Определение № 60120 от 20.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4196/2020 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК, образувано по молба с вх. № 3537 от 22.04.2021 год. на М. С. Д., чрез процесуалния ѝ представител адв. Р. Р. от АК - С., с искане за изменение на постановеното в настоящето производство определение № 156 от 13.04.2021 год. в частта му за разноските, като бъде оставено без уважение искането за присъждане на разноски в полза на ответника по касационната ѝ жалба, алтернативно – като бъде намален техният размер на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответникът по молбата – В. С. Ч., чрез адв. А.. М.-П. и адв. Р. Ж. от АК – С. З., в писмения отговор по чл. 248, ал. 2 ГПК е възразил срещу искането за изменение на определението в частта за разноските като неоснователно и необосновано. Върховният касационен съд, в настоящия състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Молбата за изменение на определението в частта за разноските е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана да заяви това искане страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения: Настоящата молителка е касатор в производството по чл. 288 ГПК, приключило с постановеното определение № 156 от 13.04.2021 год. С него не е допуснато до касационно обжалване въззивното решение № 260026 от 25.08.2020 год. по в. гр. д. № 1353/2020 год. на Окръжен съд – Стара Загора, постановено по иск с правно основание чл. 69, ал. 1 ЗН /делба – фаза по допускане/. При този изход касаторът е осъден да заплати на ответника направените от него разноски за адвокатска защита пред касационната инстанция в размер на 1 000 лв., съгласно представения договор за правна помощ. Въпросът за разноските в делбеното производство намира последователно разрешение в богатата практиката на Върховния съд на РБ и Върховния касационен съд - т. 9 на Постановление № 7/28.11.1973 год. на Пленума на ВС, определение № 55/20.04.2010 год. по гр. д. № 22/2010 год. на ВКС, ІІ г. о., определение № 4/06.01.2011 год. по ч. гр. д. № 542/2010 год. на ВКС, ІІ г. о., определение № 47/29.01.2015 г. по ч. гр. д. № 6919/2014 год. на ВКС, І г. о., определение № 46/23.02.2017 год. по ч. гр. д. № 4824/2016 г. на ВКС, ІІ г. о. и др. Съгласно така формираната практика, разноските, които се дължат в делбеното производство, се разпределят съобразно с признатия дял на съделителите в прекратената общност, когато са направени във връзка с нейното ликвидиране, а когато са направени по повдигнат спорен въпрос, по присъединени искове същите се възлагат съобразно общите правила на чл. 78 ГПК - в случай на оспорване правата на съделителите, респ. при оспорване на самия факт на съществуване на съсобствеността /какъвто е настоящият случай/ или при спор относно способа, по който следва да бъде извършена делбата във втората фаза на производството, както и при обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения. В същия смисъл е и цитираното в молбата определение № 19 от 31.01.2017 год. по гр. д. № 1499/2016 год. І г. о, а именно- при наличието на спор относно дяловете, пренесен пред по-горните инстанции, разноските се присъждат по общите правила на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, предвид изхода на спора. Макар и допустимо, алтернативно въведеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, също е неоснователно, поради следното: Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските, но не по-малко от минимално определения такъв. Предвиденият минимален размер на възнаграждението по Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/ за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без процесуално представителство по дела за делба е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7, ал. 4, но не по-малко от 500 лв. Видно от приложеното на л. 36 от първоинстанционното производство удостоверение за данъчна оценка, делбените имоти са оценени общо на сумата 54 769.60 лв. Претенцията на ищеца /ответник по касация/ е именно за 1/2 от собствеността върху имотите. Следователно материалният интерес по смисъла на чл. 7, ал. 4 НМРАВ възлиза на сумата 27 384.80 лева /1/2 от данъчната оценка за имотите/. Определен съгласно предвиденото в наредбата, минималният размер на адвокатското възнаграждение пред настоящата инстанция съобразно материалния интерес е 1 351.54 лева /830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв./. С оглед на това, договореното възнаграждение се явява под минималното и няма как да бъде намалено. Съгласно представеният договор за правна помощ от 12.11.2020 год. /л. 72 от касационното производство/ възнаграждението е договорено и заплатено в полза на един адвокат, а именно адв. Р. Ж.. Същият е подписан, както от клиента, така и от упълномощения адвокат. Посочено е, че сумата е заплатена в брой в деня на сключването му, в която част документът има силата на разписка за извършеното плащане. При тези обстоятелства, фактът, че по делото е упълномощен и друг адвокат, който също е извършвал процесуални действия, е напълно ирелевантен за дължимостта на присъдените разноски. С оглед горните съображения молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение, водим от което настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС,