Определение № 5787 от 11.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 769/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Т. Р., чрез адвокат Ж. Ж., против решение № 346 от 08.12.2023 г. на Окръжен съд – Хасково, постановено по в. гр. д. № 445/2023 г., с което е потвърдено решение № 254/02.05.2023 г. по гр. дело № 1683/2022 г., Районен съд – Хасково, с което са отхвърлени предявените от Г. Т. Р. против Община Хасково и Общинско предприятие „Екопрогрес“ искове с правно основание чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД - за сумата от 8 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произходящи от непозволено увреждане и 3 421,32 лева - обезщетение за претърпени имуществени вреди.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи основанието за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставени са следните правни въпроси:

1. Длъжен ли е съдът, включително въззивната инстанция, да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и доводи на страната и да посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани, както и да изложи точни, ясни, логични и убедителни мотиви? Твърди, се, че по поставения въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г.; т.19 на Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС; решение № 554 от 08.02.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1163/2010 г., IV г.о.; решение № 157 от 08.11.2011 г. на ВКС по т.д. № 823/2010 г, II т.о.; решение № 14 от 3.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 937/2018 г., II т.о.

2. Длъжен ли е съдът, включително въззивната инстанция, да приложи разпоредбата на чл.161 от ГПК и да приеме за доказани релевантните факти, чието установяване страната е възпрепятствала? Поддържа се противоречие с решение № 152 от 13.07.2018 г. по т.д. № 2205/2017 г., I т.о. на ВКС.

3. Длъжен ли е съдът, включително въззивната инстанция, да приема съдебно-техническа експертиза, която не съдържа специални знания, а възпроизвежда факти, чието установяване е допустимо със свидетелски показания? Сочи се противоречие с решение № 10 от 9.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1921/2021 г., III г. о.; решение № 118 от 15.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 588/2011 г., III г. о. и решение № 144 от 07.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 806/2009 г., II т. о.

4. Годно доказателствено средство за установяване на релевантни обстоятелства ли са обясненията на страната по чл.176 от ГПК, които не съдържат признание на факти? Поддържа се противоречие с решение № 570 от 06.11.2009 г. на ВКС по гр.д. № 4112/2008 г., II г.о.; решение № 328 от 26.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 158/2009 г., IV г. о. и решение № 173 от 12.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 901/2009 г., I т. о.

От ответника по касационната жалба община Хасково е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата.

В срок няма постъпил отговор на касационната жалба от Общинско предприятие „Екопрогрес“ – Хасково.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационно обжалване счита следното:

Касационната жалба против решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Г. Т. Р. иск за присъждане обезщетение за неимуществени вреди е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд с цена на иска над 5 000 лв. /размерът на претендираното обезщетение е 8 000 лв./, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.

В останалата й част /по иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 421,32 лв./, касационната жалба следва да се остави без разглеждане като подадена срещу решение на въззивен съд с цена на иска под 5 000 лв., което по силата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежи на касационно обжалване.

В обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно, че на 23.09.2021г. ищцата е получила травматични увреждания вследствие на падане в пространство, попадащо в обхвата на сцена, построена на площад „Свобода" в гр.Хасково, която е била изградена като временно съоръжение и в резултат на тези увреждания е претърпяла болки и страдания, както и е претърпяла имуществени вреди.

За да се произнесе по спорния по делото въпрос относно наличието на противоправно поведение на служители на ответниците, съдът е приел, че от приложената кореспонденцията между Община - Хасково и РДНСК - Хасково се установява, че изградената сцена на площад „Свобода“ в гр.Хасково е собственост на Община-Хасково. Процесното съоръжение представлява преместваем обект, съгласно чл.56 ЗУТ, като сцената е изпълнена/монтирана при спазване на правилата и съгласно Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на Община - Хасково и се е ползвала по предназначение.

Въз основа заключението на съдебно-техническата експертиза е прието за установено, че хоризонталните тръби, в които се е препънала ищцата, представляват свързващи елементи от конструкцията на сцената и се намират в обхвата на сцената. Същите са боядисани с покритие в сиво. При изготвяне на заключението сцената е била демонтирана и няма данни към датата на инцидента да е имало предупредителни или забранителни табели и знаци за преминаване от мястото, през което е преминала ищцата. Сцената е била изградена и монтирана на място, съгласно приетата от ЕСУТ схема, без наличие на пешеходен проход от южната част на сцената към сградата на универсалния магазин „Ташкент". Прието е също, че действията по монтиране на сцената и начинът, по който е била закрепена, са били извършени съгласно всички правила на ЗУТ и са били съобразени с Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти на градското обзавеждане на територията на Община Хасково.

Съдът е посочил, че при преразпита пред въззивната инстанция вещото лице заявява, че на мястото, на което е преминала ищцата били разположени елементите на металната конструкция на сцената, които представлявали вертикални колони и които са били част от сцената, която се състои от подиум плюс металните части. Според вещото лице има възможност да се мине между напречните свързващи елементи, които са част от сцената и укрепват конструкцията, ако преминаващият ги прескочи, но не било предвидено да се минава от там.

При така приетото за установено е направен извод, че по делото не са събрани доказателства, които да сочат на виновно поведение от работник или служител на ответната община, нито на друга фирма, на която е била възложена работа, при изпълнението на която работа да са настъпили вреди. Не се установи вредата да е причинена и от служител или работник и на ответника ОП „Екопрогрес" - Хасково, който да не е спазил дадените му указания или установени правила и норми при изграждането/монтирането на сцената. Няма данни и доказателства по делото Община - Хасково да е предоставила стопанисването или обезопасяването на сцената и подходите към нея на ответника ОП „Екопрогрес" - Хасково. Въз основа на доказателства не може да се направи извод, че настъпилата вреда е резултат на неспазване на указания или правила за извършването на възложената работа, т.е. не е налице деяние като проява на човешка дейност в резултат на което вредата да е настъпила. Според въззивния съд доказателствата по делото, че действията по поставяне на сцената и начина, по който е била закрепена, сочат, че са извършени при спазване на разпоредбите на Закона за устройство на територията и Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти на градското обзавеждане на територията на Община Хасково. Няма данни и доказателства, от които да се направи извод за допуснати нарушения към момента на изграждането на сцената или нарушения да са били констатирани впоследствие. Няма изисквания процесните метални тръби, в които ищцата се е спънала да бъдат боядисвани в ярък цвят или друго сигнално обозначение. Няма изисквания и за поставяне на предупредителни или забранителни табели и знаци при изграждането на такъв вид съоръжение. Мястото, през което е искала да премине ищцата, не е пешеходен подход и преминавайки оттам ищцата сама се е поставила в риск. Тръбите, в които се е препънала ищцата, свързват сцената с изградените стълбове и са част от конструкцията на цялото съоръжение. Бързайки да съкрати времето и да стигне по-бързо до свидетелката Т., ищцата сама е поела риска да премине през необозначен пешеходен подход. Ищцата като пешеходец е следвало да се движи по означените за пешеходци места, а не в района на металното съоръжение –сцена. Съдът е посочил, че е без значение дали процесните тръби са били боядисани цветно или липсват табели, които да забраняват преминаването от това място, тъй като ищцата не е следвало да преминава от там.

За недоказани са счетени твърденията на ищцата, че е имало множество сигнали до Община - Хасково и общината не е направила необходимото, за да се избегнат подобни инциденти.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице посочените от страните основания за допускане на касационното обжалване.

Първият правен въпрос е за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните и да направи собствени правни изводи, като се произнесе по доводите и възраженията на страните. Този въпрос е от обуславящо значение за изхода на спора, но не е разрешен от въззивния съд в противоречие с трайната практика на ВКС, вкл. и цитираната от касатора, според която съдът е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд не се е отклонил от тази практика – направил е правните си изводи на база приетите за установени факти и в съответствие с разпоредбата на чл. 269 ГПК се е произнесъл по наведените във въззивната жалба доводи.

Доводът, с който е обоснован въпросът, че въпреки липсата на оспорване от ответниците, че и други лица са преминавали на мястото, където е настъпил инцидентът с ищцата, съдът е приел този факт за недоказан, не може да послужи като обосновка за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос. Това е така, защото искът е отхвърлен не поради липса на доказателства за посочените обстоятелства, а защото не се установява противоправно поведение на служители на ответниците.

Не следва да се допуска касационно обжалване и по втория поставен въпрос, защото не е от обуславящо значение за крайния изход от спора. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че в хода на първоинстанционното производство сцената е демонтирана, с което са създадени пречки за събиране на допуснати доказателства, но въпреки това съдът не е приложил разпоредбата на чл. 161 ГПК. Касаторът не сочи кой конкретен факт е останал неизяснен в резултат на демонтирането на сцената. Следва да се отбележи, че съдът е приел за установени всички твърдени в исковата молба обстоятелства относно мястото и начина на настъпване на инцидента, включително е прието за доказано, че елементите, в които се е препънала ищцата, не са били боядисани в ярки цветове, както и че там не е имало поставени табели, че преминаването е забранено. Т.е. демонтирането на сцената не е довело до извод за недоказаност на изложените в исковата молба фактически твърдения, но искът е отхвърлен, тъй като съдът е приел, че не се констатира неизпълнение от ответниците на законови задължения за боядисване в ярък цвят на металните тръби, в които ищцата се е спънала и за поставяне на предупредителни или забранителни табели и знаци при изграждането на такъв вид съоръжение. Изводите на съда са, че мястото, на което е настъпил инцидентът, не е пешеходен проход, а е част от съоръжението и ищцата сама се е поставила в риск, преминавайки от там.

Третият въпрос също не може да обоснове допускане на касационно обжалване, защото не е изведен от мотивите на въззивното решение- последното се основава на всички събрани по делото доказателства, а не само на заключението на приетата съдебно- техническа експертиза.

Що се отнася до посоченото от касатора в изложението, че обясненията на вещото лице пред съда по същество представляват свидетелски показания, тъй като вещото лице било посочило, че има маси на заведение и проход, от който се преминава, че вещото лице си спомня такъв проход и наистина така се е преминавало тогава, то видно от обжалваното въззивно решение, съдът изобщо не е обсъждал такива изявления на вещото лице и не ги е взел предвид при постановяване на решението си. Съдът е кредитирал заключението на съдебно- техническата експертиза досежно характеристиките на процесното съоръжение, за установяване на което са необходими специални знания.

Четвъртият въпрос, формулиран в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, също не може да послужи за допускане на касационно обжалване, защото и по отношение на него не е налице общата предпоставка на чл. 280, ал.1 ГПК – не е във връзка с решаващите изводи на въззивния съд и не е от обуславящо значение за изхода от спора. Видно от обжалваното решение, съдът не е отхвърлил иска, вземайки предвид обясненията на ищцата относно причините, поради които е предприела преминаване през процесния участък. Както вече бе посочено, искът е отхвърлен, защото съдът е приел, че не е установено противоправно поведение на служители на ответниците. В този смисъл каквито и да са били мотивите, поради които ищцата е решила да премине през мястото, на което е настъпил инцидентът, то това не би рефлектирало върху решаващите изводи на съда за липса на един от елементите от фактическия състав на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД – противоправно поведение.

ВКС намира, че не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му.Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение- съдът е приложил относимите към спора норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл, а изводите, до които е достигнал, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение