Определение № 297 от 27.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3690/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 548 от 15.04.2022 г. по в. гр. д. 2676/2021 г. на Софийския апелативен съд е обезсилено решение № 221 от 10.06.2021 г. по гр. д. № 47/2021 г. на Благоевградския окръжен съд и е прекратено производството по предявения иск.

Вззивният съд е приел, че предмет на делото е иск на М. Н. Б. и М. Ц. Б. срещу [община] за установяване, че общината не е собственик на право на строеж за жилищна сграда за сезонно обитаване, V-та категория, Р. 1014,60 и ЗП 266,75 кв. м., учредено в полза на „К. инженеринг“ Е. върху собствения на ищците УПИ .......... в кв. ...........по плана на [населено място], с идентификатор ..........., поради неупражняване в 5-годишен срок на правото на строеж.

Прието е, че правото на строеж е учредено с нотариален акт № ........../06.06.2008 г. в полза на „К. инженеринг“ О. и в 5-годишен срок от учредяването му сградата не е била реализирана до етап груб строеж. Дружеството е обявено в несъстоятелност с решение № 948 от 14.05.2018 г. по т. д. № 3113/2017 г. на Софийски градски съд, а с решение № 1415/01.08.2019 г. по същото дело производството по несъстоятелност е прекратено и е постановено заличаване на дружеството от търговския регистър. Отсъства юридическа обособеност на сграда-предмет на строежа и юридическа обособеност на отделните обекти в сградата до 06.06.2013 г., поради което правото на строеж е погасено за неговия носител-търговец, който е обявен в несъстоятелност и е заличен от търговския регистър.

Прието е, че искът е предявен срещу ненадлежна страна – [община], на която не е било учредявано право на строеж. По отношение на общината не е приложима т.10 на ТР № 1/03.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС, според която недвижимите имоти и движимите вещи, останали непродадени в производството по несъстоятелност след прекратяването му и заличаване на длъжника в търговския регистър, остават собственост на физическото лице, когато длъжникът е едноличен търговец, съответно стават собственост на държавата или на общините по аналогия на чл.11 ЗН, когато длъжникът е търговец-юридическо лице, освен ако в закон не е предвидено друго. В патримониума на „К. инженеринг“ не е имало право на собственост върху отделните обекти в проектираната за строеж сграда и [община] не е станала техен собственик на основание посоченото тълкувателно решение.

Прието е, че като се е произнесъл по същество по недопустим иск, насочен срещу [община], първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили и производството по делото да се прекрати.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците М. Н. Б. и М. Ц. Б..

В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси:

1. При учредено право на строеж за построяване на жилищна сграда в полза на дружество, което право на строеж не е било реализирано от суперфициара в срока по чл.67 ЗС и след учредяване на правото на строеж дружеството-суперфициар е било заличено поради несъстоятелност, за собственика на земята налице ли е правен интерес да предяви установителен иск срещу общината по местонахождение на имота, за който правото на строеж е било учредено, че това право е погасено поради нереализиране на строителството на сградата на етап груб строеж в срока по чл.67, ал.1 ЗС;

2. С оглед чл.111 ЗС, който регламентира, че разпоредбите относно недвижимите вещи се прилагат и спрямо вещните права върху недвижимите имоти, ако законът не постановява друго, за собственикът на земята налице ли е правен интерес да предяви иск срещу общината, на чиято територия попада имота, в който е било учредено право на строеж в полза на дружество, от което не е било реализирано учреденото му право на строеж в срока по чл.67 ЗС и след учредяване на правото на строеж дружеството-суперфициар е било заличено.

По тези въпроси въззивното решение влизало в противоречие с ТР № 1/03.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС и ТР № 1/2011 по тълк. д. № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС.

Ответникът в производството [община] оспорва жалбата. Счита, че жалбата не отговаря на изискванията на процесуалния закон за допускането ѝ до разглеждане по същество от ВКС, а по същество тя е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска.

Налице е и поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Поставените въпроси, обобщени и уточнени от настоящия състав съгласно посоченото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, се свеждат до това дали общината е надлежен ответник по отрицателен установителен иск за признаване, че не е собственик на право на строеж върху недвижим имот, тъй като то е погасено поради неупражняването му в 5-годишния срок по чл.67 ЗС, ако ищецът твърди, че е учредил това право в полза на търговско дружество, обявено след това в несъстоятелност и заличено от търговския регистър. Следва да се прецени дали даденият от въззивния съд отговор на този въпрос е в съответствие с т.10 на ТР № 1/03.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС.Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,