Определение № 60311 от 10.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2287/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество срещу решение № 260048 от 30.03.21г.по в.гр.дело № 547/20г.на Пловдивския апелативен съд,с което е потвърдено решение № 131 от 17.04.18г.по гр.дело № 72/15г.на Старозагорския окръжен съд в частта,с която е отхвърлен предявения от КОНПИ /сега КПКОНПИ/ иск срещу М. Г. К., П. М. К., К. М. К. – лично и в качеството й на законен представител на Б. М. К., за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито от ответниците имущество. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът счита,че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1. Подлежи ли на отнемане равностойността на паричните средства, преминали през банковите сметки на ответниците, но неналични към края на проверявания период,за които не е установено да са преобразувани в друго имущество на проверяваните лица; Следва ли еднозначно да се приема,че ако паричните средства не са налични по банковите сметки на проверяваните лица и не е установено да са преобразувани в друго имущество, същите са изразходени и не съществуват в обективната действителност, като по този начин генерално се изключват хипотезите с въпросните парични средства да е придобито движимо или недвижимо имущество в полза на трето,неучастващо по делото лице в България или извън нея или средствата да са вложени в лично имущество на проверяваните лица в чужбина, или се съхраняват на тайно място с цел укриването и изпирането им в бъдещ период; 2.Какво се има предвид под констатацията „налични парични средства при проверяваните лица“ и на какво основание съдът формира извода си,че след като паричните средства не се намират по банковите сметки на проверяваните лица, това ги прави неналични в патримониума им; 3.Следва ли исковата претенция на КОНПИ да бъде отхвърлена с твърдението,че парите не могат да бъдат заместени от самите себе си, след като същите имат определена номинална стойност,записана върху копюрата им. В срока по чл.287 ГПК ответниците по жалбата чрез пълномощник адв. И. И. считат,че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че от значение за изхода на спора са отговорите на въпросите, по които е образувано за разглеждане ТД № 4/2021г.на ОСГК на ВКС,а именно: 1. Представляват ли имущество по смисъла на §1 т.4 ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието,съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период; 2.Следва ли ответникът да бъде осъден да заплати в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друг имущество. Ето защо и на основание чл.292 ГПК следва да се спре производството по делото до приемането на тълкувателното решение. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.