Определение № 60561 от 12.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 270/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. А. Р., А. А. П., представляван от майка си и законен представител В. А. Р. и П. А. П. срещу решение №12102 от 14.10.2020 г. по в.гр.д.№722/2020 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №52 без дата по т.д.№15/2019 г. на ОС Видин, с което са отхвърлени предявените от В. А. Р., А. А. П., действащ чрез майка си и законен представител В. А. Р. и П. А. П. срещу Гаранционен Фонд, искове по чл.557, ал.1, т.2 от КЗ за заплащане на сумата от 100 000 лв. на В. А. Р., сумата от 120 000 лв. на А. А. П. и сумата от 120 000 лв. на П. А. П., съставляващи обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на А. П. А., ведно със законната лихва от 15.06.2017 г. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, приложното поле на касационното обжалване е обосновано със следните въпроси, за които се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Резервоарите за гориво, които по една или друга причина са временно демонтирани, но продължават да се намират в превозното средства, което обслужват, част ли са от него или имат самостоятелно битие като отделни вещи. 2. Когато са причинени вреди от съществени елементи от системите на автомобила, които в момента на увреждането са отделени /разкачени/, но се намират в автомобила, по какъв начин следва да бъдат репарирани – в качеството им на самостоятелна вещ или като част от сложна, съвкупна вещ от множество отделни елементи. 3. Обхватът на застрахователното покритие по смисъла на чл.477, ал.1 от КТ обхваща ли и вредите, причинени от съставни елементи на МПС, когато същите временно не са закрепени трайно към конструкцията му. 4. Налице ли е и следва ли да се прави разграничение в режима на отговорност, при причиняване на вреди от вещи, инцидентно превозвани в МПС и вреди причинени от вещи – съществени елементи от конструкцията на автомобила, които в момента на увреждането не са трайно закрепени към него. Ответникът по касация Гаранционен фонд заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред ВКС. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежни страни в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че в резултат на експлозия, причинена от газова бутилка, намираща се в купето на автомобил ГАЗ 69, е настъпила смъртта на близкия на ищците, като основен спорен въпрос по делото е дали Гаранционен фонд, при липса на застраховка за гражданска отговорност, следва да обезщети лицата, търпящи неимуществени вреди. Посочил е, че обект на застраховането е гражданската отговорност на застрахования за причинените от него на трети лица вреди, свързани с използване на застрахованото МПС и които са резултат не само на вина на водача на МПС /чл. 45 и чл. 49 ЗЗД/, но и тези, които са причинени от самата вещ, от нейното състояние, характер /чл.50 ЗЗД/“. Съблюдавайки практиката на ВКС /решение №113 от 23.11.2012 г. по т.д.№708/2011 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, решение №15 от 01.06.2012 г. по т.д.№279/2011 г. на ВКС, ТК, Първо отделение и др./, е счел, че исковата претенция би била основателна, ако се установи, че процесният инцидент е настъпил поради неизправност или неправилно ползване на автомобила, но подобен извод не може да бъде формиран в конкретния случай. Приел е, че събраните доказателства, в това число приетата пред ОС Видин техническа експертиза, установяват, че процесният автомобил е бил неизправен и същият е бил привеждан в движение чрез използване на газ от бутилки, които не са били монтирани по надлежен начин от оторизиран специалист в съответствие с правилата за техническа безопасност. Посочил е, че инцидентът обаче не е настъпил поради техническата неизправност на автомобила, а експлозията е провокирана от вече използвана бутилка, свалена от импровизираната системата за подаване на газ, съставляваща стойка, свързана с рамата, като тази газова бутилка от една страна е била неизправна по отношение на клапанната си защита /негодна, остаряла и амортизирана/, а от друга – е била неправилно съхранявана с гърловината надолу, което е отключило физико-химични процеси на останалите в нея газове, довели до взрива. В този смисъл е изразил становище, че не се установява част от захранващата и подаващата гориво система на автомобила да е предизвикала експлозията – т.е. техническата неизправност на процесния автомобил не е пряката причина на експлозията, а последната е обусловена като резултат от намиращата се в купето газова бутилка. Изложил е съображения, че съхранението на неизправни и опасни вещи в кабината на МПС не е риск, който се покрива по застраховка „Гражданска отговорност“, респ. Гаранционен фонд не може и не следва да репарира вреди, причинени от подобно неправилно поведение. Посочил е, че действително газовата бутилка се е намирала в кабината във връзка със зареждането на МПС с газ, но този съд за съхранение на газ, от момента, в който е бил отстранен от захранващата система, вече не е част от механизма на използване на МПС, по смисъла на чл. 477, ал. 1 КЗ - процесната газова бутилка е била свободно преносима, не е съставлявала елемент от типичната система за подаване на гориво на автомобила, поради което още по-малко може да се приеме, че се касае до другото предложение на сочения текст – притежание на превозно средство. С оглед изложеното е достигнал до извод, че Гаранционен фонд не е пасивно материално правно легитимиран да носи отговорност за настъпилите от процесният взрив щети, а потърпевшите лица – ищци, биха могли да потърсят правата си по друг ред, чрез друг иск, който ако бъде доказана по своето основание, да ги обезщети. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато, тъй като спрямо формулираните в изложението въпроси не се установява наличие на бланкетно поддържаното от касаторите селективно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.4 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, визираното основание е налице, когато се прилага неясна, непълна или противоречива законова разпоредба и тълкуването й е наложително, тъй като липсва съдебна практика в тази насока или когато, макар и непротиворечива, създадената по прилагането й съдебна практика се преценява впоследствие като неправилна и следва да бъде изоставена. В случая разпоредбата на чл.477 от КЗ е ясна пълна и непротиворечива, а и по въпроса относно обекта на застрахователно покритие по чл.477, ал.1 от КЗ са постановени множество решения на ВКС, с които въззивния съд се е съобразил изцяло. От друга страна в теорията и в константната практика на ВКС е несъмнено, че преценката дали една вещ /в случая газова бутилка/ е съставна част от друга сложна вещ /в случая МПС/ включва отговор на въпросите дали вещта е физически свързана със сложната вещ по начин, позволяващ да участва при функционирането на последната и дали вещта е необходимо условие за функционирането на сложната вещ или да осигурява допълнителна сигурност и комфорт при нейното използване. При положителен отговор на посочените въпроси, вещта е част от сложната вещ и няма качеството самостоятелност, но в момента, в който бъде отделена /фактически/, предназначението й се променя и тя придобива вещноправна самостоятелност. С тези разяснения въззивният съд се съобразил изцяло, поради което поддържаното селективно основание не се установява и по отношение на останалите посочени от касатора въпроси. С оглед изхода на спора касаторите дължат на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение пред ВКС в размер на 100 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,