обезщетение за репариране на неимуществени вреди от смъртта на неговия дядо К. И. Д. в резултат от ПТП, настъпило на 10.10.2015г., причинено от застрахования при „ЗАД Армеец“ АД водач на МПС З. Н. Б., в размер на 100 000лв., представляващо част от общо вземане в размер на 150 000лв. В касационната жалба се поддържат всички основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК - нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Според касатора е неправилен изводът, че не е доказана материалноправната му легитимация за получаване на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия дядо в резултат от получените увреждания при ПТП.Счита, че така приетото от въззивния съд противоречи на ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и на трайно установената практика на ВКС. Процесуалната незаконосъобразност е обоснована от касатора с доводи, че въззивният съд не е разгледал задълбочено и детайлно събраните по делото доказателства и не е извършил конкретна и цялостна преценка на установените правно-релевантни факти, а вместо това е разгледал теоретично въпроса за материалноправната легитимация на лицата, извън кръга, очертан в ППВС№ 4/1961г. и ППВС № 5/1969г.В тази връзка касаторът поддържа, че във въззивното решение само са описани, но не са обсъдени детайлно и задълбочено свидетелските показания и писменото заключение на СПЕ и са напълно игнорирани обясненията на вещото лице от СПЕ в откритото съдебно заседание на 20.01.2020г.Искането е за отмяна на въззивното решение и за постановяване на друго, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен в пълния претендиран размер и за присъждане на разноски. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е въведено основанието за допускане на касационно обжалване по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по следните правни въпроси: 1.Длъжен ли е въззивният съд, съобразно чл.236, ал.2 ГПК, да прецени доказателствата по делото и на техния фон, да обсъди всички правнорелевантни факти, доводите и възраженията на страните, като изведе свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи? По него касаторът се позовава на постановените по чл.290 ГПК решение № 36/24.04.2022г. по т.д.№ 311/2021г., II т.о. и решение № 212/01.02.2012г. по т.д.№ 1106/2010г., II т.о. 2.Кои лица, извън кръга, очертан с Постановление № 4/1961г. и Постановление № 5/1969г. на Пленума на ВС, са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък? Касаторът счита, че по него въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и на постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 372/14.01.2019г. по т.д.№ 1199/2015г., II т.о., решение № 26/04.06.2019г. по т.д.№ 1505/2016г., II т.о., решение № 43/27.04.2022г. по т.д.№ 597/2021г., II т.о. В подадения чрез юрисконсулт Г. С. писмен отговор ответникът „ЗАД Армеец“ АД оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за подаване на отговора на касационната жалба. Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.288 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното: Въззивният съд е приел от фактическа страна, че по делото е установено и не се оспорва наличието към момента на ПТП на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка„Гражданска отговорност“ на автомобилистите между ответното застрахователно дружество и подпомагащата страна - прекия причинител на вредите при управление на МПС, неговото противоправно и виновно поведение, установено с влязла в сила присъда, настъпването на смъртта на дядото на ищеца в резултат от причинените при ПТП телесни увреждания, отправянето от ищеца на писмена застрахователна претенция и отказа на ответното застрахователно дружество за заплащането й. Счел е, че са осъществени в пълнота и кумулативна даденост реквизитите от фактическия състав на деликта и са налице предпоставките за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответното застрахователно дружество. За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на иска, решаващият състав е споделил изводите, че ищецът не е материалноправно легитимиран да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дядо си. Въззивната инстанция е извършила самостоятелен анализ на показанията на св.А. Ф. пред първата инстанция.Въз основа на тях е приела за установено, че ищецът и дядо му не са живеели заедно, но са прекарвали заедно много време, като ищецът е оставал да преспива в дома на дядо си и го е придружавал при посещенията му по панаири.Анализирайки свидетелските показания, въззивният съд е констатирал, че те са лишени от конкретност, бланкетни са и лишени от детайли, съдържат обобщения и квалификации, но не и непосредствени впечатления за конкретни факти.Ето защо е приел, че от тях не може да се направи извод, че между ищеца и дядо му е съществувало съдържателно общуване, значимо за формиране на личността на ищеца и неговите житейски позиции, присъствие и ангажираност на дядото за предпазване на ищеца от житейските неблагополучия.Наред с това решаващият състав е приел, че по делото липсват данни за факти, настъпили в периода от раждането на ищеца до смъртта на дядото, свидетелстващи за необичайно задълбочена връзка между тях, надхвърляща традиционната за българския бит и родова традиция.Посочил е, че не са релевирани житейски обстоятелства, които биха обусловили създаване на връзка, която е по-интензивна от присъщата на съответната родствена връзка по произход ( напр. примерно посочените в решение № 92 от 17.11. 2019г. по т.д.№ 1275/2019г.)Въззивният съд е обсъдил и заключението на СПЕ.Въз основа на него е приел за установено наличие на симптоми на психичен травматизъм, психично страдание, което е нормално присъща последица от загубата на прародител.Счел е за недоказано наличие на психическа травма в причинност със смъртта, надхвърляща обичайното страдание. Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване. Процесуалноправният въпрос № 1, който се отнася до задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства, възражения и доводи на страните, е значим за всяко въззивно производство.Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване по него произтича от липсата на въведената допълнителна предпоставка по т.1 на чл. 280, ал. 1.От мотивите на въззивното решение не се констатира да е допуснато отклонение от задължителната съдебна практика, обективирана в т. 1, т. 2 и т. 3 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и от постоянната практика на ВКС по чл. 290 от ГПК – цитираните от касатора решения, както и служебно известните решение № 55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/2013г. на ВКС, I т. о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, I т. о., решение № 111/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, II т. о. и други.Въз основа на извършения от въззивния съд самостоятелен анализ на свидетелските показания са формирани мотиви, че е недоказано съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка между ищеца и дядо му, която надхвърля обичайните отношения на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.Въззивният съд е съобразил и това, че в случая не са и релевирани житейски обстоятелства, от които да може се направи извод за подобна връзка между ищеца и дядо му.Обсъдено е и заключението на СПЕ по делото.Въз основа на него е прието, че не е доказано ищецът да е преживял психическа травма, надхвърляща обичайното страдание при смъртта на обичан дядо. Както е изяснено в мотивите към т.1 на ТР № 1/2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правилността на изводите на въззивния съд при обсъждане на доказателствата по делото е изключена от предмета на селективната фаза на касационното производство. Въпрос № 2 също притежава характеристиките, очертани в чл.280, ал.1 ГПК, тъй като касае предпоставките/критериите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт на други лица, извън очертания в ППВС 4/1961г. и ППВС № 5/1969г. кръг на лицата с право на обезщетение/.Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, поради липса на въведената допълнителна предпоставка. В ТР № 1/2016 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961г. и ППВС № 5/24.11.1969г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени; Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В съобразителната част на тълкувателното решение е изяснено, че, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик; В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в Постановления № 4/61г. и № 5/69г. на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. От мотивите на въззивното решение е видно, че въззивният съд се е съобразил изцяло с принципните постановки на ТР № 1/2016 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и създадената въз основа на него съдебна практика по чл.290 ГПК. Крайният извод за липса на активна материалноправна легитимация е обоснована с недоказаност на наличието както на трайна и дълбока емоционална връзка на ищеца с починалия, така и на болки и страдания, които по своя интензитет и продължителност надхвърлят обичайните и е справедливо да бъдат обезщетени. Поради всичко изложено, не следва да се допуска касационно обжалване. С оглед на този изход на производството на касатора не се дължат разноски. На ответника се присъждат на осн. чл.78, ал.8 ГПК, разноски за юрисконсултско възнаграждение за подаване на отговора на касационната жалба в размер на 100лв. Мотивиран от горното, съставът на I т.о.: