Определение № 2798 от 09.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1363/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. П. Т. срещу решение №372/24.03.2026 г. по в.гр.д.№3371/25 г. на Софийски апелативен съд.С него е потвърдено решение №6401/26.10.2025г. по гр.д.№6384/24г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от Т. срещу ЗАД“Армеец“АД иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ – за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени й от смъртта на Й. Г. Р., неин дядо, починал в резултат на ПТП, настъпило на 17.03.2023г. В касационната жалба се твърди неправилност на въззивния съдебен акт, поради допуснати процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Излагат се доводи за установена в процеса материалноправна легитимация на ищцата да получи застрахователно обезщетение за понесените от нея неимуществени вреди от смъртта на нейния родственик, които касаторката счита за доказани. Поддържа се искане за отмяна на решението на апелативния съд и за уважаване на предявения иск. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗАдв. В изложението си по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторката поддържа,че при постановяване на решението си въззивният съд се е произнесъл при наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по въпросите 1. Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора да извърши преценка на всички доказателства,събрани по делото и да обсъди всички доводи на страните? /противоречие с решенията по гр.д.№1649/10г. на ІV г.о. на ВКС, т.д.№2366/13г. на ІІ т.о. на ВКС, гр.д.№1863/10г. на ІV г.о. на ВКС, гр.д.№421/09г. на ІV г.о. на ВКС, гр.д.№761/10г. на ІV г.о. на ВКС/; 2. Обосновано ли е решението на въззивния съд, постановено в противоречие със събраните доказателства? Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди защитните тези на страните и да формира самостоятелни правни изводи? /противоречие с решението по т.д.№505/17г. на ІІ т.о. на ВКС/; 3. Следва ли въззивният съд да постанови решението си въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, респ.когато някое доказателство се приема за недостоверно, следва ли съдът да изложи мотиви за това? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, посочени във въззивната жалба, както и събраните доказателства за релевантните факти, на които те се основават и да изложи мотиви по тях? Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата по делото в тяхната съвкупност, респ.на установените с тях правнорелевантни факти, съобразно квалификацията на иска, да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства и възражения на страните, съобразно разпоредбата на чл.235 ал.2 ГПК? Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и съответно да изложи съображения защо не ги приема за достоверни?; 4. Допустимо ли е да не се кредитират от въззивния съд свидетелските показания, без да се посочват юридически аргументи за това? Ако въззивният съд не кредитира свидетелски показания следва ли да даде указания на ищцовата страна,че не сочи доказателства за твърдяното? Нарушава ли се т.3 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС относно това,че въззивният съд е длъжен да събере доказателства, които се събират служебно от съда, в случай че се приеме, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, щом не се кредитират доказателствата, ангажирани от ищцовата страна? Ответникът по касационната жалба ЗАД“Армеец“АД, в представен писмен отговор, е оспорил наличието на основания за допускане на обжалването, както и основателността на наведените във въззивната жалба оплаквания и искане.Претендира присъждане на направените от него за настоящата инстанция разноски. Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване, при наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК, съдебен акт, поради което е допустима. При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: За да постанови решението си, Софийски апелативен съд е приел за безспорно установени настъпването на 17.03.2023г. и механизмът на пътно-транспортното произшествие, при което е загинал дядото на ищцата. Определил е като спорен пред въззивната инстанция въпросът материално-правно легитимирана ли е тя, като негова внучка, да получи обезщетение за търпените от нея неимуществени вреди. За да отговори на този въпрос съставът е развил съображения, основани на проследяване практиката на ВС, ОСГТК и ОСНГТК на ВКС. Спрял се е подробно на изложените в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС мотиви, с които е разширен кръга на посочените в постановленията на ВС лица, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на загинал при ПТП. Позовавайки се на тях, въззивният съд е приел, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък извън кръга на лицата, посочени в ППВС №4/25.V.1961 г. и ППВС №5/24. ХІ.1969 г. по изключение могат да бъдат и тези, които са създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетение; че преценката за наличие на такива обстоятелства се извършва въз основа на съответните конкретни доказателства по всяко отделно дело, като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък родственик /напр. баба или дядо/ следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания; че особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т. е. такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение. Тези теоретични положения решаващият състав е отнесъл към разглеждания от него случай, сочейки,че от единственото ангажирано от ищцата като доказателствено средство – свидетелските показания на св.П. – не се установяват конкретни житейски обстоятелства, от които да може да се направи извод, че смъртта на дядото на ищцата й е причинила морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за родствената връзка, при които предпоставки е прието в Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, че е справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди на преживелия родственик. Според тези показания, ищцата живеела в едно домакинство с майка си и дядо си, като с последния са били в изключително близки отношения, тъй като тя е била изоставена от баща си в ранна възраст и дядо й бил заместил бащината фигура в нейните очи; според споделеното пред свидетеля от ищцата, дядо й се грижел за нея, подкрепял я и вярвал в нея, давал й опора, а смъртта му ищцата преживяла тежко. Показанията съдът е намерил освен за недостатъчни да обосноват извод за наличие на предпоставките, легитимиращи ищцата като правоимаща, също и за противоречиви, опровергаващи се от другите доказателства по делото и некореспондиращи с поддържаното в писмената защита,че бащата е бил в невъзможност да се грижи пълноценно за ищцата. Посочил е, че според данните от представено удостоверение за родствени връзки за майката на ищцата се установява, че последната е омъжена, а установеното от свидетеля,че само тримата живеят в общо домакинство, не се подкрепя от други доказателства по делото. Наред с това съдът е отчел,че от една страна свидетелят е заявил,че познава дядото, след което установява,че впечатленията му за него са по разкази на ищцата; твърди,че дядото бил изключително активен физически и без здравословни оплаквания, като сам се грижел за градина и често им носил произведена от него продукция, но от друга страна, според данните в съобразената от вещото лице справка от НЗОК, загиналият, който към датата на ПТП е бил на 91 години, още през 2022г. бил диагностициран с флебит и тромбофлебит с неуточнена локализация, имал е и хипертонично сърце от 2018г., а при постъпването му в лечебното заведение след ПТП, е констатирано като увредено общото му състояние, което според съда разколебава верността на твърдението, че е бил изключително активен физически. Наред с това съдът е съобразил липсата на представени от ищцата по делото медицински документи от лечебното заведение, в което пострадалият е бил настанен за лечение след ПТП, където и е починал, като това го е мотивирало да направи предположение, че тези документи не се намират у ищцата поради факта, че пострадалият не е бил придружен от нея. Последното съдът е намерил за разколебаващо тезата й за „изключителната привързаност“ между нея и дядо й, въпреки твърдяното от свидетеля,че в деня, в който дядото починал, ищцата му се обадила и била в шок, а и досега не можела да го повярва,че дядо й го няма и се разстройвала, когато той се споменавал. При така установените обстоятелства съдът е заключил,че събраните по делото доказателства не обуславят извод за наличие на по-голяма близост от тази, считана за нормална за връзката между внучка и дядо, която според Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, принципно се характеризира с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. В допълнение е акцентирал на това, че от значение е установяването на съдържанието на връзката дядо/внук е не само периодът назад /в детството/, но и това,което е непосредствено преди ПТП, като за този период не са ангажирани никакви доказателства. Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира за необосновани сочените от касаторката предпоставки за допускане на въззивното решение в обжалваната му част до касационен контрол. Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК, съобразена във връзка с постановките на Тълкувателно решение №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационен контрол на въззивното решение се допуска въз основа на осъществени обща и допълнителни предпоставки - формулирани в изложение към касационната жалба един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при сочена и обоснована хипотеза измежду визираните в т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора,в съответствие с възприетото в т.1 от посоченото тълкувателно решение, са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда. Същевременно търсеното с формулирането на въпроса разрешение от касационната инстанция следва да има освен непосредствено значение за изхода на спора, също и общоприложим към други сходни случаи ефект. Въпросите не могат да са хипотетични, но същевременно следва да не са от фактологично естество или по правилността на съдебния акт, а да имат характер на въпроси по прилагането на закона. Съставът на касационната инстанция нито е длъжен, нито има правото да извежда правни въпроси от твърденията на касатора или от сочените от него факти и обстоятелства,с оглед спазването на принципа за диспозитивното начало,а непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Първият и вторият от втората група въпроси са принципно обуславящи крайния изход на спора по всяко дело, доколкото касаят задълженията на въззивния съд, като инстанция по същество, да обсъди всички събрани по делото доказателства и се произнесе по наведените от страните доводи и възражения, но не могат в случая да обосноват наличието на общото изискване за допускане на контрол по същество на въззивното решение. Въпреки това не може да им бъде признат характер на годно общо основание за достъп, тъй като не са обвързани с конкретно оплакване за допуснато процесуално нарушение в този смисъл, а с оплакване за неправилна интерпретация на свидетелските показания, преценката за наличие на каквато е въпрос по същество. В този смисъл и не може да бъде обоснован извод за приложимост на сочената с тези въпроси допълнителна селективна предпоставка на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. В съответствие с цитираната от касаторката, а и със служебно известната на състава практика на касационната инстанция, въззивният съд е обсъдил и анализирал събраните по делото доказателства, като изрично е изложил мотиви защо не кредитира свидетелските показания в съответните им части. Общо формулираното твърдение на касаторката /и то направено не в касационната жалба, а едва в изложението/, че съдът не е посочил кои факти приема за безспорно установени, не е извършил самостоятелна преценка на доказателствата, не е обсъдил защитните тези на страните и не е формирал самостоятелни правни изводи, освен че не може да бъде споделено като цяло, не е и достатъчно за извършване на конкретна преценка за обоснован достъп. Първият от втората група въпроси е такъв по правилността на обжалвания съдебен акт /предвид това,че налага преценка дали решението е постановено в противоречие със събраните доказателства, каквото е съдържащото се във въпроса твърдение/, поради което този въпрос също не осъществява общото изискване за достъп. Останалите въпроси, формулирани в трета и четвърта точка, в едната си част представляват различни формулировки на един и същи въпрос, касаещ отново задълженията на въззивния съд при осъществяването на решаващата му дейност,а в друга – изразяват тези, поддържани от самата касаторка, относно действията на съда при мотивиране на решението – напр. че липсват мотиви относно приемането на доказателство за „недостоверно“; че решението е основано само на избрани от съда доказателства /но без да се сочи, кои доказателства е пропуснал да обсъди/; че липсват юридически аргументи,с които се обосновава отказ за кредитиране на свидетелски показания; че съдът е следвало да събере служебно доказателства /но и без да се сочи какви/. Това съдържание на въпросите ги прави негодни да осъществят характеристиките на обуславящи изхода на делото въпроси, според изискването на чл.280 ал.1 ГПК вр. т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Наред с това по отношение на тези въпроси касаторката не е обосновала и приложимост на сочените от нея само бланкетно критерии по чл.280 ал.1 т.т.1 и 3 ГПК, които следва да бъдат обосновани съобразно разясненията в т.2 и т.4 на същото тълкувателно решение. Изложеното мотивира настоящия състав на ВКС да постанови определение за недопускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд. Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение