Определение № 126 от 24.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 34/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма], гр.В. против въззивното решение на Варненския апелативен съд № 133 от 08. 11.2010 год., постановено по в.гр.д.№ 305/2010 год., с което след отмяна на решението на Варненския окръжен съд № 372 от 24.03.2010 год., по гр.д.№ 2503/2009 год., при условията на чл.271, ал.1 ГПК е отхвърлен предявения от касатора, като ищец, срещу [фирма], гр. В. иск по чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване на сключения помежду им на 27.03.2009 год. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 3 899 кв.м., представляващ ПИ № 037097 в землището на [населено място], В. област, м.” К. Б.”, предназначен за промишлен терен и образуван от обединяването на имоти №№ 037004 с площ от 1 996 кв. и 037043 с площ от 1903 кв.м. с ЕКАТТЕ №№182 по плана на града, при граници: имоти №№ 037070; 037042; 037063 и 039080 за сумата 130 000 евро, без вкл. ДДС, за окончателен. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон – чл. 137, ал.1, т.7 ТЗ, във вр. с чл.142, ал.1 ТЗ, чл.26, ал.2 ЗЗД и чл.301 ТЗ и на съществените съдопроизводствени правила – чл.235, ал.2 ГПК и чл.363 ГПК, във вр. с чл.586 ГПК, поради което и на основание чл.281, т.3 ГПК се иска отмяната му. В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Възпроизвеждайки отново оплакванията си за неправилност на обжалвания съдебен акт, съдържащи се в обстоятелствената част на касационната жалба, касаторът поддържа, че възприетото от въззивния съд разрешение на значимите за изхода на делото въпроси на материалното право: за необходимостта от изрично решение на ОС на съдружниците в ООД по чл.137, ал.1, т.7 ТЗ при сключване на предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот, за приложимостта на нормата на чл.301 ТЗ при липсата на изрично противопоставяне от страна на дружеството- продавач на сключване на предварителния договор и за наличие на законова възможност, при отсъствие на възражение от страната, чиято воля е опорочена да намери приложение нормата на чл.26, ал.2 ГПК е в противоречи с установената съдебна практика. Като израз на същата по всеки един от така формулираните правни въпроси са посочени и приложени: решение на ІІ-ро г.о. на ВКС по гр.д.№ 138/2005 год.; решение на ІV-то г.о на ВКС № 971/24.12.1960 год., по гр.д.№ 7727/60 год.; решение на ІІ-ро т.о. на ВКС № 615 от 15.08.2006 год., по т.д.№ 116/2006 год. и определения на ВКС: 1605/26.11.2009 год., по гр.д.№ 938/2009 год. на ІV-то г.о. и № 228 от 30. 12. 2008 год., по т.д.№ 361/2008 год. на І-во т.о.. Същевременно, според касатора, първият от поставените въпроси на материалното право се явява и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, доколкото по същия, който произтича и от непълнота на закона - отсъствие на изрична законова регламентация уреждаща отговорността на управителя на ООД при сключване на сделки, попадащи в компетенцията на ОС на съдружниците, липсва явно и категорично самостоятелно заявено становище в практиката на съдилищата. Впоследствие с молба вх. на ВКС № 1922/02.03.2011 год. касаторът е представил и допълнение към изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, определено от него като „приложение”, но поради характера на срока за касационно обжалване, то не следва да бъде обсъждано. Ответната по касационната жалба страна, в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е оспорила основателността на искания достъп до касационен контрол. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид данните по делото и изложените доводи, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира: Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процес и срещу подлежащ на инстанционен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Основателно е и искането за допускане на касационно обжалване, поради следното: За да постанови обжалваното решение по предявения иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД въззивният съд е приел, че сключеният между страните на 27.03.2009 год. предварителен договор за покупко- продажба на подробно описан в същия недвижим нежилищен имот е нищожен, поради липса на изрично решение на ОС на съдружниците в дружеството-продавач [фирма], [населено място], взето по реда на чл. 137, ал.1, т.7 ТЗ за разпореждане със същия в полза на купувача. Изложени са съображения, че решението за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях е изключителна прерогатива на ОС на съдружниците в ООД и не може да бъде делегирано на управителя на същото. Поради това, като съществен елемент от предварителния договор за продажба на недвижим имот, неговата липса всъщност е липса на съгласие от страна на дружеството продавач за сключването му, което обуславя нищожността му и отсъствие на породени за страните правни последици от него. Следователно решаващите мотиви, съдържащи се в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че по отношение на първия от поставените от касатора материалноправни въпроси е осъществена общата предпоставка за допускане на касационното обжалване, тъй като същият, обусловил крайния правен резултат по делото се явява значим по см. на чл.280, ал.1 ГПК - арг. от т.1 на ТР на ОСГТК на ВКС №1/19.02.2010 год.. Налице е и допълнителната процесуална предпоставка за допускане на касационно обжалване, на която касаторът се позовава – противоречиво разрешаване на поставения правен въпрос в практиката на съдилищата по см. на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. Съществуващото противоречие, служебно известно и на настоящия съдебен състав, е материализирано в цитираните от касатора решения на ВКС: № 542/ 21. 07.2005 год., по т.д.№ 852/2004 год. на ІІ т.о., № 648/2007 год., по т.д.№ 301/2007 год. на ІІ т.о., № 901/18.10.2005 год., по т.д.№ 179/2005 год.. Що се касае до останалите, приложени с касационната жалба съдебни решения, то част от тях са въобще неотносими към въпроса, свързан с приложението на чл.137, ал.1, т.7 ТЗ, във вр. с чл.142, ал.1, т.1 ТЗ, а други- решение на Пловдивския апелативен съд по гр.д.№ 197/2008 год. и решение на Великотърновския апелативен съд по в.т.д.№ 64/2005 год., в които се съдържа разрешение на поставения за разглеждане въпрос на материалното право, са без отбелязване да са влезли в сила, поради което не могат да обосноват наличие на визираното противоречие, както изрично е разяснено и в т.3 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС. Поради обстоятелството, че не са част от съдебната практика по см. на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, без значение за поддържания селективен критерий са и цитираните определения на отделни състави на ВКС, постановени по реда на чл.288 ГПК. Останалите материалноправни въпроси, формулирани от касатора несъмнено са важни и от значение за възникналия правен спор, но доколкото те не са обусловили решаващите правни изводи на въззивния съд, а чрез тях и крайния изход на делото, не попадат в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъдат обсъждани в настоящето производство. Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.2 ГПК