Определение № 4961 от 16.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3009/2025 г.
ВКСI гражданско отделение16.10.2026 г.докладчик Ваня Атанасова
Диспозитив
ИЗМЕНЯ, на осн. чл. 248 ГПК, по молба на А. Р. З. и З. Р. З., определение № 3246 от 16. 06. 2026 г. по гр. д. № 3009/2025 г. на ВКС, 1 г.о., в частта за разноските, като отменя същото в частта, с която З. Р. З. и А. Р. З. са осъдени, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплатят на П. И. И. и С. Г. И. разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба над сумата 401, 24 евро до сумата 766, 94 евро. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 248 ГПК. Подадени са молби от ищците А. Р. З. и З. Р. З. за изменение, на основание чл. 248 ГПК, на постановеното определение № 3246 от 16. 06. 2026 г. по гр. д. № 3009/2025 г. на ВКС, 1 г.о., в частта за разноските, като бъде намален, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, размерът на разноските за адвокатско възнаграждение, направени в касационното производство, възложени в тежест на ищците А. Р. З. и З. Р. З., от сумата 766, 94 евро на сумата 255, 65 евро. Не е изразено становище по молбата от ответниците П. И. И. и С. Г. И.. Настоящият състав намира, че молбата по чл. 248 ГПК е допустима и частично основателна. Възражението на молителите по чл. 78, ал. 5 ГПК е направено своевременно. Предвид обстоятелството, че за администриращия касационната жалба съд и за ВКС не съществува задължение за изпращане на подадените отговори по чл. 287 ГПК и приложенията към тях на жалбоподателите и че пред ВКС не е провеждано открито съдебно заседание, възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е заявено в първия възможен момент – в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледано по същество, възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е частично основателно. Уговореното и платено от ответниците по касационната жалба П. И. И. и С. Г. И. адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба и процесуално представителство в касационното производство е в размер на 1500 лв. Защитаваният имуществен интерес на ответниците пред касационната инстанция възлиза на 7463,36 лв., при което предвиденият в чл. 9, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатски труд (в редакцията й към сключване на договора за правна защита и съдействие – 12. 05. 2025 г.) размер на адвокатското възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба с изложение на основанията по чл. 280 ГПК, възлиза на 784, 75 лв., равняващи се на 401, 24 евро. Преценявайки фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството, че в изложението към касационната жалба е бил поставен само един въпрос във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, евентуално – във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, обема на посочената практика на ВКС във връзка с поставения въпрос – само две решения на ВКС, обема и сложността на извършените от пълномощника на ответниците по касационната жалба процесуални действия, липсата на проведено открито заседание пред касационната инстанция, настоящият състав намира, че договореното и платено от ответниците по касационната жалба адвокатско възнаграждение от 1500 лв. е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК и от направените от ответниците разноски за заплащането му следва да бъдат присъдени, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, 784, 75 лв., равняващи се на 401, 24 евро. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,