Определение № 2804 от 03.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1317/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от И. К. К. касационна жалба срещу решение № 1181/25.11.2022г. на ОС- Бургас по в. гр. д. № 1371/2022 г., с което е потвърдено решение № 1264/14.06.2022г. на РС- Бургас по гр.д. № 6391/2021г. В касационната жалба са изложени доводи за нищжност, недопустимост и неправилност на въззивното решение. С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основания за допускане до касационно обжалване се сочат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите: 1/. „Допустимо ли е доказването на относителна симулативност на сделката да се извърши чрез писмени доказателства, установяващи намерението на съсобственика за извършване на разпореждане с имота с цел заобикаляне на разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗС?“ и 2/. „Представлява ли част от съдържанието на прикритото съглашение намерението на страната чрез дарствена сделка да се заобиколи разпоредбата на чл.33 от ЗС?“, които въпроси твърди, че решени в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления и в противоречие с практиката на ВКС, както и че липсва съдебна практика по тези въпроси. Сочи и основанията по чл.280, ал.2 ГПК- вероятна нищожност, недопустимост и очевидна неправилност. С писмения си отговор ответниците по касационната жалба П. А. К., Д. И. К., Д. А. К. и П. А. К. изразяват становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. ВКС, ГК, състав на ІV отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. За да постанови решението си, ОС- Бургас е приел, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено, като на осн. чл.272 ГПК е препратил към изложените от първостепенния съд мотиви. В допълнение е посочил, че съгласно трайната съдебна практика няма пречка привидността на сделката да бъде установена от трето, неучастващо в нея лице, стига то да има правен интерес от това, т. е. ако от привидността на сделката и от следващите се от това последици то би могло да черпи права. В случая ищецът се стремял да докаже, че договора за дарение, сключен на 26.07.2018г. между ответниците, прикрива договор за покупко - продажба, което пък би довело до съществуване на потестативното му право на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС, което обуславяло наличието на негов правен интерес от предявяване на настоящите иска по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД за установяване на нищожността на привиден договор и иск по чл. 17, ал. 1 ЗЗД за разкриване на прикритата сделка, тъй като от привидността на атакуваната сделка и от следващите се от това последици, той би могъл да черпи права. Ето защо е приел, че предявените искове са процесуално допустими, доколкото е налице правен интерес от предявяването им за ищеца, явяващ се трето на атакувания договор за дарение лице. Намерил е за правилен извода в обжалваното решение, че установителни искове за прогласяване на нищожността на процесния договор за дарение на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 от ЗЗД и чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, като привиден, прикриващ покупко- продажба, са неоснователни и недоказани. Позовал се е на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, като е приел, че да за е налице симулация е необходимо по безспорен начин да се установи, че страните по договора не са имали воля да бъдат обвързани от него, а са го сключили само за да създадат привидни правни последици, настъпването на каквито не са желаели, като симулативният договор е нищожен и когато прикрива някаква друга сделка - относителна симулация. Изложил е че, когато ищецът претендирал, че явната сделка е нищожна, като привидна, в негова доказателствена тежест е да установи, че действителната воля на страните сключили договора не е такава, каквато е отразена в него, че съществува прикрито съглашение, както и и да докаже неговото съдържание. Приел е, че по делото не се установявало страните да са сключили договора за дарение с друга цел, освен декларираната от тях пред нотариуса и в писмения отговор, тъй като ищецът не бил доказал, че страните не са желаели обвързване с правните последици на договора за дарение, както и че е била уговорена цена за притежаваните от прехвърлителите идеални части от имота. От показанията на свидетеля К., който посочва че имотът е бил „прехвърлен“, не можело да се направи категоричен и безпротиворечив извод, че оспорваната сделка не е сключена безвъзмездно, какъвто извод не можело да бъде направен и само въз основа на сключване на двата договора последователно в един и същи ден и с оглед предмета на сделките. При липса на каквито и да е доказателства, че е била уговаряна цена и за частта от имота, предмет на договора за дарение, не можело да се приеме, че страните не са имали намерение за безвъзмездно разпореждане с него, още повече, че с него е прикрит договор за покупко-продажба. За неоснователни е приел и доводите на въззивника, че при заявените в исковата молба твърдения и установените по делото обстоятелства, атакуваната сделка следва да се обяви за нищожна с решението на съда и да се отмени нотариалният акт като задължителна последица от приетото- материалната норма на чл. 17 ал.1 от ЗЗД изисква съдебното решение да е съобразено с произтичащите от действителната сделка последици, преценени към основанието на иска, поради което и ищецът следва да уточни каква привидност претендира - абсолютна или относителна, като в конкретния случай се твърди относителна такава. Относителна симулация била налице в случаите, когато изразената воля е страните да си дължат нещо различно от посоченото в договора, като при този вид симулация са налице две съглашения – явно, прикриващо действителните отношения между страните, и прикрито такова, което урежда тези отношения. В случаите, когато в привидният договор страните са прикрили друго съглашение, то по силата на чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, те са обвързани от него, ако са налице изискванията за неговата действителност, като тежестта да докаже твърдяната относителна симулация е изцяло на ищцовата страна, тъй като именно тя в случая би извлякла при евентуално успешно провеждане на главните искове, благоприятни правни последици за себе си. Следователно, ищецът по спора при пълно и главно доказване следвало да установи, че е осъществена не друга сделка, а покупко – продажба на 2 кв.м. ид. ч. от процесния недвижим имот. Съдът с е позовал и на трайната съдебна практика, с която е прието, че симулацията може да бъде разкрита както с писмени доказателства, така и с гласни, като в настоящият случай, доколкото на относителна симулация се позовават ищците, които са трети лица за атакуваната сделка, съгласно чл. 165, ал. 3 ГПК, ограниченията по чл. 165, ал. 2 ГПК не се отнасят до тях. Симулацията можело да бъде установена и въз основа на косвени доказателства, ако те, разгледани и преценени в своята съвкупност, водят до единствен и несъмнен извод за наличието на такава. Счел е, че ищецът не е представил по делото доказателства за симулативнос на сключения между ответниците договор за дарение, както и това, че той прикрива договор за продажба. Изложил е, че при несбъдване на положителното процесуално условие предявеният евентуалният иск по чл.33, ал.2 ЗС не следвало да бъде разглеждан- право на изкупуване по чл. 33, ал. 2 от ЗС не е възникнало, поради което иск на това основание не може да бъде уважен. Съсобственик може да предяви искане за изкупуване на дял, прехвърлен от друг съсобственик, само ако приобретателят е външно неучастващо в съсобствеността лице. Конкретният случай не е бил такъв, поради което е приел, че правилно районният съд не е пристъпил към разглеждането му. Кръгът на купувачите според чл. 33, ал. 2 от ЗС е ограничен само до т. нар. „трети лица“ и не са отнася до останалите съсобственици. По основанията за допускане на касационно обжалване. Противно на изложеното от касатора, обжалваното решение не е нищожно- постановено е в писмена форма, от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда и изразява ясната волята на съда. Атакуваното решение не е и недопустимо- съдът се е произнесъл по надлежно направено от страна в процеса искане във връзка със спор, подведомствен на съдилищата, който му е подсъден. Липсва основание за допускане на касационно обжалване и по соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност. По смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, очевидна неправилност е налице при установими пряко и единствено от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание или е приложена несъществуваща или отменена норма, при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, при нарушения на императивна материалноправна норма или на основополагащи процесуални правила. В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, когато е постановен в противоречие с практика на ВКС или когато е необоснован поради неправилно възприемане на фактическата обстановка, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Неоснователно е искането на касатора за допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК по поставените от касатора два въпроса. По тези въпроси, съгл. дадените в т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г. разяснения, не се твърди да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика на Върховния касационен съд, която следва да бъде изоставена; не се поддържат и настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика, като не се обосновава и непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която да налага създаването на съдебна практика. По въпросите е налице и трайноустановена практика на ВКС, съгласно която симулацията може да бъде разкрита както с писмени доказателства, така и с гласни. Тя може да бъде установена и въз основа на косвени доказателства, ако те, разгледани и преценени в своята съвкупност, водят до единствен и несъмнен извод за наличието на такава. Тъй като установяването на субективен факт, какъвто е отношението на страните към конкретен правен резултат, е сложно и се извършва чрез проверка на конкретни обективни данни, съдът е длъжен подробно да разгледа и провери събраните по делото доказателства, включително и косвени. Необходимо е страните да са постигнали съгласие както по отношение на явната, така и по отношение на прикритата сделка, като формата на явната покрива изискванията за форма и на прикритата такава, наличието на които обстоятелства се преценява с оглед на събраните по делото доказателства. Въззвният съд не се е отклонил от тази практика, като е приел, че в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал.2, пр. 5 ЗЗД е да докаже по несъмнен начин твърдяната привидност на сделката, за установяването на която са допустими всички доказателствени средства (атакуваната сделка е между трети за ищеца лица, поради което няма ограничение за свидетелски показания - чл. 165, ал.2, изр. последно ГПК), при липсата на каквито доказателства не може да се приеме, че страните не са имали намерение за безвъзмездно разпореждане и че с него е прикрит договор за покупко- продажба. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решение № 1181/25.11.2022 г. на ОС- Бургас, 3 въззивен гр. състав, постановено по в.гр.д.№ 1371/2022г. С оглед изхода на спора И. К. К. следва да бъде осъден да заплати на Д. И. К. направените и пред касационната инстанция разноски в размер на 2 000 лв.- реално заплатен адв. хонорар. Воден от изложеното, ВКС, ГО, ІV състав,