Определение № 91 от 03.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 881/2014 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗК [фирма] срещу решение № 2227 от 02.12.2013г. по гр.д. №2324/2013г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е отменено решение №2288 от 26.03.2013г. по гр. д. №12559/2009г. на Софийски градски съд, І г.о., 11 състав, в частта, с която всеки от предявените искове от О. А. Х. и С. Х. Х. срещу ЗК [фирма] е отхвърлен за разликата от сумата 75 000 лева до сумата 100 000 лева и вместо това ЗК [фирма] е осъдено да заплати на всеки от ищците О. А. Х. и С. Х. Х. допълнително обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния син В. С. Х., настъпила на 14.06.2006г., в размер на 25 000 лева, заедно със законна лихва, считано от 14.06.2006г. до окончателното й заплащане. В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно и необосновано в обжалваната му част, като допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК. Ответницата О. А. Х. счита, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване. Ответникът С. Х. Х. не изразява становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че приключилото производство по чл.45 от ЗЗД, в което деликвентът П. Н. е бил осъден да заплати на О. А. Х. и С. Х. Х. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния син В. Х. в размер на 75 000 лева за всеки от тях, не представлява процесуална пречка за предявяване на пряк иск срещу застрахователя на делинквента по застраховка „гражданска отговорност”. Също така е приел,че не е ограничен до размера на присъденото в производството по иска по чл.45 от ЗЗД обезщетение и е присъдил обезщетение в размер на 100 000 лева на всеки от двамата ищци, като е преценил, че то съответства на действително претърпените от тях неимуществени вреди. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът поставя като значим за изхода на делото материалноправния въпрос относно функционалния характер на отговорността на застрахователя по задължителната застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите от отговорността на прекия причинител на вредите. Твърди, че съдът се е произнесъл по този въпрос в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №129 от 25.09.2012г. по т.д.№346/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Настоящият състав на ВКС намира, че е налице основанието по чл.280, ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения материалноправeн въпрос. Същият е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на решаващия състав за основателност на предявените искове по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ за разликата от сумата 75 000 лева до сумата 100 000 лева, като съдът е приел, че не е ограничен до размера на обезщетението, присъдено в производството по иска по чл.45 от ЗЗД срещу делинквента. По този въпрос е даден отговор в задължителната практика на ВКС, обективирана в т.1 от ТР №1/2014 от 23.12.2015г. по тълкувателно дело №1/2014г. на ОСТК на ВКС, с което е прието, че в производството по пряк иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ обемът на отговорността на застрахователя е ограничен до размера на присъденото обезщетение по уважен срещу застрахования деликвент иск по чл.45 от ЗЗД, когато има за предмет обезщетяване на същите вреди, но в рамките на застрахователната сума, уговорена в застрахователния договор. Обжалваното решение на Софийски апелативен съд е постановено преди формирането на тази задължителна практика, поради което следва да се прецени доколко то е в съответствие с разясненията, дадени с Тълкувателно решение №1/2014 на ОСТК на ВКС Въз основа на горните съображения, касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, за проверка за съответствие на въззивния акт с практиката на ВКС. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1000 лева. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд