Определение № 1501 от 05.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1150/2024 г.

Производството е по касационна жалба от „Електроразпределителни мрежи Запад“ЕАД против решение № 375/19.01.2024 г. по в.гр.д. № 6762/2022 г. на СГС, с което касаторът е осъден на осн. чл.55, ал.1 ЗЗД да заплати на „Алко“ЕООД сумата от 5 600 лв., платена без основание поради извършено погасяване чрез прихващане с вземане на ищеца за сторените разходи за изготвяне на проекти и предоставяне на разрешение за строеж на съоръженията за присъединяване по договор за присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната мрежа от 26.08.2005 г. и допълнително споразумение към него от 25.10.2010 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.08.2018 г. до окончателното изплащане на главницата. Настоящият състав на ВКС намира, че с исковата молба са били предявени и искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 831 лв. - остатък от задължение по Договор за присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната мрежа № 1527/26.08.2005 г. и допълнително споразумение към него от 25.10.2010 г. и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1993, 93 лв. - лихва за забава върху сумата от 5 600 лв. от 05.12.2014 г. до датата на предявяване на исковата молба – 08.06.2018 г. Същите са били отхвърлени с първоинстанционното решение и не са били обжалвани. Видно от въззивното решение вземането по иска по чл.55, ал.1 ЗЗД е възникнало в полза на ищеца „Алко“ЕООД поради извършено от последното плащане по процесния договор и допълнително споразумение на т.нар. „провенлива компонента“ от цената за присъединяване, при поето по договора задължение от ЕООД да изготви и съгласува работни проекти за необходими съоръжения /което е нормативно задължение за енергийното дружество и което следва да понесе разходите за това/ и поради извършено извънсъдебно прихващане на задължение за плащане на така сторените разходи със задължение за заплащане на „променливата компонента“ от цената за присъединяване. Следователно предмет на спора е правоотношение, свързано с търговска сделка, каквато представлява договор за присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната мрежа от 26.08.2005 г. и допълнително споразумение към него от 25.10.2010 г. Съгласно задължителните указания по ТР № 3/2019г. на ОСГТК на ВКС търговските спорове са дефинирани чрез изброяването им в чл. 365 ГПК според който те се отнасят до право или правно отношение, породено или отнасящо се до: търговска сделка, включително сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването й, последиците от прекратяването й, както и за попълване на празноти в търговска сделка или приспособяването й към нововъзникнали обстоятелства; приватизационен договор, договор за обществена поръчка, концесионен договор, картелни споразумения, концентрация на стопанска дейност, нелоялна конкуренция, злоупотреба с монополно или господстващо положение; както и посочените в т.3 и т.4 искове, за които в закон е предвидено, че са подсъдни на окръжен съд като първа инстанция /например, исковете за защита на членствени права; за отмяна на решения на общото събрание на дружеството, които се предявяват пред окръжния съд по седалището на дружеството; исковете за попълване масата на несъстоятелносттта, визирани в чл.649 ТЗ, които се предявяват пред съда по несъстоятелността и др./. Изрично изброените в чл. 365 ГПК търговски спорове не произтичат само от търговски сделки. При съпоставяне на съдържанието на понятията „търговско дело“ и „търговски спор“ се установява, че те не се припокриват, като първото е с по-широк обхват, защото обхваща и споровете, разглеждани от районния съд по реда на общия исков процес. Търговски са и делата, имащи за предмет спорове относно обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка, делата, при които е налице функционална обвързаност на предмета на правния спор с търговското качество на страните или с търговска сделка и др. С оглед на гореизложеното и предвид цената на предявения иск от 5600лв., ВКС намира, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, на осн. чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното, състав на Първо т.о. на ВКС