Определение № 4267 от 22.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4118/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Ж. В. С. и О. Н. С. срещу определение № 1837 от 05.08.2022г. постановено по ч.гр.д.№955/2022г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 2232 от 21.04.2022г. по гр.д. № 8053/2021г. на Бургаски районен съд в частта му за прекратяване на производството по предявения иск по чл. 109а ЗС. В частната жалба се поддържа, че определението е незаконосъобразно, възприета е погрешна фактическа обстановка, не са обсъдени възраженията на жалбоподателите. Не е съобразено, че реституцията на имота е по чл.1, ал.1 ЗВСОНИ и при деактуването той не е бил нанесен в кадастралния план в размерите, в които е бил отчужден. Спорът е къде минават границите на възстановената реално обособена част с площ 51,6 кв.м. и се иска съдът да установи, че границата минава през ПИ с идентификатор ***. В писмения си отговор ответникът по частната жалба „ТРС“ ЕАД, ЕИК 121015362, счита, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване, както и че обжалваното определение е правилно. Претендира присъждане на разноски. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Производството по гр.д. № 8053/2021г. на Бургаски районен съд е образувано по искова молба на „ТРС“ ЕАД против Ж. В. С. и О. Н. С. за установяване, че не са собственици на ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място] и сградите в него, както и че не са носители на право на ползване върху тези сгради. От страна на ответниците е предявен насрещен иск с посочено правно основание чл. 109а ЗС и петитум да бъде установено, че границата на имота, реституиран на наследниците на Н. Д., минава през ПИ *** по начина, описан в нотариален акт № 126, т.ІІ, нот.д. № 397/1945г., а именно: а/ по плана, действащ към одържавянето - от две страни б.парцел *, кв. 256 по рег. план от 1915г., от запад и юг - [улица], от север - от две страни б. парцел *; б/ по сега действащата кадастрална карта: от запад и от юг - ПИ с идентификатор ***, от север улица „Ф. и ПИ с идентификатор ***, от изток - ПИ с идентификатор ***. Правният интерес е обоснован с твърдение, че реституираният имот не е нанесен в кадастралния план и в кадастралната карта, което създава неяснота и неопределеност на границата му със съседния от запад ПИ ***. Според ищците реституираният имот обхваща целия ПИ *** плюс реално обособена част от съседния ПИ *** с площ 51,6 кв.м., разположена в североизточната част на имота. Освен този насрещен иск Ж. и О. С. са предявили и отрицателен установителен иск, че дружеството „ТРС” ЕАД не е собственик на 51,60 кв.м. реално обособена част от ПИ с идентификатор ***, индивидуализирана с граници и на намиращата се в нея част от сграда с идентификатор ****. Първоинстанционният съд е изпратил по подсъдност на окръжния съд разглеждането на насрещния отрицателен установителен иск за собственост, а производството по насрещния иск по чл. 109а ЗС е прекратил. Приел е, че по отношение на урегулирани имоти, за които е влязла в сила за кадастрална карта, каквито са процесните, иск по чл. 109а ЗС е недопустим. Изтъкнал е, че по недопустимостта на такъв иск съдът вече се е произнесъл по друго дело - гр.д. № 1239/2020г. Посочил е, че е недопустим и иск за установяване границата на реституиран имот, неиндивидуализиран по КККР. Когато правоимащият твърди, че имотът му попада в няколко имота и по КККР границите му не са точно посочени, то е налице спор по чл. 54, ал.2 ЗКИР. След разрешаването му администрацията има задължение да измени кадастралната карта. В случая такъв иск е бил предявен от С. срещу няколко лица, включително срещу „ТРС” ЕАД, но искът е отхвърлен с влязло в сила решение, което е приложено по делото. Бургаски окръжен съд е потвърдил преграждащия акт като е споделил съображенията, че иск за определяне на граници на имоти, които са в урегулирана територия и за които е влязла в сила кадастрална карта, е недопустим. Границите между имотите са определени по административен ред и ищците нямат правен интерес от иска. Що се отнася до определяне местоположението и границите на реституирания имот, то редът за това е по чл. 54, ал.2 ЗКИР, който ред е изчерпан безуспешно от ищците по насрещния иск. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че такива липсват. Жалбоподателите се позовават на основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Твърдят и очевидна неправилност на съдебния акт като постановен в противоречие с материалния закон и при съществени процесуални нарушения - липса на задълбочен анализ на доказателствата и необсъждане на възраженията на страната. Според жалбоподателите от определението възникват следните въпроси: 1/ допустимо ли е съдът да се произнася по съществото на спора и да прекратява производството по отрицателен установителен иск, след като интерпретира погрешно фактите и приема, че вместо по чл.109а ЗС спорът е по чл. 53а, т.1 ЗКИР; 2/ при предявен отрицателен иск за собственост на реално обособена част от поземлен имот с площ 51,60 кв.м., при подробно описани граници по чл. 109а ЗС, допустимо ли е съдът да преквалифицира спорното право - че е въведен спор за реално обособена част от поземлен имот с площ 51,60 кв.м. и тази част не съставлява самостоятелен поземлен имот, не съставлява и УПИ, който да е бил някога нанасян в кадастралния план или сега да е нанесен в КК; 3/ какъв е пътят на защита на страните при спор относно реално обособена част от ПИ с идентификатор ***с площ 51,60 кв.м. когато съдът е извел изначално невярна фактическа обстановка; 4/ какъв е редът за защита на правото когато искът не попада в приложното поле на чл. 53а, т.1 ЗКИР предвид, че е въведен спор за реално обособена част от поземлен имот, която не съставлява самостоятелен поземлен имот, не съставлява и УПИ, който да е бил някога нанасян в кадастралния план или сега да е нанесен в КК; 5/ когато се касае за възстановен национализиран имот и този имот е включвал 200 кв.м. от УПИ и 51,60 кв.м. реално обособена част, закупена от праводателя на ищците през 1945г. и реституирана в обща квадратура от 251,60 кв.м., какъв е пътят за защита за установяване правото на собственост върху тези 51,60 кв.м., след като при нанасяне в кадастъра имотът е въведен с площ 200 кв.м. По тези въпроси касаторите твърдят, че липсва съдебна практика, а те са от съществено значение, доколкото се касае за спор за материално право извън обхвата на ЗКИР, а съдът отказва да разгледа спора и по този начин ги поставя в невъзможност да върнат собствеността си. Въпросите, така както са формулирани, не запълват основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. От една страна, те не съставляват правни въпроси по чл. 280, ал.1 ГПК, така както е разяснено съдържанието на това понятие в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК, т.1. Те не са общи правни въпроси, а са конкретни такива, обвързани с фактическите твърдения по делото. От друга страна, бланкетното посочване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не може да обоснове допускане касационно обжалване. На следващо място, въпросите не кореспондират с мотивите на съда. Съдът не се е произнесъл по съществото на спора не е прекратил производството по отрицателния установителен иск за собственост (както се твърди в първия въпрос), а го е изпратил на Бургаски окръжен съд, на когото делото е родово подсъдно предвид цената на иска. Прекратено е производството по насрещния иск за установяване къде минава границата между двата урегулирани поземлени имота. Правната квалификация на този иск е по чл. 109а ЗС. Не е посочено кое е невярното във фактическата обстановка, изведена от съда. Наред с това, съдът ясно е посочил пътя за защита на жалбоподателите - по чл.54, ал.2 ЗКИР, но този път вече е изчерпан - видно, че с влязло в сила решение по гр.д. №2682/2016г. на Бургаски районен съд, е отхвърлен иска на Ж. и О. С. против Храм „Свети Георги”, Държавата и „ТРС” ЕАД за установяване, че са собственици на реална част от 51,60 кв.м. от ПИ ***, която реална част принадлежи към ПИ ***, но неправилно е заснета към ПИ *** по КККР. Именно в това предходно производство настоящите жалбоподателя са поставили за разрешаване спора дали реалната част от 51,60 кв.м. принадлежи към имота, реституиран на техните праводатели (сега ПИ ***) и съответно дали правилно тази реална част е заснета в КККР. И този спор е бил разрешен не в тяхна полза. Липсва и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал. 2, пр.3 ГПК. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност и е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, каквито са прилагането на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, значимо нарушение на основни съдопроизводствени принципи или грубо нарушение правилата на формалната логика В случая жалбоподателите не са изложили конкретни оплаквания в тази насока. Такива тежки пороци не се установяват и от съда при прочита на обжалваното определение. Ето защо допускане на касационно обжалване следва да бъде отказано. При този изход жалбоподателите дължат на ответника по жалбата направените разноски за адвокатско възнаграждение, които са в размер на 600 лева Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.