Определение № 379 от 12.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2819/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. Василев Д. против определение № 302/04.05.2020 г., постановено по гр.д.№121/2020 г. от състав на Окръжен съд – Перник. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, съдът е приел, че предявеният иск с правно основание 124, ал.4 ГПК е недопустим, поради липса направен интерес и е потвърдил постановеното в този смисъл определение на първоинстанционния съд. Съдът е приел, че с ТР № 5/14.11.2012 г. по тълк. д. № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС е даден отрицателен отговор на въпроса, допустим ли е иск за установяване истинността на документ по чл. 124, ал. 4 изр. 1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязлото в сила решение, по което документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срокът за оспорването му по реда на чл. 193 ГПК. Прието е, че спорът за истинността на документа трябва да бъде повдигнат и изяснен във висящия процес, а не по друго дело, за да се предотврати възможността страната да заобиколи предвидената в чл. 133 от ГПК преклузия. Следва да се отбележи, че в производството по в.гр.д. № 249/2018 г. на ОС Кюстендил, жалбоподателят не е оспорил посочените в исковата молба протоколи изготвени от ЧСИ. Посочено е от състава на съда, че защитата на длъжника при нищожни и неправилни действия на частния съдебен изпълнител по въвод във владение може да се осъществи освен чрез обжалване действията му и чрез предявяване на владелчески иск по чл. 75 от ЗС, а не чрез иск за установяване нищожност на действия на частния съдебен изпълнител. Този извод е основан на чл. 358 от ГПК, който допуска владелческа защита за всеки, чието владение е отнето по нареждане, или със съдействието на съдебния изпълнител независимо дали тези действия подлежат на обжалване, и дали са обжалваеми, а в производството съдът проверява тяхната законосъобразност. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът не се е произнесъл по всички доводи в частната жалба, без да посочва конкретно основание по чл.280, ал.1 ГПК относно допустимостта на обжалването. Въпреки това, състава на ВКС счита, че с обжалваното определение съдът се е произнесъл по всички доводи на страната в частната си жалба, като доколко това е правилно и законосъобразно, за да е допустима частната касационна жалба, касаторът следва да изложи и основания и да постави правни въпроси, по които се е произнесъл съда, за да е налице някое от посочените в разпоредбата на чл.280 ГПК основания за допустимост на касационното обжалване. Така съдът е приел, че е допустимо в производството по обжалване на действията на съдебен изпълнител да се оспорват документи, т.е. налице е произнасяне по довода в тази насока в жалбата, като в изложението не се сочи правен въпрос в тази насока. Съдът е приел, че с оглед цитираното тълкувателно решение е недопустимо по този ред на установителен иск да се обосновава правен интерес от молба за отмяна по реда на чл.303 ГПК, като в изложението на касационните основания не се сочи правен въпрос по това произнасяне от съда. Съдът не е приел в мотивите си, че обжалването на действията на съдебен изпълнител е исков процес, а единствено, че в този процес е допустимо оспорването на документи, като правен въпрос не се поставя в тази насока в изложението, но произнасяне от състава на въззивния съд е налице. Предвид изложеното, въззивният съд се е произнесъл по доводите в частната жалба, но правни въпроси относно възприетото от съда в правните изводи не се сочи, поради което касационното обжалване не следва да се допуска, доколкото съдът не следи служебно за правилността на обжалваното определение, ако не са налице сочени от касатора правни въпроси, относно които са налице предпоставките на чл.280 ГПК. Водим от горното, състав на ВКС