Определение № 667 от 02.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 5090/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Й. К. срещу въззивно решение № 91 от 30.07.2021 г. по възз. гр.д. № 30 /2021 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционно решение от 02.11.2020 г. по гр.д. 391 /2020 г. на Плевенския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Д. Д. Д. иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване на окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – тристаен апартамент с площ кв.м., ведно с мазе и таван в етажна собственост в [населено място], на [улица]. Ответникът Д. Д. Д. в писмен отговор оспорва основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от страна по делото срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и е редовна. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от правна страна следното: Възражението на ответника за нищожност на предварителния договор на основание чл.26, ал.1, т.3 ЗЗД поради накърняване на добрите нрави – като сключен при нееквивалентност на престациите. Уговорката в предварителния договор от 19.02.20 15 г. е за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на процесния тристаен апартамент за сумата 8 000 лева, данъчната му оценка за 2015 г. възлиза на 62 247 лева, а пазарната цена 63 450 лева според едноличната СТЕ и 68 500 лева според тричленната СТЕ, което първоинстанционният съд напълно аргументирано е кредитирал. Въззивният съд напълно споделя извода на Пл.ОС, че цената 8 000 лева е напълно нееквивалентна на насрещната престация – недвижим имот със стойност 68 500 лева. Разликата между двете стойности е значителна, като престацията на продавача дотолкова надвишава престацията на купувача, че последната може да бъде определена като незначителна и да бъде приравнена на липса на престация. Този извод напълно съответства на съдебната практика, на която първоинстанционният съд се е позовал. Въззивната инстанция е допуснала на основание чл.266, ал.2, т.1 ГПК събиране на доказателства относно прехвърлянето на собствеността на лек автомобил (индивидуализиран в мотивите). От договор за покупко-продажба на МПС и заявление за пререгистрация е видно, че собствеността на автомобила е била прехвърлена на ответника Д. Д. Д. от М. М. К. и О. А. К. на 09.05.20 13 г. за сумата 500 лева. След като собствеността върху автомобила е прехвърлена възмездно две години преди сключването на предварителния договор, от лица, различни от купувача по предварителния договор, напълно недоказано е твърдението, че част от цената на договора е заплатена чрез прехвърляне на МПС. С оглед на всичко изложено, предявеният иск по чл.19, ал.3 ЗЗД е неоснователен. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: В касационната жалба се съдържат доводи за процесуални нарушения – необсъждане на доказателства и недопускане на събиране на доказателства – съдебно-оценителна експертиза на автомобил, които са довели до неправилен извод, че част от цената по договора не е заплатена чрез прехвърляне на МПС и така до неправилен краен извод. Във връзка с тези доводи за неправилност жалбоподателят извежда следните правни въпроси: · Следва или въззивният съд да събере доказателства, които се събират служебно от съда … експертиза, ако е наведено оплакване, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи? · Следва ли въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства при направено оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение? Жалбоподателят твърди, че въззивният съд се е произнесъл по тези въпроси в противоречие с ТР № 1 /09.12.2013 г. по т.д. № 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС. Първият въпрос не е обуславящ, тъй като, видно от изложеното за мотивите на въззивния съд делото не е останало неизяснено от фактическа страна и фактическите изводи на първоинстанционния съд не са необосновани. Въззивният съд е обосновал с три аргумента извода си, че с представения договор за покупко-продажба на лек автомобил не се установява по никакъв начин, че част от цената на договора е заплатена чрез прехвърляне на МПС: