Определение № 2083 от 25.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3751/2023 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. И. Т., подадена чрез адв. П. А. от АК- Бургас, срещу въззивно решение № 28/06.03.2023 г. по в.гр.д, № 258/2022 г. на Окръжен съд - Кърджали, с което след отмяна на решение № 340/12.10.2022 г., по гр.д. № 207/2022 г. по описа на Районен съд- Кърджали, са отхвърлени предявените от Г. И. Т. против „Търговия - К“ ООД [населено място], искове да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца, както следва: сумата 3400 лв. - главница, дължима по договор за временна финансова помощ от 04.07.2012 г.; сумата 10 000 лв. -главница, дължима по договор за временна финансова помощ от 08.12.2014 г.; сумата от 3060 лв.- договорна лихва за периода 21.02.2019 г. -21.02.2022 г. по договор за временна финансова помощ от 04.07.2012 г. и сумата от 5400 лв.- договорна лихва за периода 21.02.2019 г. - 21.02.2022 г. по договор за временна финансова помощ от 08.12.2014 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от деня на постъпване на исковата молба в съда - 21.02.2022 г. до окончателното им погасяване. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответника по жалбата „Търговия - К“ ООД [населено място] е подал писмен отговор, в който изразява становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, намира подадената касационна жалба за процесуално недопустима, поради следните съображения: Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20000 лв. - за търговски дела. Предмет на спора са две отделни вземания за главници на Г. И. Т. срещу „Търговия - К“ ООД [населено място], съответно за сумите: от 3400 лв. и от 10000 лв., дадени в заем на дружеството ответник по два договора за временна финансова помощ, респ. две претенции на ищеца за възнаградителни лихви от 3060 лв. и от 5400 лв., произтичащи от посочените договори. Претенциите по делото произтичат от търговски сделки- заемател по двата договора за временна финансова помощ е търговско дружество. Извън законодателно посочените сделки, които по естеството си са търговски, такъв характер на сделката се придава и тогава, когато е сключена от търговец и е свързана с упражняваното от него занятие - субективни/относителни/ търговски сделки. Законодателят въвежда и оборима презумпция за квалифициране на сделката като търговска - достатъчно е да е сключена от търговец, за да се счита, че е свързана с неговото занятие. Когато едната страна е търговец, са приложими и уредените в ЗЗД договори /вкл. и по силата на препращащата норма на чл.288 ТЗ/, които са част от гражданското право. Когато предмет на съдебен спор са правоотношения, породени от такъв договор, видът на делото следва да се определи в зависимост от това дали сделката е търговска по смисъла на чл.286, ал.1 и ал.3 ТЗ. Характерът на сделките в случая определя делото като търговско. Цената на всеки един от предявените искове, съединени за общо разглеждане не надхвърля 20000 лв., поради което и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, обжалваното решение не подлежи на касационен контрол. Касационната жалба е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство да се прекрати. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение