Определение № 61 от 26.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1584/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 19959 от 20.12.2013 г. на [фирма], [населено място], чрез управителя С. М. Д. и [фирма], [населено място], чрез управителя К. М. Д., представлявани от адв. З. Т. срещу въззивно решение № 148 от 21.11.2013 г., постановено по гр. д. № 1845/2013 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 36 от 21.06.2013 г. на Районен съд - Царево, постановено по гр. д. № 148/2012 г., с което са уважени предявените искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 124. ал. 1 ГПК. По делото са постъпили писмен отговор от третото лице помагач [фирма] и [фирма], както и отговор от ответника по касационната жалба Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с който се оспорва касационната жалба и се претендират разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. Размерът на цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а когато такава не е представена по делото – от пазарната им цена, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК. Видно от приложеното удостоверение (л. 46 от първоинстанционното дело), данъчната оценка за процесния имот е в 684, 30 лева, следователно в конкретния случай цената на предявените искове е под 5000 лева. Предвид изложеното, подадената касационна жалба е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу решение по въззивно дело с цена на иска под законоустановения минимум и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 4, вр. с ал. 8 ГПК на ответника по касационната жалба Министерство на регионалното развитие и благоустройството следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 /сто/ лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.