Определение № 30 от 15.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 2801/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Сердика електроникс“ ЕООД (заличено), [населено място] чрез едноличния собственик на капитала И. Х. Н. срещу решение № 503 от 28. 02. 2019 г. по т. д. № 2056/2018 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав. С него е потвърдено решение № 2293 от 4. 12. 2017 г. по т. д. № 5143/2015 г. на Софийски градски съд, VI-3 състав, с което е признато за установено по предявения от Национална агенция за приходите /НАП/ иск с правно основание чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ, че в търговския регистър по партидата на ответното дружество е вписано несъществуващо обстоятелство – заличаване на търговеца след ликвидация. С определение от 2. 11. 2020 г. на основание чл. 101, ал. 1 ГПК производството по настоящото дело е оставено без движение, като на касационния жалбоподател са дадени указания да заяви дали потвърждава извършените от ненадлежен представител процесуални действия по подаване на касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Тъй като касаторът е заличено търговско дружество и няма законен представител, настоящият състав е счел, че на същия следва да бъде назначен особен представител. Последното е извършено с разпореждане от 4. 12. 2020 г., като за особен представител на касационния жалбоподател е назначен посоченият от САК адвокат П. Г.. В указания едноседмичен срок от съобщението особеният представител на „Сердика електроникс“ ЕООД (заличено) адвокат Г. е заявила, че поддържа подадената от дружеството касационна жалба срещу въззивното решение и изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, които е приподписала. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че искът по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ е предявен от лице, което не е легитимирано и няма интерес от търсената с иска защита при липса на изпълнително производство по ДОПК и на установени и предявени публични задължения на търговеца, които да подлежат на събиране, което се е отразило на допустимостта на иска и на постановеното по него решение. Касационният жалбоподател се позовава на установяването на тези обстоятелства по т. д. № 804/2014 г. на СГС, което е образувано по идентична искова молба на НАП и е прекратено. Сочи, че на заличеното дружество, ответник по иска е следвало да бъде назначен особен представител в производството, тъй като представителната власт на органите му на управление не е възстановена и ликвидаторът му е починал, което в противоречие с процесуалните правила не е било сторено от съда. Оспорва становището на въззивния съд, че е налице спорно вземане на заличения търговец, за което преди вписване на заличаването длъжникът е бил уведомен, както и че с оглед наличието на имущество ликвидаторът е следвало да даде обезпечение на кредитора със спорно вземане и едва тогава да пристъпи към разпределяне/заличаване на дружеството. В депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се повтарят доводите, изложени в касационната жалба. Ответникът по касация НАП не е депозирал отговор на касационната жалба в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя и извърши преценка за наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, като е отстранена нередовността във връзка с депозирането й от ненадлежен представител на заличеното търговско дружество, ответник по иска. За да потвърди решението на Софийски градски съд, с което е уважен предявеният срещу ответника и настоящ касатор „Сердика електроникс“ ЕООД иск по чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ, въззивният съд е съобразил установените по делото факти и обстоятелства, че на 18. 07. 2013 г. на основание чл. 147, ал. 2 ТЗ едноличният собственик на капитала на ответното дружество е взел решение за прекратяване дружеството и обявяването му в ликвидация, обстоятелства, вписани в регистъра на 25. 07. 2013 г. заедно с назначаването на ликвидатора М. М.; на 01. 08. 2013 г. била обявена поканата до кредиторите на дружеството по реда на чл. 267 ТЗ; с доклада си от 04. 02. 2014 г. ликвидаторът посочил, че в 6-месечния срок не са предявени вземания, липсват парични средства в банки и на каса и са налични дълготрайни материални активи (пет недвижими имота); с решение на едноличния собственик на капитала от същата дата тези имоти били разпределени в полза на едноличния собственик; на 10. 02. 2014 г. в търговския регистър било вписано и заличаването на дружеството-ответник поради приключило ликвидационно производство; на 01. 12. 2011 г. било издадено постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 ДОПК, с което била наложена възбрана върху шест недвижими имота на ответното дружество; в рамките на образувано през м. май 2013 г. ревизионно производство спрямо ответното дружество на 18. 11. 2013 г. бил съставен ревизионен доклад, с който ревизиращият орган констатирал съществуването на публични задължения за ДДС в размер на 1 313 940, 68 лв., от които начислени и заплатени от данъчнозадълженото лице 1841, 43 лв., като този доклад бил връчен на едноличния собственик на дружеството на 28.01.2014 година. При така установените факти във въззивното решение е формиран извод, че не са били налице предпоставките за приключване на ликвидационното производство и заличаване на дружеството, тъй като не са били уредени по смисъла на чл. 273, ал. 1 ТЗ предявените от държавата, макар и спорни с оглед липсата на съставен и влязъл в сила ревизионен акт, публични вземания и поради това извършеното заличаване представлява вписване на несъществуващо обстоятелство по смисъла на чл. 29, ал. 1, пр. 3 ЗТРРЮЛНЦ. Като неоснователни са преценени възраженията срещу допустимостта на иска, основани на воденото т. д. № 804/2014 г. на СГС, тъй производството по това дело е прекратено, т. е. не е налице нито висящо по-ранно производство, нито сила на пресъдено нещо по същия спор Настоящият съдебен състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване. С новата ал. 2 на чл. 280 ГПК (ДВ, бр. 86/2017 г.) се предвиди, че независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. В случая касационният жалбоподател излага доводи за недопустимост на обжалваното въззивно решение, като се позовава на недопустимостта на предявения иск поради липса на правен интерес и процесуална легитимация на ищеца, както и за ненадлежно представляване на ответника - заличено търговско дружество в производството, включително при подаването на въззивната жалба от едноличния собственик на капитала И. Н.. С оглед тези доводи и задължението по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК на касационната инстанция атакуваното решение на Софийски апелативен съд следва да се допусне до касационно обжалване за проверка на допустимостта му. За участие в откритото съдебно заседание следва да бъдат призовани касационният жалбоподател „Сердика електроникс“ ЕООД (заличено) чрез особения представител адвокат П. Г. и ответникът по касационната жалба – Национална агенция за приходите. Касационният жалбоподател се представлява от особен представител, поради което делото следва да се докладва за насрочване в открито заседание без предварително внасяне на такса за разглеждане на касационната жалба. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение