Определение № 2268 от 21.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 21/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 262870 от 01.09.2022 г. по гр. д. № 1473/2021 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение № 20243507/04.11.2020 г. по гр. д. № 42936/2019 г. на Софийски районен съд, с което е признато за установено по отношение на ищеца Ф. С. Д., че ответницата Ю. М. Т. Б. не е собственик на складово-сервизно помещение, находящо се в [населено място], район „С.“, [улица], на тавански - 4 надпартерен етаж на жилищната сграда, със застроена площ 2.50 кв. м., прилежащо към апартамент № 6 с идентификатор ***, и на основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен констативният нотариален акт за собственост на ответницата, издаден на основание давностно владение, както и нотариалният акт за поправка.

Въззивният съд е приел, че и двете страни са собственици на апартаменти в жилищната сграда, в която се намира процесното складово-сервизно помещение. Ищецът е собственик на апартамент № 3 с принадлежащото му избено помещение 6 и таванско помещение 7 с обща площ от 19,20 кв. м., а ответницата е собственик на апартамент № 6 и принадлежащите му избено помещение № 8 и таванско помещение № 8 с обща площ от 16 кв. м. Процесното складово-сервизно помещение представлява реална част от таванското помещение към апартамента на ищеца, обособено чрез преграждане и отваряне на отделна врата откъм коридора. Ответницата се е снабдила с нотариален акт за собственост по давност за процесното складово - сервизно помещение № 54 том XI, peг. № 26102, дело № 1708 от 05.10.2018 г., поправен с нот. № 110, т. ХП, peг. 28813, дело № 1925/2018 г. на нотариус И. Д.. Давността е въведеното от нея в процеса придобивно основание за спорното помещение.

След подробно обсъждане на практиката на ВКС въззивният съд е приел, че в процесния случай няма пречка за придобиване по давност на спорното помещение, тъй като по изключение лице, което притежава самостоятелен обект в сградата, може да придобие по давност принадлежащо складово помещение към друг самостоятелен обект, който при това има друго складово помещение.

Прието е обаче, че в тежест на ответницата е да докаже пълно и главно, че е владяла съответната реална част от таванското помещение на ищеца, явно и необезпокоявано, с намерение да го придобие, в рамките на повече от 10 години преди предявяване на иска /24.07.2019 г./. Доказателствата по делото обаче не обосновават придобивното основание на чл.79, ал.1 ЗС. Съдът е обсъдил свидетелските показания по делото. Според И. М., която познава и двете страни по делото, до 2012 г. процесното таванско помещение не е било преградено, имало е само железа и винкели на мястото. Тя дава показания, че не е било изградено мокро /сервизно/ помещение, нямало тръби. Според нея таванът бил преграден след този период. В същия смисъл са и показанията на свидетелката М. П., която има непосредствени впечатления от таванския етаж. Тя е заявила, че едва през 2017 г., след като започнал ремонт на покрива на сградата, майката на ищеца я е упълномощила да се занимава с ремонта и са ходили на място с нея. Там са установили, че на тавана има поставена нова врата, както и нова прясно изградена стена, понеже майсторите били оставили кофи със строителни отпадъци на мястото. Свидетелката знае за споровете между страните за процесната част от таванското помещение, както и че ответницата е убеждавала ищеца да се прокара вода на тавана и той да отстъпи част от помещението, за да си направи ответницата баня и да прокара тръби. Според тази свидетелка единственият таван, който е над санитарните помещения на долните етажи, е този на ищеца. На съседните тавани не могат да се прокарват тръби, тъй като са над други жилищни помещения. Според свидетелката майката на ищеца е отказвала да даде достъп и не е била съгласна с такова преустройство. Тя знае, че ищецът не е давал на ответницата ключ от помещението, както и достъп до същото. Смята, че ответницата е направила преграждане, като е разбила стената на таванското помещение без съгласието на собственика на тавана. Според свидетелката Я. С., която познава ответницата като неин адвокат, още през 2003 г. дошли бабата и дядото на ответницата и са й казали за уговорка със съседите да обособят две самостоятелни помещения към таванските им помещения и да ги ползват като сервизни помещения. Тя смята, че през 2004 г. приключила процедурата. Изградили стена със средства на бабата и дядото на ответницата, сложили и водомери. Тя смята, че ответницата е била в добри отношения със съседите и че ползва помещението оттогава чрез баба си и дядо си. Според тази свидетелка след 2015 г., преди 2017 г., ответницата и майка й дошли за оформяне на документите и уреждане на отношенията с ищеца и през 2018 г. ответницата се снабдила с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Според другата свидетелка М. В., майка на ответницата, чиито показания съдът цени по реда на чл. 172 ГПК, през 2005 г. бабата на ищеца оставила ключ от таванското помещение на дядото на ответницата. Тогава започнало изграждането на преградната стена от баща й, били обособени и санитарните помещения. Тя смята, че никой от страна на ищеца не се противопоставил на изграждането на санитарните помещения. Майка й изготвила идеен проект за ВиК, който не е бил одобрен от общината. Майката на ищеца се свързала с нея през 2015 г., като до 2017 г. са преговаряли за прехвърляне на спорната част със заверено съгласие за промяна на предназначението, но не достигнали до съгласие.

При тези данни въззивният съд е приел, че не може с категоричност да се направи извод към кой момент е обособена т. н. санитарна част от таван № 7 от около 2, 5 кв. м., предмет на спора, нито, че ответницата е владяла лично и необезпокоявано тази част в период по-дълъг от 10 години преди завеждане на делото. Приетата СТЕ също не установява с категоричност към кой момент е заградена част от таван № 7, който принадлежи към апартамента на ищеца. От заключението се установява единствено, че има отделена част от таванското помещение на ищеца чрез изграждане на стена от тухлен зид и направа на отвор в съществуваща тухлена стена за монтаж на врата, като тази отделена част е с площ 2.63 кв. м. След поставяне на стената в нея и съседните съществуващи канали са прокопани канали и са монтирани ПВЦ тръби за вода. И в двете тавански помещения - № 7 и № 8 са монтирани водомери. От справка в кадастралната карта се установява, че таванското помещение № 7 не представлява самостоятелен обект в сградата и в момента е със статут на таван към апартамент № 3, а така описаното сервизно помещение към него все още не е завършено и е без таван.

Прието е, че ответницата не е провела пълно доказване, че е осъществявала владение върху спорната реална част от тавана на ищеца чрез извършване на явни, недвусмислени и непрекъснати действия за период по-дълъг от 10 години преди завеждане на иска, които са доведени до знанието на ищеца. Владелецът трябва да манифестира поведение, което да не оставя никакво съмнение, че той упражнява фактическа власт за себе си. Такива доказателства по делото няма. Напротив, от доказателствата може да се направи извод, че ответницата не е владяла лично или чрез друг, необезпокоявано и явно, без противопоставяне, въпросната част от тавана на ищеца. Не следва по-различен извод от факта, че ответницата се е снабдила с констативен нотариален акт за придобиване по давност на спорните 2,5 кв., м. през 2018 г., тъй като исковата молба е подадена на 24.07.2019 г.

Касационна жалба срещу въззивното решение в посочената част по отрицателния установителен иск е подадена от ответницата Ю. М. Т. Б..

Жалбоподателката счита, че въззивният съд неправилно е приложил чл.272 ГПК. Той не е трябвало да препраща към мотивите на първоинстанционния съд по въпроса за придобивната давност, а да обсъди всички събрани доказателства по този въпрос. При наличие на противоречиви свидетелски показания съдът трябвало да прецени способността на всеки свидетел обективно и точно да възприеме фактите, да съхрани впечатленията си и да ги изложи добросъвестно пред съда. Трябвало да се съобрази също при какви обстоятелства свидетелят е узнал съответния факт. В жалбата е направен анализ на свидетелските показания и са изложени съображения защо съдът следва да се довери на свидетелите Я. С. и М. В.. Изброени са и писмени доказателства, необсъдени от въззивния съд, които според жалбоподателката сочат, че преустройството на тавана на ищеца и отделянето на процесното сервизно помещение е станало още през 2005 г., откогато ответницата чрез своите баба и дядо е установила владение върху него. Не било отчетено и влязлото в сила решение, с което предявеният от настоящия ищец срещу майката на ответницата иск по чл.108 ЗС за същото помещение е бил отхвърлен поради това, че ищецът е загубил правото си на собственост върху него.

В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички обстоятелства по делото, събраните доказателства, които са от значение за преценка предмета на спора, включително в хипотеза на чл.272 ГПК, както и длъжен ли е да обсъди всички доводи във въззивната жалба;

2. Ако някои правнорелевантни факти по спора се установяват със свидетелски показания, които се разминават, трябва ли съдът да вземе предвид времето и начина, по който свидетелите са узнали тези факти, както и способността и желанието им вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си.

Ответникът в производството Ф. С. Д. оспорва жалбата.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска.

Налице е основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставените в изложението към жалбата въпроси. Следва да се допусне касационно обжалване и да се провери дали въззивното решение съответства на практиката на ВКС по тях. Освен това следва да се провери имат ли значение за придобивната давност преговорите през 2015 – 2017 г. за закупуването на процесното таванско помещение.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение