Определение № 1196 от 14.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 876/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от М. М. С., чрез адв. С. З., против определение № 1064 от 16.04.2021 г., постановено по в. ч. гр. д. № 973/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд, в частта с която е потвърдено определение № 260129 от 15.02.2021 г., постановено по гр. д. № 119/2020 г. по описа на Софийски окръжен съд, с което е прекратено производството по делото, образувано по искова молба на М. М. С. против Прокуратурата на Република България, Софийски районен съд и Софийски градски съд за заплащане на обезщетения за търпените от ищеца неимуществени, както следва: от Прокуратурата на Република България – сумата 48 000 лв., от Софийски районен съд – сумата 26 000 лв. и от Софийски градски съд – сумата 26 000 лв. В частната касационна жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение, иска се отмяната му и продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. Първоинстанционният Софийски окръжен съд е констатирал, че с определение № 172 от 13.03.2020 г., постановено по гр. д. № 119/2020 г. по описа на съда на ищеца М. М. С. е предоставена правна помощ във вид на процесуално представителство. С разпореждане № 260422 от 11.12.2020 г. исковата молба е оставена без движение, като на ищеца е дадена възможност в едноседмичен срок от съобщението да отстрани констатирани нередовности на исковата молба, с предупреждението, че при неизпълнението им в срок исковата молба ще бъде върната, а производството по делото - прекратено. С разпореждане № 260072 от 19.01.2021 г. е освободен назначения по ЗПП адв. А. К. А. от САК и на негово място е назначен адв. Д. П. П. от САК. Препис от разпореждането, ведно с препис от разпореждане с указания от 11.12.2020 г. са изпратени на новоназначения адвокат и получени от него на 24.01.2021 г. В срока за изпълнение на указанията, адв. П. е депозирал молба вх. № 260562/25.01.2021 г., в която заявява, че няма контакт с представляваното лице и не може да изпълни разпореждането. Счита, че следвало разпореждането да се връчи лично на ищеца, който да изложи фактическите обстоятелства и да заяви собствените си претенции, след което да му бъде връчен препис на исковата молба и евентуално на допълнителната, ако ищецът депозира такава. Алтернативно моли да бъде освободен като процесуален представител на ищеца. С разпореждане от 27.01.2021 г., съдът е разпоредил да се изпрати молбата до САК за посочване на друг адвокат, който да бъде назначен за процесуален представител на ищеца. Изпратено е писмо до САК, но друг адвокат не е посочен и искането върнато, поради това, че не е регистрирано в електронната система „Служебни защити“. Постъпило е писмо вх. № 260937/05.02.2021 г. подадено по ел. поща от М. С. М., с което е представена молба от адв. Д. П., подписана от ищеца, с която се правят уточнения на исковата молба, в изпълнение разпореждане № 260422 от 11.12.2020 г. Същата молба, заведена с вх. № 260983/08.02.2021 г. по описа на СОС, е постъпила по електронната поща на СОС и от адв. Д. П.. С разпореждане от 09.02.2021 г. съдът е дал възможност на адв. П., в 3-дневен срок да заяви дали желае да представлява ищеца в производството, с оглед на предходното му алтернативно заявление, с което моли да бъде заменен с друг адвокат. С писмо вх. № 261205/12.02.2021 г., адв. Д. П. уведомява съда, че потвърждава ангажимента си по делото като процесуален представител на ищеца. Поддържа, че с молба от 05.02.2021 г. след установяване на контакт по електронен път с ищеца и съгласуване на позициите е изпълнил указанията на съда, дадени с разпореждане от 11.12.2021 г. С определение № 260129 от 15.02.2021 г. Софийският окръжен съд е върнал исковата молба, като се е аргументирал, че указанията, дадени с разпореждане № 260422 от 11.12.2020 г. не са изпълнени в срок. Посочено е, че съобщение с препис от разпореждането е връчен адв. Д. П. на 24.01.2021 г., като в едноседмичния срок, който е изтекъл на 01.02.2021 г., като процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда. С обжалваното в настоящото производство определение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение, като е препратил към изложените в него мотиви по реда на чл. 272 ГПК. Приел е, че първоинстанционният съд е указал на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба, назначил е втори по ред служебен адвокат, на който също е връчил разпореждането, с което исковата молба е била оставена без движение, като им е разяснил неблагоприятните последици от неизпълнението. Указанията не са изпълнени в дадения срок и нередовностите на исковата молба са останали неотстранени, поради което правилно е прекратил производството по делото с обжалваното определение. