Определение № 4017 от 22.08.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3495/2024 г.

Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.

Подадена е касационна жалба от Д. И. А., Р. Й. З., Т. Л. Й., С. Л. Й., Е. А. А., В. А. С., В. А. А., Л. Д. А., Б. И. Т., Р. Д. В., К. Д. К., Г. Г. Т., С. Т. А., А. Т. Т., В. Т. А., А. К. Б., Ж. К. Б., Н. С. К., Д. Д. Б., С. Т. Б. и Д. Т. Б., чрез адв. Т. Г. К., против решение № 231 от 4. 06. 2024 г. по в. гр. д. № 54/2024 г. на ОС – Хасково, с което:

а/. след частична отмяна на решение № 199 от 09.11.2023 г. по гр. д. № 12/2023 г. на РС Свиленград е отхвърлен предявеният от Д. И. А., Р. Й. З., Т. Л. Й., С. Л. Й., Е. А. А., В. А. С., В. А. А., Л. Д. А., Б. И. Т., Р. Д. В., К. Д. К., Г. Г. Т., С. Т. А., А. Т. Т., В. Т. А., А. К. Б., Ж. К. Б., Н. С. К., Д. Д. Б., С. Т. Б. и Д. Т. Б. против М. П. А. и М. В. У. иск положителен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че Д. И. А. притежава 1/6 ид. ч, Р. Й. З. притежава 1/48 ид. ч, Т. Л. Й. притежава 1/96 ид.ч., С. Л. Й. притежава 1/96 ид. ч, Е. А. А. притежава 1/72 ид. ч, В. А. С. притежава 1/72 ид. ч., В. А. А. притежава 1/72 ид. ч, Л. Д. А. притежава 1/12 ид. ч., Б. И. Т. притежава 1/12 ид. ч, Р. Д. В. притежава 1/24 ид. ч., К. Д. К. притежава 1/24 ид. Част, Г. Г. Т. притежава 1/48 ид. част, С. Т. А. притежава 1/48 ид. част, А. Т. Т. притежава 1/48 ид. част, В. Т. А. притежава 1/48 ид. част, А. К. Б. притежава 1/24 ид. част, Ж. К. Б. притежава 1/24 ид.ч., Н. С. К. притежава 1/12 ид. част, Д. Д. Б. притежава 1/54 ид.ч., С. Т. Б. притежава 7/216 ид.ч. и Д. Т. Б. притежава 7/216 ид.ч., общо всички ищци 20/24 ид.ч, от правото на собственост върху следните недвижими имоти: 1/. поземлен имот с идентификатор * по КККР на [населено място], [община], област Хасково, находящ се в землището на [населено място], местност „С.“, с площ: 3450 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване – нива 4 категория, с предишен идентификатор *, при граници: поземлени имоти *, *, *.; 2 /. поземлен имот с идентификатор * по КККР на [населено място], [община], област Хасково, местност „С.“, с площ 3450 кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска, с начин на трайно ползване - нива 4 категория, с предишен идентификатор *, с номер по предходен план: *, при съседи: поземлени имоти *, *, *, *.; 3/. поземлен имот с идентификатор * по КККР на [населено място], [община], област Хасково, находящ се в землището на [населено място], местност „С.“, с площ 3450 кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска, с начин на трайно ползване – нива 4 категория, с предишен идентификатор: *, с номер по предходен план: *, при граници: поземлени имоти с идентификатори *, *, *, които 3 бр. поземлени имоти съставляват част от нива от 13,800 дка., четвърта категория, в местността „С.”, представляваща имот № *по плана за земеразделяне на землището на [населено място], обл. Хасково, при граници: имот № *- язовир, имот № *- др. селищна територия на остатъчен фонд, имот № *- полски път на остатъчен фонд и имот № ***- нива на П. Н. П., възстановена с решение № 118ДБ от 30.04.1998г. на ПК - гр.Любимец, както и претенцията по чл. 537, ал. 2 ГПК, за отмяна на нотариален акт по обстоятелствена проверка № 171/2016 г., с който ответницата М. В. У. е призната за собственик по давност на 40/45 ид.ч. от описаните по-горе имоти;

б/. след частична отмяна на решение № 199 от 09.11.2023 г. по гр. д. № 12/2023 г. на РС Свиленград е отхвърлен предявеният от Д. И. А., Р. Й. З., Т. Л. Й., С. Л. Й., Е. А. А., В. А. С., В. А. А., Л. Д. А., Б. И. Т., Р. Д. В., К. Д. К., Г. Г. Т., С. Т. А., А. Т. Т., В. Т. А., А. К. Б., Н. С. К., Д. Д. Б., С. Т. Б. и Д. Т. Б. против М. П. А. и М. В. У. иск положителен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че Д. И. А. притежава 1/6 ид. ч, Р. Й. З. притежава 1/48 ид. ч, Т. Л. Й. притежава 1/96 ид.ч., С. Л. Й. притежава 1/96 ид. ч, Е. А. А. притежава 1/72 ид. ч, В. А. С. притежава 1/72 ид. ч., В. А. А. притежава 1/72 ид. ч, Л. Д. А. притежава 1/12 ид. ч., Б. И. Т. притежава 1/12 ид. ч, Р. Д. В. притежава 1/24 ид. ч., К. Д. К. притежава 1/24 ид. част, Г. Г. Т. притежава 1/48 ид. част, С. Т. А. притежава 1/48 ид. част, А. Т. Т. притежава 1/48 ид. част, В. Т. А. притежава 1/48 ид. част, А. К. Б. притежава 1/24 ид. част, Н. С. К. притежава 1/12 ид. част, Д. Д. Б. притежава 1/54 ид.ч., С. Т. Б. притежава 7/216 ид.ч. и Д. Т. Б. притежава 7/216 ид.ч., общо всички ищци 19/24 ид.ч. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор * по КККР на [населено място], [община], област Хасково, находящ се в землището на [населено място], местност „С.“, с площ: 3450 кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска, с начин на трайно ползване - нива 4 категория, с предишен идентификатор *, с номер по предходен план *, при граници: поземлени имоти с идентификатори *, *, *, *, *, който имот съставлява част от нива от 13,800 дка., четвърта категория, в местността „С.”, представляваща имот № *по плана за земеразделяне на землището на [населено място], обл. Хасково, при граници: имот № *- язовир, имот № *- др. селищна територия на остатъчен фонд, имот № *- полски път на остатъчен фонд и имот № ***- нива на П. Н. П., възстановена с решение № 118ДБ от 30.04.1998г. на ПК - гр.Любимец, както и претенцията по чл. 537, ал. 2 ГПК, за отмяна на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка № 171/2016 г., с който ответницата М. В. У. е призната за собственик по давност на 40/45 ид.ч. от описания по-горе имот;

в/ след частично обезсилване на решение № 199 от 09.11.2023 г. по гр. д. № 12/2023 г. на РС Свиленград е прекратено производството по делото в частта по предявения от Ж. К. Б. против М. П. А. и М. В. У. положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът Ж. К. Б. е собственик на 1/24 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор * по КККР на [населено място], [община], област Хасково, находящ се в землището на [населено място], местност „С.“, с площ: 3450 кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска, с начин на трайно ползване - нива 4 категория, с предишен идентификатор *, с номер по предходен план *, при граници: поземлени имоти с идентификатори *, *, *, *, *, който имот съставлява част от нива от 13,800 дка., четвърта категория, в местността „С.”, представляваща имот № *по плана за земеразделяне на землището на [населено място], обл. Хасково, при граници: имот № *- язовир, имот № *- др. селищна територия на остатъчен фонд, имот № *- полски път на остатъчен фонд и имот № ***- нива на П. Н. П., възстановена с решение № 118ДБ от 30.04.1998г. на ПК - гр.Любимец;

г/ след частично обезсилване на решение № 199 от 09.11.2023 г. по гр. д. № 12/2023 г. на РС Свиленград е прекратено производството по делото в частта по предявения от Д. И. А., Р. Й. З., Т. Л. Й., С. Л. Й., Е. А. А., В. А. С., В. А. А., Л. Д. А., Б. И. Т., Р. Д. В., К. Д. К., Г. Г. Т., С. Т. А., А. Т. Т., В. Т. А., А. К. Б., Ж. К. Б., Н. С. К., Д. Д. Б., С. Т. Б. и Д. Т. Б. против М. П. А. отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните по делото, че М. П. А. не е собственик на 40/45 идеални части от следните недвижими имоти: 1/. поземлен имот с идентификатор * по КККР на [населено място], [община], област Хасково, находящ се в землището на [населено място], местност „С.“, с площ: 3450 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване – нива 4 категория, с предишен идентификатор *, при граници: поземлени имоти *, *, *.; 2 /. поземлен имот с идентификатор * по КККР на [населено място], [община], област Хасково, местност „С.“, с площ 3450 кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска, с начин на трайно ползване - нива 4 категория, с предишен идентификатор *, с номер по предходен план: *, при съседи: поземлени имоти *, *, *, *.; 3/. поземлен имот с идентификатор * по КККР на [населено място], [община], област Хасково, находящ се в землището на [населено място], местност „С.“, с площ: 3450 кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска, с начин на трайно ползване - нива 4 категория, с предишен идентификатор *, с номер по предходен план *, при граници: поземлени имоти с идентификатори *, *, *, *, *; 4/. поземлен имот с идентификатор * по КККР на [населено място], [община], област Хасково, находящ се в землището на [населено място], местност „С.“, с площ 3450 кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска, с начин на трайно ползване – нива 4 категория, с предишен идентификатор: *, с номер по предходен план: *, при граници: поземлени имоти с идентификатори *, *, *; които 4 бр. поземлени имоти са образувани от нива от 13,800 дка., четвърта категория, в местността „С.”, представляваща имот № *по плана за земеразделяне на землището на [населено място], обл. Хасково, при граници: имот № *- язовир, имот № *- др. селищна територия на остатъчен фонд, имот № *- полски път на остатъчен фонд и имот № ***- нива на П. Н. П., възстановена с решение № 118ДБ от 30.04.1998г. на ПК - гр.Любимец.

Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК.

Подаден е отговор на касационната жалба от ответниците М. В. У. и М. П. А., с който са развити съображения за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, прие следното:

1. По касационната жалба срещу въззивното решение в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените положителни установителни искове за признаване за установено по отношение на ответниците М. В. У. и М. П. А., че всички ищци са собственици на поземлени имоти с идентификатори *, *и *, като и за признаване за установено по отношение на ответниците М. В. У. и М. П. А., че всички ищци, с изключение на ищеца Ж. К. Б., са собственици на поземлен имот с идентификатор *.

Исковете са основани на наследяване на Т. А. Б. и реституция по ЗСПЗЗ.

Ответницата М. П. А. е оспорила същите като неоснователни. Въвела е твърдение, че е придобила собствеността върху процесните имоти на основание участие в публична продан и влязло в сила възлагателно постановление (5/45 ид.ч.) и на основание договор за покупко-продажба на останалите 40/45 ид.ч., сключен с майка й М. У., която е била собственик на прехвърлените идеални части на основание придобивна давност. Направено е, при условията на евентуалност, и възражение за придобивна давност, с твърдение, че М. А. е владяла имота, като добросъвестен владелец, от 16. 03. 2016 г. до предявяване на иска на 10. 01. 2023 г.

Ответницата М. В. У. е заявила, че е била собственик на 40/45 ид.ч. от процесните имоти на основание изтекла придобивна давност, което право й е признато с н.а. № 171/1996г., след което е прехвърлила същите на дъщеря си М. П. А. с н.а. № 172/1996 г.

По делото е установено, че с решение № 118ДБ/30. 04. 1998 г. на ПК – гр. Любимец на наследниците на Т. А. Б. е възстановена собствеността върху нива от 13,800 дка., четвърта категория, в местността „С.”, представляваща имот № *по плана за земеразделяне на землището на [населено място], обл. Хасково, при граници: имот № *- язовир, имот № *- др. селищна територия на остатъчен фонд, имот № *- полски път на остатъчен фонд и имот № ***- нива на П. Н. П..

По одобрените КККР възстановената нива от 13, 800 дка е нанесена като поземлен имот с идентификатор *. Впоследствие този имот е разделен на четири имота – поземлени имоти с идентификатори *, *, *, и ***.

Ищците са наследници на Т. А. Б. (Д.), починал 1970 г. Ищецът Д. И. А. е единствен наследник от коляното на дъщеря му С. Т. Н.. Ищците Р. Й. З., Т. Л. Й., С. Л. Й., Е. А. А., В. А. С., В. А. А. са от коляното на сина му В. Т. А.. Ищцата Л. Д. А., е от коляното на Д. Т. А.. Ищците Б. И. Т., Р. Д. В., К. Д. К. са от коляното на сина му И. Т. Б.. Ищците Г. Г. Т., С. Т. А., А. Т. Т., В. Т. А., А. К. Б., Ж. К. Б. са от коляното на сина му А. Т. Б.. Ищците Н. С. К., Д. Д. Б., С. Т. Б. и Д. Т. Б. са от коляното на сина му С. Т. Б..

Наследници на Т. А. Б. са и следните лица, които не участват в производството по делото: Т. В. Т. (от коляното на В. Т. А.), Е. П. Т., Д. П. Т. (двете наследници на П. Д. Т. - от коляното на Д. Т. А.), Е. Г. А., Ж. Д. Н. и В. Д. В. (последните трима наследници на Д. В. А. - от коляното на В. Т. А.),

Л. С. Д. (от коляното на С. Т. Б.) се е отказала от наследството на баща си С. Т. Б..

С нотариален акт № 9/19. 11. 2007 г. Е. П. Т., Д. П. Т. (и двете от коляното на Д. Т. А.) са дарили общо 2/45 ид.ч. (по 1/45 ид.ч. всяка от тях – т.е. по-малко от притежаваните права) и Т. В. Т. (от коляното на В. Т. А.) е дарил 3/45 ид.ч. (повече от притежаваните идеални части), тримата общо 5/45 идеални части, от реституирания им по ЗСПЗЗ имот на Х. Г. Я..

Правото на собственост върху 5/45 идеални части са изнесени на публична продан и са възложени на ответницата М. П. А. с влязло в сила възлагателно постановление от 25. 11. 2014 г.

С н.а. № 171/16. 03. 2016 г. ответницата М. У., майка на ответницата М. А., е призната за собственик по давност на 40/45 идеални части от реституирания имот и с н.а. № 172/16. 03. 2016 г. прехвърлила същите на М. А..

М. П. А. предприела необходимите действия за разделяне на нивата от 13,800 дка на четири имота с идентификатори *, *, *, и *.

С н.а. № 146/19. 04. 2022 г. М. П. А. прехвърлила на ищеца Ж. К. Б. собствеността върху поземлен имот с идентификатор ***.

М. П. А. е регистрирана като земеделски производител в периода 2012 г. – 2023 г. и е участвала в различни програми, свързани с финансиране на земеделски производители.

Въз основа на заключението на съдебнотехническата експертиза е прието за установено, че поземлен имот с идентификатор ***е ограден и в него има дървен навес, изграден 2018 г., 2 каравани, 2 барбекюта, беседка, гараж и тоалетна. Останалите поземлени имоти са частично залесени и неоградени.

Според показанията на свидетелите, ангажирани от ищците, от реституиране на имота през 1998 г. до предявяване на иска ищците непрекъснато са ползвали възстановения им имот. През 2006 г. организирали на имота родова среща. Ползвали имота за риболов, туризъм, с каравани и палатки, там винаги имало някои от наследниците. Ходили в имота когато намерят време и сметнат за добре. През 2008 г. – 2012 г. разрешили на Г. П. Г. да ползва имота като пасище, а преди него нивата била дадена за ползване на друг човек. През около 2020 г. Ж. Д. направил дървен навес, докарал две каравани, беседки, барбекюта, оградил мястото. Палатки наследниците са опъвали не само на частта от мястото, ползвана от Ж., но и към гората, за да са на сянка. Мястото е обявено в интернет като възможност да се наеме. Посещава се от хора. М. У. се обадила на Ж. Б., на свидетеля К. Д. и на други наследници, с предложение да им продаде имота, за да не водят дела, но наследниците не се съгласили да плащат за имота.

Според показанията на свидетелите на ответниците, след като М. А. придобила на публична продан 5/45 идеални части от имота през 2014 г., ответниците отишли при кмета, за да извърши справка по емлячните регистри и установи всички наследници на имота, с цел да се изкупят от тях останалите 40/45 идеални части от правото на собственост, но не открили такива. Бащата на ответницата М. А. в периода 1990 – 1996 г. се е занимавал с отглеждане на крави. До 2005 г. същият се занимавал с животновъдство, след това се занимавал с каменна кариера и магазин и преустановил изцяло земеделието. Дъщеря му М. разрешила на И. Я. и М. М. да ползват процесните имоти за паша на животните, които отглеждат. Ответницата М. А. заявявала процесната земя за субсидии.

При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че предявеният положителен установителен иск е неоснователен. Ищците не са придобили собствеността върху процесния имот на заявеното основание – реституция по ЗСПЗЗ и наследяване на Т. А. Б.. М. У. е установила непрекъснато и несмущавано давностно владение от 2005 г., поради което е придобила правото на собственост върху процесния имот по давност, на основание чл.79 ал.1 от ЗС, съответно - ответницата М. А. валидно е придобила правото на собственост върху 40/45 идеални части от процесния имот на основание сключен с майка й договор за покупко-продажба. Твърденията на ищците, че те са осъществявали непрекъсната фактическа власт върху имота и са били в негово владение от момента на постановяване на реституционното решение по ЗСПЗЗ до предявяване на иска се опровергават от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Настоящият състав намира, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която са отхвърлени предявените положителни установителни искове за собственост, по въпроса касаещ задължението на въззивния съд при постановяване на решението да обсъди всички относими към спора доказателства, да разгледа доводите и възраженията на страните и да изложим мотиви, в които да отрази изводите си.

2. По касационната жалба срещу въззивното решение в частта, с която е обезсилено частично първоинстанционното и е прекратено производството по делото в частта по предявените отрицателни установителни искове.

Въззивният съд е достигнал до извод за недопустимост на отрицателните установителни искове по съображения за липса на правен интерес от предявяването им.

Във връзка с тези искове касаторите поставят процесуалноправният въпрос допустимо ли е съединяване на положителен и отрицателен установителен иск, когато с положителния установителен иск се заявява самостоятелно право върху част от вещта, а с отрицателния установителен иск ищецът се е позовал на фактическо състояние – владение върху целия имот, включително и върху непритежаваните идеалните части на неучастващи по делото съсобственици.

Твърди се разрешаването му в противоречие с ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Противоречие не е налице. Ищците са предявили, по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, положителен установителен иск за защита на правото си на собственост върху 20/24 (45/54) идеални части от процесните имоти, с твърдения, че са придобили същите на основание наследяване и реституция по ЗСПЗЗ, както и по чл. 537, ал. 2 ГПК, за отмяна на констативен нотариален акт № 171/2016 г., с който М. У. се е призната за собственик по давност на 40/45 (48/54) идеални части от процесните имоти.

Отново за защита на правото си на собственост върху 20/24 (45/54) идеални части от процесните имоти са предявили отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че М. У. не е собственик на 40/45 (48/54) от процесните имоти. За ищците липсва правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск, защото с уважаването на положителния установителен иск ще се формира СПН, между тях и ответниците, че ищците са собственици на 20/24 ид.ч. от имота на заявените основания, което отрича собствеността на ответниците на каквото и да било придобивно основание върху притежаваните от ищците 20/24 ид.ч. (незаявените от ответника по положителен установителен или ревандикационен иск за собственост придобивни основания се преклудират от силата на пресъдено нещо и не могат да бъдат заявени в последващ спор за собственост между същите страни, освен ако бъдат основани на нововъзникнали след факти).

Не съответства на данните по делото твърдението на касаторите, че са обосновали правния си интерес от отрицателния установителен иск за разликата над 20/24 (45/54) ид.ч. до 24/24 (54/54) ид.ч., т.е. за непритежаваните от тях 4/24 (9/54) идеални части (включващи: 1/24 ид.ч. на неучастващия по делото наследник Т. В. Т., 1/24 ид.ч. - прехвърлени на Х. Я., с н.а. № 9/2007 г., от Д. В. А., починал 2017 г. и оставил за наследници съпругата си Е. Г. А. и децата си Ж. Д. Н. и В. Д. В., които не участват като страни по делото; 2/45 ид.ч. - прехвърлени на Х. Я., с н.а. № 9/2007 г., от Е. П. Т. и Д. П. Т., както и идеалните части за разликата над прехвърлените общо 2/45 до притежаваните общо 2/24 ид.ч ., която разлика е останала непрехвърлена след сключване на договора с н.а. № 9/2007 г. от Е. П. Т. и Д. П. Т., също неучастващи в настоящото производство) с твърдението, че владеят същите и, отричайки правата на ответницата по отрицателния установителен иск, биха могли да ги придобият по давност. Такива твърдения своевременно не са заявявани. А и е недопустимо да се заявява и разглежда довод/възражение за придобивна давност на идеална част на наследник/съсобственик, който наследник/съсобственик не участва като насрещна страна в исковото производство.

Въззивното решение в коментираната част не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Очевидната неправилност предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката.

3. Във връзка с въззивното решение в частта му прекратяваща производството по делото в частта по предявения от Ж. К. Б. против М. П. А. и М. В. У. положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК относно 1/24 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място] не е поставен правен въпрос във връзка с някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 или 3 ГПК.

Решението в тази част не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК по изложените по-горе, в т. 2 съображения.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,