Определение № 132 от 14.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3069/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. И. А. срещу определение № 1211 от 12.04.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 953 /2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 15.05.2017 г., постановено по възз. гр.д. № 12731/2012 г. по описа на Софийски градски съд за връщане на касационна жалба вх. № 44419 /03.04.2017 г. на С. И. А. срещу въззивно решение № 579 от 27.01.2017 г. по гр.д. № 12731 /2012 г. на Софийски градски съд поради неизпълнени в срок указания за отстраняване на нередовности. С определение 168 от 01.10.2018 г. по ч. гр. дело № 3069 /2018 г. състав на ВКС, I- во г.о., е спрял на основание чл. 292 ГПК настоящето производство до приемане и обявяване на тълкувателно решение по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС, предмет на което е въпросът:“ Подлежи ли на касационно обжалване определение на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция?“. Тълкувателно решение № 2/2018 г. по т.д. № 2/2018 .г. на ОСГТК на ВКС е обявено на 23.06.2022г., предвид на което и пречката по движението на настоящето производство е отпаднала и същото следва да бъде възобновено. Касаторката подържа в частната касационна жалба като порок на обжалваното определение неправилност, моли то да бъде отменено и да се постанови друго, с което да бъде даден ход на касационната жалба. Твърди, че са били налице основания за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите, тъй като самите те са били свързани с действия, които трябва да бъдат осъществени лично от страната. Поддържа, че невъзможността за връзка между нея и адвоката й е извинителна причина и основание за продължаване на срока, което първоинстанционният съд е отказал. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК за допускането му до касационно обжалване. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата Е. З. И., с който се оспорва наличието на основания по чл. 280, ал.1 ГПК, както и нейната основателност. Частната касационна жалба е подадена в срок, от страна по делото /ищец/с правен интерес от обжалването, срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване с оглед на критериите по чл. 280, ал. 3 вр. чл. 274, ал. 4 ГПК, като постановен във връзка с иск по чл. 30, ал. 1 ЗН. За да потвърди разпореждането на СГС за връщане на подадената от С. И. И. касационна жалба, апелативният съд е приел, че макар в срока за изправяне на нередовности по касационната жалба, да е имало частично изпълнение от адвоката на страната, комуто указанията са били връчени и да е било поискано продължаване на срока поради това, че адвокатът не може да осъществи връзка със страната, понеже същата се намира в болница, поради което не може да се изпълни в срок указанието за внасяне на държавна такса, то районният съд правилно е отказал да продължи срока, защото към молбата по чл. 63 ГПК не е било приложено нито едно доказателство за твърдените като уважителни причини обстоятелства. Приел е още, че след като указанията не са били изпълнени в цялост в определения срок, то съдът не е бил длъжен да дава нови указания до страната с нов срок за изправяне на нередовностите. Съставът на ВКС, I – во г.о. намира, че атакуваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване служебно на основание чл. 280, ал.2, предл. 2 –ро ГПК за проверка на неговата допустимост. С ТР № 2 от 23.06.2022 г. по ТД № 2/2018 г. ОСГТК на ВКС прие, че разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба е действие по администриране на жалбата, което не се извършва от окръжния съд в качеството му на въззивна инстанция, от което следва, че този акт не попада в приложното поле на чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, т.е. не подлежи на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд, а направо пред Върховния касационен съд. От приетото в ТР следва, че в конкретния случай Софийският апелативен съд не е бил компетентен по правилата на функционалната подсъдност да се произнесе по жалбата срещу разпореждането на Софийският градски съд за връщане на касационната жалба. Следователно апелативният съд е постановил акта си при отсъствието на положителна процесуална предпоставка каквато е функционалната подсъдност. Ето защо актът му се явява недопустим и подлежи на обезсилване. По спора за законосъобразността на разпореждане от 15.05.2017 г. постановено по възз. гр.д. № 12731 /2012 г. по описа на Софийски градски съд, г.о. за връщане на касационната жалба на С. И. А. срещу въззивно решение следва да се произнесе Върховният касационен съд при условията на пълен въззив. Разгледана по същество частната жалба е основателна поради следните съображения: На 03.04.2017г. С. А., чрез адв. С. Б. /с представено пълномощно, важащо за всички инстанции до окончателното приключване на делото- лист 18 от делото на СРС/, е подала касационна жалба срещу въззивно решение № 579 от 27.01.2017 г. по гр.д. № 12731/2012 г. на Софийски градски съд. Към касационната жалба не са приложени изложение на основанията за допускане на касационното обжалване и документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса от 30 лв. Софийски градски съд е констатирал, че касационната жалба не отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и с разпореждане от 04.04.2017 г. е дал едноседмичен срок, в който страната да представи изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, препис от жалбата за насрещната страна, доказателство за внесена държавна такса от 30 лв. по сметката на ВКС, пълномощно за подаване и приподписване на касационната жалба, както и е дал срок жалбоподателят лично да подпише касационната жалба. Дадени са указания, че при неотстраняване нередовностите в срок, жалбата ще бъде върната. Разпореждането от 04.04.2017г. е връчено на адв. Б. на 19.04.2017 г. На 26.04.2017 г. по делото е представено изложение от С. А., чрез адв. Б., на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, което изложение не е подписано. С него е направено и искане за продължаване на срока за внасяне на държавна такса, защото страната е на лечение извън С. за периода 18.04.2017 г. до 28.04.2017 г. поради което адвокатът не може да се свърже с нея. Посочено е, че тези сведения адв. Б. е получила от внука на С. А.. С определение от 05.05.2017 г. Софийски градски съд е оставил без уважение молбата за продължаване на срока с мотив, че не са ангажирани никакви доказателства за наличие на особени непредвидени обстоятелства. С обжалваното разпореждане от 15.05.2017 г. съдът е върнал касационната жалба поради неотстраняване в срок на нередовностите й. Разпореждането е незаконосъобразно. По силата на чл. 63, ал. 1 ГПК законен срок може да бъде продължен по искане на страната, ако са налице уважителни причини и искането е направено преди изтичане на срока. Отказът да се продължи срокът не подлежи на самостоятелно обжалване, но проверка за законосъобразността му се дължи в производството по обжалване на преграждащия делото акт, предпоставен от неуважаване на искането по чл. 63 ГПК. В случая в срок е направено искане по чл. 63 ГПК, като са изложени причините, поради които страната не е в състояние да изпълни указанията на съда. Преценката дали е налице уважителна причина за продължаване на срока, се извършва от съда, който трябва да съобрази дали посочената от страната пречка е от естество да препятства възможността й да извърши дължимото действие в срок. Постъпването на страната на лечение в болнично заведение препятства възможността за внасяне на държавна такса в дадения едноседмичен срок и е основание срокът за изпълнение на това задължение да бъде продължен. В случая отказът за продължаване на срока е мотивиран с липса на доказателства за особени непредвидени обстоятелства, без да е взето предвид, че доказването на такива обстоятелства е необходимо в производството по чл. 64 ГПК – за възстановяване на срок, но не е условие за продължаване на срока по реда на чл. 63 ГПК. Във връзка с горното, следва извод, че въззивният съд неправилно е постановил отказ за продължаване на срока и този незаконосъобразен отказ е обусловил неправилността на разпореждането за връщането на касационната жалба поради неотстранени в срок нередовности, което разпореждане като неправилно следва да бъде отменено, а делото върнато на СГС за администриране на касационната жалба. При преценка редовността на касационната жалба, съдът следва да съобрази, че държавната такса е внесена в деня на постановяване разпореждането за връщането й, че е представено пълномощно, важащо за всички инстанции до окончателното приключване на делото / лист 18 от делото на СРС/, че при подадена от пълномощник касационна жалба няма изискване за личното й подписване от страната, че представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е подписано и следва да се даде срок за отстраняване на тази нередовност. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на I-во г.о.,