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Формулирал е следните правни въпроси: 1. „Следва ли на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, да се върне исковата молба и да се прекрати производството по делото, когато дадените с разпореждане от съда указания по чл. 129, ал. 2 са отстранени лично от ищеца в 7-дневен срок от връчване разпореждането лично на ищеца, който момент предхожда връчването на разпореждането на процесуалния представител на ищеца?“; 2. „Счита ли се изпълнено разпореждането на съда, ако ищецът сам го изпълни, въпреки че назначеният служебен адвокат не взема отношение в срок?“; 3. „Кой е виновен за неизпълнението в срок от служебен адвокат на разпореждане на съда служебният адвокат, съда, който го е назначил, или и двамата?“ и 4. „Трябва ли страна по гражданско дело да търпи негативите от незаконни действия/бездействия на служебно назначен от съда адвокат? Ако „не“, то кой трябва да ги поеме?“. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки - да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Настоящият състав счита, че касационното обжалване следва да бъде допуснато при условията на чл. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по повдигнатия от частния жалбоподател първи процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 129, ал. 3, вр. с ал. 2 ГПК, а именно следва ли на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, да се върне исковата молба и да се прекрати производството по делото, когато дадените с разпореждане от съда указания по чл. 129, ал. 2 ГПК са отстранени лично от ищеца. Съгласно установената константна практика на Върховния касационен съд, за да приложи законосъобразно чл. 129, ал. 3 ГПК, с който текст се санкционира процесуалното бездействие на страната, съдът в съответствие с чл. 129, ал. 2 ГПК следва да е дал конкретни, точни и ясни указания на ищеца за отстраняване на констатираните нередовности. Когато в съответствие с дадените му указания ищецът е отстранил нередовностите, независимо дали това е сторено с представяне на нова поправена искова молба или чрез уточняваща молба, разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК не може да бъде приложена. Исковата молба не следва да бъде върната и поради неотстраняване на нередовности, за които на ищецът не са дадени конкретни и ясни указания. В случай, че на ищеца е назначен адвокат по реда на ЗПП, на него следва да се връчи препис от разпореждането на съда за отстраняване на нередовностите на исковата молба, от който момент за ищеца започва да тече срокът за отстраняването им. В хипотезата на назначен на страната служебен адвокат не е изключена възможността страната сама да извърши дължимите действия, като поправи исковата молба, като в този случай действията й следва да бъдат зачетени от съда. В нарушение на така установената практика въззивният съд е приел, че ищецът не е отстранил нередовностите, съгласно разпореждане № 260422 от 11.12.2020 г. – да посочи претендира ли неимуществени вреди, вследствие нарушеното му право на разглеждане и решаване на дело в разумен срок, съгласно чл. 6, пар. 1 ЕКПЧОС, като посочи конкретни дела, по които е нарушено това негово право, както и приключили ли са производствата по тях; да посочи какви нарушения твърди, че са извършени на норми на общностното право, което да е достатъчно съществено. Разпореждането е връчено на ищеца лично на 30.12.2020 г. С молба вх. № 260073/06.01.2021 г. /п. кл. 05.01.2021 г./ в изпълнение на указанията на съда ищецът М. М. С. е завил, че не претендира вреди, вследствие нарушеното му право на разглеждане и решаване на дело в разумен срок, тъй като наказателното дело срещу него в досъдебна фаза и излага, че спрямо него от ответниците Прокуратурата на Република България, Софийски районен съд и Софийски градски съд са осъществени нарушения на чл. 6 ДЕС, чл. 5 и чл. 6 ЕКПЧОС, като твърди, че е бил незаконно задържан под стража в продължение на 2 месеца. Тази молба е била докладвана и приложена по делото на 07.01.2021 г., но не е съобразена от съда при постановяване на определение № 260129 от 15.02.2021 г., постановено по гр. д. № 119/2020 г. по описа на Софийски окръжен съд, нито от въззивната инстанция при инстанционния контрол на постановеното определение за връщане на исковата молба. Предвид изложеното, обжалваното въззивно определение следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение