Определение № 654 от 30.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1371/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. А. Х. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адв.Д. С. срещу решение № 458 от 3.12.2019 г, постановено по гр.дело № 674/2019 г по описа на Окръжен съд-Хасково, ГО, Първи въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 187 от 20.3.2019 г, постановено по гр.дело № 2673/18 г на Районен съд-Хасково.С първоинстационното решение е отхвърлен предявеният от Г. Х. А. от [населено място] бани, обл.Хасково иск против Х. В. Г. за приемане за установено, че ответникът дължи сумата 8000 лв, по запис на заповед, издаден на 20.7.2013 г, както и лихва за забава върху главницата в размер на 1 505, 23 лв за времето от 26.8.2013 г до 3.7.2018 г.

В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон.

Ответникът по касационната жалба Х. В. Г. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния му представител адв.С. П..Подържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.Претендира разноски.

От данните по делото се установява следното:

Предявените искове са с правно основание чл.422 ал.1 ГПК, вр.чл.79 ал.1 ЗЗД, чл.240 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД.

В исковата молба ищецът подържа, че на 20.7.2013 г е предоставил на ответника паричен заем в размер на 8 000 лв, който последният следвало да върне на 25.8.2013 г.Бил съставен запис на заповед, по силата на който ответникът се задължил безусловно да върне сумата на падежа, но не сторил това. На 4.7.2018 г по ч.гр.дело № 1644/18 г на Районен съд-Хасково е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумата сумата 8000 лв-главница и лихва за забава в размер на 1 505, 23 лв за времето от 26.8.2013 г до 3.7.2018 г.В заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК е посочено основание –дадени пари в заем, със законната лихва.Ответникът е подал в срок възражение по чл.414 ГПК, поради което е предявен настоящият положителен установителен иск.Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи исковите суми, ведно със законните последици.

Ответникът е противопоставил възражение за погасяване по давност на менителничното задължение, на основание чл.531 ал.3 ТЗ, приложим на основание чл.537 ТЗ и за записа на заповед, както и за претенцията за заплащане на мораторна лихва.Твърди, че от датата на падежа-25.8.13 г до датата на подаване на заявлението -3-7.2018 г е изтекла тригодишната погасителна давност.Подържа, че вземането по издадената заповед за изпълнение, съгласно твърденията на ищеца произтича от конкретно казуално правоотношение между страните, изпълнението на което е обезпечено с издадената запис на заповед.Оспорва наличието на заемно правоотношение между страните.

С обжалваното въззивно решение е прието, че основателността на главния иск се обуславя от кумулативното наличие на два елемента: възникнало валидно облигационно правоотношение между страните и неизпълнение на задължението на заемателя да върне заетата сума.Първият следва да бъде доказан от ищеца, а вторият от ответника.Тъй като договорът за заем е реален, същият се счита за сключен когато въз основа на постигнато съгласие едната страна даде, а другата получи в заем парична сума.За осъществяването на фактическия състав е необходимо реално предаване на паричната сума.В разглеждания случай, от събраните по делото доказателства не се установява да е сключен договор за заем и сумата, предмет на договора да е предадена.Единствените доказателства са представения запис на заповед и показанията на свидетелката А. П., от които се установява, че последният е издаден по повод други каузални правооотношения между страните, а именно да служи като обезпечение за платена цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, прикрит с договор за дарение.Съдът е приел, че представеният менителничен ефект не може безусловно да се приеме като доказателство за предаване на сумата по договор за заем.В записа на заповед не се съдържа основание, на което е издаден.Записът представлява парична ценна книга на вземане и същевременно е абстрактна правна сделка.Абстрактността се изразява във възникване на задължението на автора на волеизявлението единствено по силата и въз основа на менителничния ефект, поради което при предяваване на иск, основаващ се на запис на заповед, не е необходимо да се доказва възникването и съществуваването на вземане по каузално правоотношение, по повод на което или във връзка, с което е издаден менителничния ефект.Съгласно т.17 от ТР № 4/18.6.2014 г по т.д. № 4/13 г на ОСГТК на ВКС, при въвеждане на твърдения за наличието на каузално правоотношение, по повод на което е издаден записът на заповед, страната която ги прави /поемател или издател/, носи тежестта от доказването им.В настоящият случай ищецът основава вземането си на договор за заем, като се опитва да докаже съществуването му чрез представяне на запис на заповед, служещ за обезпечение на същия.Доколкото обаче записът на заповед е редовен от външна страна, има характера на абстрактна правна сделка и не се представят доказателства, които да подкрепят твърдението за връзка между него и каузалното правоотношение, на което се претендират паричните вземания, не може да се приеме, че същият служи за разписка и доказва предаването на паричната сума на основание договор за заем.Действително ответната страна не оспорва истинността на представения запис на заповед, но същата не признава, напротив отрича сключването на договор за заем.В случаите, когато страните спорят относно конкретното каузално правоотношение, всяка носи тежестта от доказване на твърдяното от нея основание.Отделно от това в заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК ищецът е посочил като обстоятелство, от което произтича вземането: дадени в заем средства, които не са върнати на падежа, а в пледоарията по същество пред първоинстанционният съд е заявил, че парите са предадени с оглед закупуване на жилището на ответника, като продажбата е прикрита с дарение.С оглед на изложеното искът е приет за неоснователен, а първоинстанционното решение е потвърдено.

В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК са посочени касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Формулирани са следните въпроси:

1.Какво е правното значение на записа на заповед при възникнал спор между страните, когато ответникът не сочи съображения за недължимост.

2.При извършване на преценка на доказателствата, следва ли да се отчете липсата на такива за сключена сделка за прехвърляне на собствеността на недвижими имоти от ответника.

3.Следва ли така възприетата обезпечителна роля на процесния запис на заповед да изграе роля в случай, че прехвърлителната сделка е развалена.

Представени са следните съдебни актове:

Решение № 59 от 29.5.2019 г по т.д.№ 1680/2018 г на ВКС, Второ ТО, решение № 218 от 21.1.2019 г по т.д.№ 304/2018 г на ВКС, Първо ТО, решение № 13 от 28.7.2017 г по т.д. № 2642/2015 г на ВКС, Първо ТО.

• С решение № 59 от 29.5.2019 г по т.д.№ 1680/2018 г на ВКС, Второ ТО е прието, че в производството по чл.422 ГПК вземането ще се признае за съществуващо и подлежащо на изпълнение, на основание запис на заповед, ако е изискуемо към падежа на ценната книга, при условие, че е предварително доказана обезпечителната функция на същото по отношение на конкретното задължение по каузалното правоотношение между издателя и поемателя.Затова, ако не се спори относно обезпечителната функция на записа на заповед, досежно изпълнението на контректо по вид задължение, то ще следва да се установи изискуемостта на това задължение към падежа на ефекта.

• С решение № 218 от 21.1.2019 г по т.д.№ 304/2018 г на ВКС, Първо ТО е прието, че в съотвествие с т.17 от ТР № 4/13 г на ОСГТК на ВКС, след като не е налице надлежно въведено в процеса възражение от ответника за съществуване на конкретно каузално правоотношение между страните по спора, то за кредитора не съществува задължение да докаже възникването на каузално правоотношение между него и ответника по иска.В цитираното ТР са дадени задъжителни разяснения, че в производството по иск, предявен по реда на чл.422 ГПК ищецът-кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект-съществуване на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение.При редовен от външна страна менителничен ефект и направено от ответника общо оспорване на вземането, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва вземане по каузално правоотношение, по повод или във връзка, с което е издаден записът на заповед.Ищецът доказва вземането си, основано на менителничния ефект-съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение.С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовния запис на заповед, се разкрива основанието на ценната книга.В тази хипотеза, в производството по чл.422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение, доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяването на вземането по записа на заповед.В този случай всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, обуславящи съществуването, респ.несъществуването на вземането по записа на заповед.

• С решение № 13 от 28.7.2017 г по т.д. № 2642/2015 г на ВКС, Първо ТО е прието, че наличието на редовен от външна страна запис на заповед, посочен в исковата молба като единствен източник на установяването по реда на чл.422 ал.1 на парично вземане, освобождава ищеца-поемател от задължението да доказва съществувавено на каузално правоотношение с издателя като причина за издаване на записа на заповед и то при условие, че същият е въвел своевременно в процеса възражение за несъществуването на вземането по запис на заповед, основано на каузално правоотношение с издателя.Когато по делото нито поемателят, нито издателят на записа на заповед не докажат твърдяното от тях каузално правоотношение и връзката му със записа на заповед, това не е основание да се откаже плащане по менителничния ефект и не е основание да се отхвърли като неоснователен искът по чл.422 ГПК, тъй като предмет на иска е вземането по менителничния ефект.

При въведено твърдение от ищеца в исковата молба по чл.422 ал.1 ГПК, че вземането му по издадената заповед за изпълнение произтича от конкретно каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на заповед, не се променя предмета на делото.Ищецът-кредитор сочи обезпечителната функция на записа на заповед, спрямо каузалното правоотношение, като доказва вземането си, основано на менителничния ефект.При заявени релативни възражения от ответника се прилагат правилата за разпределение на доказателствената тежест.С въвеждането на такова твърдение от някоя от страните в производството по чл.422 ГПК, то подлежи на доказване, но по правилото на чл.154 ГПК-всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, обуславящи за претендираното, съответно за отричаното право.Ищецът и в хипотеза, в която сочи обезпечителна функция на записа на заповед, спрямо каузално правоотношение, доказва вземането си, основано на менителничния ефект.Твърдението му за кауза в процеса е обуславящо предмета на защита на ответника.Ищецът носи доказателствената тежест да установи само редовен от външна страна запис на заповед.

С решение № 17/16.2.2015 г по т.д. № 116/14 г на ВКС, Второ ГО е прието, че наличието на редовен от външна страна запис на заповед, посочен в исковата молба като единствен източник на установяването по реда на чл.422 ал.1 ГПК на парично вземане, освобождава ищеца-поемател на задължението да доказва съществуваването на каузално правоотношение с издателя като причина за издаване на записа на заповед и то при условие, че същият е въвел своевременно в процеса възражение на несъществувавнето на записа на заповед, основано на каузално правоотношение с издателя.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение по така поставените въпроси намира следното.

Въпросите №№ 2 и 3, а именно: при извършване на преценка на доказателствата, следва ли да се отчете липсата на такива за сключена сделка за прехвърляне на собствеността на недвижими имоти от ответника и следва ли така възприетата обезпечителна роля на процесния запис на заповед да изграе роля в случай, че прехвърлителната сделка е развалена са напълно неотносими.Същите не са част от предмета на спора, не са обсъдени в мотивите на въззивното решение и по никакъв начин не са обусловили крайния изход на делото, поради което не могат да обосноват допускането на касационен контрол.

Първият от поставените въпроси е разгледан във въззивното решение, но отговора който е даден е изцяло в съответствие с посочената от касатора съдебна практика.Въззивният съд е дал отговор, че предмет на делото по иска по чл.422 ГПК се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение на основание запис на заповед.Въведено е твърдение за наличие на конкретно каузално правоотношение по договор за заем, във връзка, с което ценната книга е издадена, но ищцовата страна не е доказва фактите, на които основава доводите и твърденията си.В съответствие с приложената съдебна практика съдът е приел, че договорът за заем като реален такъв се счита за сключен когато въз основа на постигнато съгласие едната страна даде, а другата получи в заем парична сума, като за осъществяването на фактическия състав е необходимо реално предаване на паричната сума. В разглеждания случай, от събраните по делото доказателства не се установява да е сключен договор за заем и сумата, предмет на договора да е предадена.В настоящият случай ищецът основава вземането си на договор за заем, като се опитва да докаже съществуваването му чрез представяне на запис на заповед, служещ за обезпечение на същия. Представеният менителничен ефект не може безусловно да се приеме като доказателство за предаване на сумата по договор за заем, в какъвто смисъл е и приетото от въззивния съд.Както е прието в посочената от касатора съдебна практика з аписът на заповед като абстрактна сделка означава, че за да се дължи сумата, която издателят на записа на заповед се е задължил да плати, не е необходимо да се установява правоотношението, поради което длъжникът се е задължил.Ако длъжникът възрази, че дължи сумата, тъй като не му е предоставен заем, поради което не дължи плащане по записа за заповед в хода на съдебното производство трябва да бъде установено, че е престирана заемната сума.Ако това не се установи ще липсва основание за връщането й и кредиторът няма да получи плащане, независимо от това, че притежава запис на заповед, издаден от длъжника.В този смисъл е и приетото от въззивния съд, поради което не е налице основанието по чл.280 ал.1т.1 ГПК.

Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение