Определение № 849 от 05.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 711/2024 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 от ГПК. Образувано е по молба вх. № 5993/05.04.2024г. на „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД за спиране на изпълнението на решение № 92 от 27.03.2024г. по в.т.д. № 48/2024г. на Апелативен съд – Варна в частта, с която е потвърдено решение № 434 от 18.10.2023г. по т.д. № 814/2022г. на Окръжен съд - Варна съд за осъждане на касатора да заплати на Д. Ж. Х., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, сума в размер на разликата над 10 000 лева до присъдените 20 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, и сума в размер на разликата над 750 лева до 1 011. 60 лева, обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, в резултат на пътнотранспортно произшествие от 20.07.2019г., настъпило по вина на водача С. О. А., гражданската отговорност на когото е застрахована при застрахователното дружество, със законната лихва от 09.11.2022г. до окончателното плащане. Съгласно изложеното в молбата по чл. 282, ал. 2 от ГПК срещу въззивното решение в обжалваната част е подадена касационна жалба пред Върховния касационен съд на 05.04.2024г. с изложение на касационните основания, а още на 03.04.2024г. по банков път е внесено обезпечение в размер на 15 214. 41 лева, съобразно осъдителния диспозитив на въззивното решение. Внесена е и държавна такса по въззивната жалба от 30 лева. Постъпването на сумата по обезпечението по сметка на Върховния касационен съд е удостоверено от счетоводител на ВКС на 04.04.2024г. Удостоверено е и получаването на сумата на държавната такса за касационната жалба. Настоящият състав на Върховния касационния съд намира, че искането за спиране на изпълнението е основателно. Налице е невлязло в сила осъдително въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ГПК. Касационната жалба на „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД с вх. № 5991 от 05.04.2024г. е подадена в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК, видно от датата на обжалваното въззивно решение. По съдържание и приложения жалбата отговоря на изискванията на чл. 284 от ГПК. Дължимото, съгласно чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК, вр. с т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015г. по тълк. дело № 6/2014г. на ОСГТК на ВКС, парично обезпечение е внесено по сметка за обезпечения на ВКС на 03.04.2024г. Първоинстанционното решение, с което претенциите на увреденото лице са били уважени до размера от 10 000 лева за неимуществени вреди и 750 лева за имуществени вреди, със законната лихва за забава, не е било обжалвано и е влязло в сила. Воден от горното Върховният касационен съд