Определение № 1224 от 02.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 660/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ж. Е. Е. от [населено място], [община] против решение № 13/13.03.2012 год., постановено по в гр.д. №13/2012 год.,на Разградския окръжен съд,с което се потвърждава решение № 274/25.11 2011 год. по гр.д. № 251/2011 год. на Разградския районен съд, с което е отхвърлен предявения от него срещу МБАЛ [фирма] иск с пр. осн. чл. 49 ЗЗД за сумата от 15 000 лв., претендирана като обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода от 25.07.2010 год. до 18.01.2011 год.

Към касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.

Ответникът по касация МБАЛ [фирма] не взема становище относно допустимостта на касационното обжалване.

Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, доколкото не са удовлетворени допълнителните изисквания на закона / чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК/ във връзка с въведената факултативност на касационното обжалване.

За да отхвърли предявеният иск въззивният съд е приел, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване, че разликата в резултатите за наличие на алкохол в кръвта се дължи на несъобразеното с изискванията на добрата практика поведение на медицинската сестра – служител в ответната болница и конкретно не е установено, че преди вземането на кръвната проба медицинската сестра е почистила мястото на ръката със спиртен тампон, вместо със физиологичен разтвор. Приел е също така, че по делото не е установено, че преживените от ищеца – касатор негативни емоции, страх, объркване, паника, безпокойство и несигурност, за които по делото има данни, са резултат именно на взетата кръвна проба, която е показала наличие на алкохол в кръвта му към момента на пътно- транспортното произшествие, а не на факта, че е станал причина за произшествие, предизвикало смъртта на друг човек.

При тези основни съображения на въззивният съд, в представеното изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът е сочи, че обжалваното решение е постановено в противоречие с цитираната в изложението задължителна и незадължителна съдебна практика /основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 ГПК./

Касаторът обаче не е формулирал правни въпроси, които са били предмет на разглеждане с въззивното решение и са обусловили правните изводи на съда, които да отговорят на критериите по чл. 280,ал.1, т.1 и 2 ГПК.

Във връзка с основанието по чл. 280,ал.1, т.3 ГПК, на което касаторът също се позовава, са формулирани следните правни въпроси:

1. Какъв е обемът на отговорността на ответника в случая?

2.Свидетелските показания, дадени в хода на досъдебното производство, представляват ли частен документ имат ли доказателствена сила и следва ли да се кредитират от съда?

3. При противоречие между гласни доказателства чии показания се кредитират и следва ли да се изложат подробни мотиви от съда.

4. Длъжен ли е съда да обсъди доказателствата и доводите на страните и да изложи мотиви за приетите от него фактически и правни изводи.

Съгласно т.1. на Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк. дело №1/2009 год. ОСГКТК, основна и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване е формулирането на правен въпрос, който следва да е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и разрешаването му е обусловило правните изводи на съда при решаването на спора.

Така формулираните правни въпроси не са били предмет на разглеждане във въззивното решение и не са обусловили изхода на делото. С оглед на това само на това основание касационното обжалване не следва да се допуска. Отделно от това следва да се посочи, че касаторът не е обосновал наличието на основанието по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК, на което се позовава във връзка с въпросите.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.