Определение № 78 от 11.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2576/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. К. Д., подадена чрез процесуалните му представител адв. М. П. срещу въззивното решение № 260034/04.03.2021 г., по в.гр.д.№394/2020 г. по описа на Апелативен съд Варна, в частта, в която е потвърдено решение №187/28.07.2020 г., постановено по гр.д.№415/2019 г. на Окръжен съд Добрич и жалбоподателят е осъден да заплати на основание чл.45 ЗЗД обезщетение в размер на 13 151,20 лева за причинени имуществени вреди представляваща стойност на унищожените на 02.10.2017 г. на 164,39 тона бали слама. Ответниците по касационната жалба „ПАВЛОВИ ФУУД ИНДЪСТРИЙС"ООД, оспорват същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния им представител адв. П. А.. Считат, че обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Претендират разноски, сторени в производството пред ВКС. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на последното, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. В изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са посочени касационните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1) Има ли значение чия е собствеността на погиналото имущество- бали слама, с оглед установяване претърпени вреди от ищеца и размера обезщетението по чл.45 от ЗЗД и задължението на съда да обсъди възражения на страната по отношение на доклада по чл.146 ГПК относно подлежащи на доказване факти?; 2) За задължението на съда да обсъди събраните по делото доказателства и доводите и възраженията на страните в тяхната взаимна връзка и обусловеност във връзка с установяване наличието на фактическия състав на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД и за задължението на съда е да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване за правилното решаване на спора.; 3) Дължи ли се обезщетение за вреди по смисъла на чл.45 ЗЗД, предпоставени от съвкупното въздействие на множество явления/събития, едно от които е соченото в процеса за вредоносно такова? С обжалваното въззивно решение е прието следното: Предявените от “ПАВЛОВИ ФУУД ИНДЪСТРИЙС“ ООД против Д. К. Д. искове са по чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на: сумата от 38 132.16 лв., представляваща обезщетение за унищожено от ответника имущество на ищеца - 942 бр. бали слама с общо тегло от 450 тона, причинено при запален от ответника пожар на 02.10.2017 год. в [населено място], общ. Балчик. Установено е със събраните по делото доказателства /н.а. от 26.11.2015 год. № 197 т.V рег.№ 4367 д.№ 761/2015 год. на О. О./, че стопанският двор, в който е възникнал пожара граничи с имота на ответника, където е ситуирана и притежаваната от него дестилерия, като между имотите не е имало ограда. По делото не е било спорно, че сутринта на 02.10.2017 год. ответникът предприел горене на растителни отпадъци от лавандула в нарочно направен изкоп в близост до складираните бали слама в стопанския двор, но имало вятър и огънят се прехвърлил върху балите, разгорял се пожар и цялото количество било унищожено. Не е било спорно по делото, че сламата е била реколта 2016 г. и е складирана от ищеца, както и че тя е била подредена в една единствена голяма фигура, която е била изцяло опожарена. Прието е, че жалбоподателят не е оспорил по делото твърдението за собствеността на изгорялото имущество като принадлежащо на ищеца, като това е сторил едва в писмените бележки пред първата инстанция и е доразвил във въззивната си жалба. Приети за спорни между страните са въпросите за фигурата на стифа, за количеството и за броя бали слама в нея, за времето на складирането и от там и за размера на вредите и оценката им. Обсъдени са събраните по делото свидетелски показания: във връзка с годината на складиране на сламата са кредитирани дадените от свидетелите на ответника показания и е прието, че същото е осъществено през 2016 г., която била и позицията на ответника в показанията като свидетел и обвиняем по образуваното досъдебно производство. По отношение на количеството, броя бали слама в изгорялата фигура и стойността й била допусната повторна комплексна експертиза, заключението на която било възприето от въззивния съд. Прието е, че изгорялото количеството е 164,39 т. и при пазарни цени от 66,67 лв. без ДДС и 80 лв. с ДДС, общата пазарна стойност на унищоженото количество слама рек. 2016 г., складирано 2016 г. възлиза на сумата от 13 151,20 лв. Обсъдено било направеното от жалбоподателя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, поради нарушение на правилата за съхранение на сламата, като същото е прието за неоснователно, доколкото не била установена пряка връзка между механизмът на запалването и допуснатите от ищеца и констатирани от вещите лица нарушения. За неоснователно е прието и възражението на ответника по чл.110 и чл.111 б.”в” от ЗЗД за погасяване по давност на вземанията за главница и лихви, доколкото била съобразена датата на увреждането 02.10.2017 год. и датата на завеждане на делото-20.06.2019 год. Въз основа на гореизложеното, въззивния съд отменил първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявения ищеца иск за горницата над 13 151,20 лв. до 13 357,50 лв.. По така формулираните въпроси. Относно въпрос № 1. Формулираният въпрос е обуславящ, но не е решен както се твърди, а в съответствие със съдебната практика. Съгласно посочената от касатора практика при направено с въззивната жалба възражение за допуснато нарушение във връзка с доклада, въззивният съд следва да предприеме съответните процесуални действия като даде указания относно подлежащите на доказване факти. От мотивите на обжалваното решение се установява, че съдът е изпълнил своето задължение да съобрази повдигнатите от жалбоподателя възражения, като е било прието, че в хода на първоинстанционното производство ответникът е възразявал само по отношение на количеството и стойността на имуществото. Сочената задължителна съдебна практика е изцяло съобразена и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице, тъй като не се установява противоречие. Следва да се има предвид, че при селектиране на касационната жалба с определението по чл. 288 ГПК касационният съд се произнася дали сочения от жалбоподателя правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба (чл. 290, ал. 1 ГПК). Относно въпрос № 2. Твърди се наличие на противоречие с Решение №177/25.10.2016 г., по дело №1263/2016 г. на ВКС, ГК, III; Решение №217/09.06.2011 г. по гр.д.№761/2010 г., ГК, IV ГО на ВКС. Въпросът е обуславящ, но не е решен както се твърди, а в съответствие със съдебната практика. В случаят, въззивния съд е обсъдил доказателствата за всички правно релевантни факти и е посочил кои факти намира за установени и кои за недоказани. Правилно е определен предмета на спора, за безспорни са приети обстоятелствата относно механизма на извършеното деяние и обекта, върху който е въздействало– бали слама, реколта 2016 г.. За спорни са приети въпросите, касаещи количеството и за броя бали слама в нея, за времето на складирането и от там и за размера на вредите и оценката им. Обсъдени са събраните по делото свидетелски показания: във връзка с годината на складиране на сламата и е прието, че същото е осъществено през 2016 г. По отношение на количеството, броя бали слама в изгорялата фигура и за стойността й, била извършена повторна комплексна експертиза във въззивното производство. Съдът приел даденото от експертите заключение, съгласно което погиналото количество слама било 164,39 т., при пазарни цени от 66,67 лв. без ДДС и 80 лв. с ДДС, въз основа на което е прието, че размера на дължимото обезщетение възлизало на сумата от 13 151,20 лв. Обсъдени са и повдигнатите от жалбоподателя възражения за съпричиняване на вредоносния резултат и за погасяване по давност на вземанията за главница и лихви, като е прието, че същите са неоснователни. Относно въпрос № 3. Въпросът е свързан с твърдения на жалбоподателя за наличие на съпричиняване на противоправния резултат от страна на пострадалия, поради нарушение на правилата за съхранение на сламата, обуславящо намаляване на обезщетението за понесени вреди, е недоказано. Въпросът не обуславя изхода на спора, доколкото въззивният съд не е приемал, че налице съвкупното въздействие на множество явления при причиняването на противоправния резултат. По делото е прието за безспорно обстоятелството, че унищоженото имущество е в резултат на предприето от ответника действия по горене на растителни отпадъци от лавандула в нарочно направен изкоп в близост до складираните бали слама. Обсъдено било и направеното от жалбоподателя възражение за съпричиняване, като е прието, че същото е неоснователно, тъй като било установено, че причината за изгарянето на сламата е запаления от жалбоподателя огън в близост до нея, а механизмът на запалването не обосновава пряка връзка с допуснатите от ищеца и констатирани от вещите лица нарушения. Поради липсата на общата процесуална предпоставка за допускане до касационно обжалване, съдът не следва да се произнася по наличието на специалната такава по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК. Насрещната страна претендира разноски за адвокатско възнаграждение, но не са представени доказателства такива да са сторени, поради което това искане следва да бъде оставено без уважение. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение