Определение № 50046 от 06.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4575/2021 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. По делото е постъпила молба вх. № 501655 на „Николетти“ АД – гр. Пазарджик, чрез пълномощника адв. С. Б., с която се иска изменение на постановеното по делото решение № 50131/23.02.2023 г., в частта за разноските, чрез намаляване на присъдените адвокатски възнаграждения за всяка от съдебните инстанции, поради тяхната прекомерност. Ответната страна по молбата А. А. З. е изразила становище за нейната недопустимост, евентуално неоснователност. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е подадена в предвидения от чл. 248, ал. 1 ГПК срок от надлежно легитимирана страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Съображенията за това са следните: По делото е постановено решение № 50131/23.02.2023 г., с което е отменено обжалваното въззивно решение, като вместо него е постановено ново по същество, с което е отхвърлен предявения от „Николетти“ АД – гр. Пазарджик срещу А. А. З. положителен установителен иск за признаване за установено по отношение на ответницата правото на собственост на ищеца върху следния недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор ***** /офис/ по кадастралната карта на [населено място], намиращ се в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 49,20 кв. м., ведно с 7,62 кв. м. ид. ч. от общите части на сградата, ведно с 5 кв. м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ 256 кв. м., в който имот е построена сградата, находящ се в [населено място], [улица]. С решението са присъдени направените по делото разноски в полза на ответницата, които за всички инстанции възлизат на сумата 6 768 лв. /за държавна такса и адвокатско възнаграждение, от които сумата 3 000 лв. в първоинстанционното производство, сумата 3 600 лв. за въззивното и сумата 168 лв. за касационното производство/. Искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските се основава единствено на възражение за прекомерност на присъдените разноски. Възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК е процесуално недопустимо като подадено извън срока по чл. 80 ГПК, тъй като страната е разполагала с възможността да го направи до приключване на устните състезания в съответната инстанция, поради което основаното на него искане по чл. 248, ал. 1 ГПК, макар и направено в установения срок, се явява неоснователно. Недопустимостта на възражението за прекомерност обуславя неоснователност на искането за изменение на акта в частта за разноските. За възражението за прекомерност сроковете, посочени в чл. 80 ГПК, не се прилагат само когато страната, поради развитието на процеса не е могла да вземе участие в него - без открити заседания /например в производството по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК/ или без надлежно осъществена размяна на книжата, и тогава тя може след прекратяване на производството да заяви възражението за прекомерност в срока и по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Настоящата хипотеза не е такава. В обобщение, молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,