Определение № 260 от 22.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 1671/2020 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. С. Д. срещу решение № 1024/20.05.2020 г. по в. гр. д. № 578/2019 г. на Апелативен съд София, с което е отменено решение № 1822/21.03.2018 г. по гр. д. № 8442/2017 г. на Софийски градски съд за осъждане на Гаранционен фонд да заплати на касатора сума в размер 9 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 11.06.2014 г., ведно със законната лихва. В подадената от П. С. Д. жалба се сочи касационно основание по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД. В изложението на основания за касационно обжалване се обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради отклонение от задължителна практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/1968 г., както и казуална практика, намерила израз в решение № 126/2017 г. по т. д. № 994/2016 г. на II ТО, решение № 84/2016 г. по т. д. № 1308/2015 г. на II ТО, решение № 98/2019 г. по т. д. № 2097/2018 г. на II ТО, решение № 749/2008 г. по т. д. №387/2008 г. на II ТО, решение № 197/2017 г. по т. д. № 2250/2015 г. на II ТО и решение № 73/2013 г. по т. д. № 964/2011 г. на II ТО. При изложените доводи в касационната жалба е формирано искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено като предявеният иск бъде уважен за 109 000 лв. Претендира се присъждане на разноски и възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. От ответника по касация Гаранционен фонд е подаден отговор, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Заявено е становище за липса на основания въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол, тъй като формираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК изявления всъщност касаят проверка законосъобразността на решението, постановено от Апелативен съд София. Формулирано е искане за недопускане на жалбата до касация, евентуално оставянето й без уважение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. От ответника по касация Р. А. А. /трето лице помагач на Гаранционен фонд/ също е подаден отговор, с който касационната жалба се оспорва. Заявява се становище, че въззивният съд не се е отклонил от цитираната задължителна съдебна практика, както и казуална такава. Напротив, постановил е решението си при съобразяване с дадените от касационната инстанция разрешения по приложението на чл. 52 ЗЗД. Заявено е искане обжалваното решение да не бъде допуснато до касация, евентуално то да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на разноски по представен списък на основание чл. 80 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима. Исковото производство е образувано по предявена от П. С. Д. срещу Гаранционен фонд претенция за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от Р. А. А., като водач на лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. [рег.номер на МПС], при реализирано на 11.06.2014 г. в [населено място] ПТП. Ищецът счита, че вредите му следва да бъдат обезщетени с изплащане на сума в размер на 109 000 лв., представляваща горница над платеното вече от ответника обезщетение от 41 000 лв. С атакуваното в настоящото производство решение въззивният съд е приел, че предявеният от П. С. Д. срещу Гаранционен фонд иск с правно основание чл. 288, ал. 1 от Кодекса за застраховане /отм./ е неоснователен. В мотивите на въззивното решение съдът е анализирал събраните по делото доказателства и е достигнал до извод, че получените от ПТП травми не следва да бъдат обезщетени с изплащане на сума над 41 000 лв. Съдът е обсъдил наличието на черепномозъчна травма с подкожен хематом, фрактура на предната стена на левия горночелюстен синус, проведеното 5 - дневно лечение и периода на възстановяване /12 – 18 месеца/, след който не се наблюдават остатъчни явления, а е налице пълно подобрение. Отчел е обстоятелството, че ищецът като велосипедист е бил с 2, 73 промила алкохол в кръвта си, което отговаря на средна към тежка степен на остро алкохолно опиянение, възрастта му към датата на инцидента /61 г./ и икономическите условия към този момент и е счел, че изплатеното от Гаранционния фонд обезщетение напълно покрива причинените му вреди. При обсъждане на противопоставеното от ответника възражение за съпричиняване въззивният съд е споделил изцяло мотивите на първоинстанционния, че не е проведено надлежно доказване относно извършване на действия от страна на ищеца, с които той да е допринесъл за осъществяване на общия вредоносен резултат. Не са налице твърдените от касатора основания за достъп до факултативен касационен контрол на въззивното решение. Критериите, от които решаващият съд следва да се води при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, за да се изпълни изискването, въведено в чл. 52 ЗЗД – то да бъде справедливо, са разяснени в задължителната за съдилищата практика, обективирана в ППВС № 4/1961 г., ППВС № 4/1968 г., ППВС № 5/1969 г., ППВС № 2/1984 г. Това са действителният размер на моралните вреди, интензитетът и продължителността на болките, както и икономическата ситуация в страната към момента на увреждането. Основните разрешения, дадени в цитираните постановления, са съобразени и в постановени впоследствие по реда на чл. 290 ГПК решения. Въззивният съд надлежно е обсъдил всички, ревелантни за определяне на адекватното и справедливо обезщетение критерии, и постановеното от него решение е изцяло в съгласие с цитираната от касатора задължителна и казуална практика. Сочената от касатора практика по чл. 290 ГПК има своето основание в установените по всяко конкретно дело фактически обстоятелства, които не съвпадат с доказаните по настоящото дело такива. Конкретно установените факти по всяко дело дават основание на различните съдебни състави да формират извод за размера на справедливото обезщетение, което се дължи за причинените вреди. Ето защо, неудовлетворен се явява соченият критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за достъп до факултативен касационен контрол, поради което такъв следва да бъде отказан. При изхода на делото пред настоящата инстанция на ответниците се дължат сторените в касационното производство разноски – на Гаранционен фонд юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., а на Р. А. А. – 400 лв. адвокатски хонорар, за изплащане на който е представено доказателство. С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС