Определение № 153 от 11.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4054/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Обжалвано е решение от 16.12.2020г. по гр.д.№5854/2019г. АС София, с което е отхвърлен иск предявен на основание чл.441 ГПК.

Жалбоподателят Р. Е. Р., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значениие за точното приложение на закона и развитие на правото.Моли да се допусне касационно обжалване.

Ответникът –ЧСИ М. И. Б. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2, ГПК, приема за установено следното:

Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.

Въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от Р. Р. против частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ М. Б., вписан под № 838 в регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие - Софийски градски съд и против частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Р. М., вписана под № 790 в регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие - Софийски градски съд, осъдителни искове с правно основание чл. 441 ГПК, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждането им при условията на солидарност да му заплатят, произлезлите от незаконосъобразно процесуално поведение по принудителното изпълнение по изп.д. № 20108380405541 и по изп.д. № 20107900401137 на обезщетения

• сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение за реално претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в канцеларията на съда 10.09.2016 г.

• сумата от 180 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, като пропуснати ползи и печалби, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в канцеларията на съда 10.09.2016 г.

• сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху сумата от 80 000 лева и сумата от 180 000 лева, за периода от 28.02.2012 г. до 09.09.2016 г.

• сумата от 29 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в канцеларията на съда 10.09.2016 г.;

От събраните по делото доказателства е прието за установено, че по молба на кредитора „УниКредит Булбанк“ АД, и приложен изпълнителен лист е било образувано изп.д. № 891/2009 г. по описа на частен съдебен изпълнител М. Б., вписан под № 838 в регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие - Софийски градски съд – л. 40 – л.42. с длъжник Р. П. Р..

Установено е, че на 02.07.2010 г. взискателят „УниКредит Булбанк“ АД и ищецът Р. Р. са сключили договор за цесия /л. 44/, с който цедентът е прехвърлил на ищеца правата си по изпълнителния лист под отлагателното условие, че последният заплати в пълен размер и в уговорен срок сумата от 83 107,79 лева - чл. 7. 1. Страните по договора за цесия са уговорили, че ако цесионерът, т.е. ищецът не заплати цената в пълен размер и в уговорения срок, действието на договора се автоматично прекратява.

Констатирано е, че ищецът на 02.07.2010 г. е представил договора за цесия по изп.д. № 891/2009 г. по описа на частен съдебен изпълнител М. Б., като последният го е конституирал като взискател и по негова молба е изпратил делото на посочения нов ЧСИ Р. М., като принудително изпълнение е продължило под № 1137/2010г.

Установено е, че кредиторът по изпълнителния лист „УниКредит Булбанк“ АД, е сезирал с молба /л. 49/ ЧСИ Р. М., че цесионерът не е изпълнил задълженията си по договора за цесия, поради което последният не е породил своите последици, а с нотариална покана /л. 54/ е дал срок за изпълнение на ищеца, като длъжник по договора и след изтичането на срока, направеното при условията на евентуалност изявление за прекратяване, е породило своите последици - чл. 7.4.

Изпълнителното производство с протокол от 27.10.2010 г. /л. 57/ е върнато на ЧСИ М. Б. и продължило под № 5541/2010г., като на 28.02.2012 г. е проведена публична продан, а събраните парични суми са били разпределени на първоначалния и на присъединен взискател.

Прието е, че няма доказателства, че ищецът, като цесионер, е заплатил на цедента уговорената цена, както и че възникналият спор, относно това кой е кредитор на длъжника по изпълнителния лист е бил разрешен със споразумение или с влязло в сила с съдебно решение.

Изложени са съображения за това, че съгласно разпоредбата на чл.441, ал. 1 ГПК, частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 ЗЗД за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение.

Съдът е приел, че ищецът не е надлежен взискател на длъжника по изпълнителниа лист. Прието е, че в разглеждания случай, приложените по делото доказателства установяват, че уговореното в договора за цесия отлагателно условие е препятствало да се породят правните последици на договора и ищецът, като цесионер да бъде надлежно конституиран като взискател на длъжника по изпълнителния лист.

Прието е, че ищецът преждевременно, преди договорът за цесия да породи правните последици е бил конституиран като взискател от ЧСИ Р. М. и след като като договорът за цесия е бил прекратен и на двамата ответници-частни съдебни изпълнители, е било представено доказателство за това, е бил заличен като страна по изпълнеието, което действие не е било обжалвано от него.

Прието е, че основателността на главните искове предполага пълно и главно доказване, че на деликвена са възложени по надлежния ред правомощия по изпълнението противоправно поведение /действие и/или бездействие/ свързано с това му особено качество; настъпили вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с това поведение и вина, която се предполата до доказване на противното, като противоправността, като елемент от този фактически състав се състои в процесуалната незаконосъобразност на действието или бездействието на съдебния изпълнител, като съдът се е позовал на практиката, застъпена и в решение № 196 от 20.07.2012 г. по гр. д. № 1555/2011 г., ГК,III г.о. на ВКС. Приел е, че в случая не са налицетеце посочените предпоставки, тъй като ищецът не е претърпял вреди, които да са в причинна връзка с незаконно поведие на ответниците-частни съдебни изпълнители, поради което предявените осъдителни осъдителни искове са неоснователни и ги е отхвърлил.

В изложение по чл.280, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: страна, която е заличена като взискател има ли процесуален път за защита на интересите си, може ли ЧСИ като установи, че действието му е неправилно сам да го отмени или измени, ЧСИ при когото е образувано изпълнително дело следва ли да се съобрази с действията и актовете на друг ЧСИ, при който делото е било в по-ранен момент.Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.Предстява практика на въззивни съдилицща по приложението на чл.331 ГПК.Позозава се на ТД№2/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият състав намира, че не следвада се допуска касационно обжалване по поставените за разглеждане въпроси и на сочените основания. Практиката приема / в този смисъл решения по гр.д.№2249/2020г. четвърто г.о., по гр.д.№2798/2019г. на четвърто г.о. на ВКС, гр.д.№2474/2018г. на четвърто г.о./, че отговорността почл.441 ГПК, вр.чл.45 ГПК, вр.чл.74, ал.1 ЗЧСИ е специфична деликтна отговорност, която се реализира при неправомерни действия /или бездействия/ на ЧСИ, настъпила вреда и причинна връзка. Посочва се, че противоправността като елемент от фактическия състав на вземането за обезщетение се състои в процесуална незаконосъобразност на действията или бездействията на ЧСИ и последната се преценява от съда по деликтния иск, като е без значение дали тези действия са били обжалвани и с какъв резултат. Приема се, че правото на принудително изпълнение на взискателя се състои в правомощието му да изисква от органа на принудително изпълнение да предприеме действията, включени в съответния посочен от него способ за изпълнение и само когато поведението на съдебния изпълнител е станало причина за несъбиране на вземането, за взискателя е налице вреда. В конкретния случай такава не е налице.

Приема се, че при извършване на изпълнението съдебният изпълнител е обвързан от установеното с изпълнителния лист изпълняемо вземане, в т. ч. със страните във връзка с него – кредитор/взискател и длъжник, като съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на взискателя, редовността на която той /първият/ е длъжен да провери за съобразяването й с изискванията на чл.129 ГПК, следователно и за процесуалната дееспособност на взискателя с оглед валидността на извършеното процесуално действие. Посочва се, че при извършване на изпълнението съдебният изпълнител е обвързан от установеното с изпълнителния лист изпълняемо вземане и е длъжен да събере същото, но не е задължен да следи за развитието на материалното правоотношение между страните по изпълнението и служебно да съобразява действията си по изпълнителното производство с него. Споделя се разбирането, че той може да съобрази тези обстоятелства ако бъде уведомен за тях от някоя от страните по изпълнителното производство или от трето, засегнато от изпълнението лице, и му бъдат представени надлежни доказателства затова. В случай, че това не бъде направено и никоя от страните по изпълнението не уведоми съдебния изпълнител за настъпилото изменение на изпълняемото право и той предприеме действия по принудително изпълнение на същото действията му няма да бъдат противоправни, тъй като ще са съобразени с представения му изпълнителен лист. Затова ако по изпълнителното дело не са представени надлежни доказателства, че изпълняемото вземане е погасено, променен е размерът на същото или пък е настъпило посоченото в изпълнителния лист прекратително условие, като длъжникът продължава да изпълнява задължението си действията на съдебния изпълнител по предаването на получената в резултат на изпълнението сума на взискателя няма да са противоправни и да доведат до ангажиране на отговорността му за вреди, дори и да е налице надвишаване на размера на задължението. В този случай като противоправно може да се определи действието на взискателя, който получава плащането, независимо от това, че знае, че то не се дължи и не е предприел действия да уведоми съдебния изпълнител за това, че периодичното му вземане вече не съществува.

Действието на съдебния изпълнител ще бъде неправомерно в случай когато то е предприето въпреки нормативната забрана за извършването му или въпреки това, че не са се налице необходимите за извършването му предпоставки.

Така установената практика не е неправилна ,за да се налага да бъде променена като бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Преценката на доказателствата въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение за това доказани ли са или не вреди от непозволено увреждане може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда, а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Необосноваността е грешка при формиране вътрешното убеждение на съда поради нарушаване на логически, опитни или научни правила и не съставлява основание за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК. Тя е само основание за касационно обжалване на въззивното решение като неправилно, но само, ако преди това такова обжалване бъде допуснато.

На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника М.Б. сумата 1200 лева разноски за процесуално представителство пред ВКС.

Предвид изложените съображения, съдът