Определение № 1580 от 13.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1013/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т.1 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от В. А. К., О. А. К. - лично и в качеството си на майка и законен представител на Т. А. К. и А. А. К., срещу определение № 91/05.03.2024г. по в.ч.т.д. №103/2024г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено определение № 162/07.02.2024 г., постановено по т.д. № 292/22 г. на Пловдивски окръжен съд за отхвърляне на молбата за възобновяване на основание чл. 744 ТЗ на производството по несъстоятелност на „КАРДИОЛОГИЧЕН МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР - ТВОЯТ ЖИВОТ“ ООД / в несъстоятелност/, прекратено по реда на чл.632, ал. 4 ТЗ.

Частните жалбоподатели поддържат, че обжалваното определение е неправилно. Изтъкват, че не спорят, че имуществото принадлежи на трето лице, но сочат, че е налице имуществено право на длъжника, а именно да се удовлетвори от имущество, предоставено като обезпечение, което би могло да се упражни от синдика. Позовават се на задължението на длъжника в молбата за откриване на производството по несъстоятелност, по чл. 628 ТЗ да посочи и обезпеченията, предоставени от трети лица. Твърдят, че ако е било открито производство по несъстоятелност, не би било налице основание за прекратяването му с оглед обезпечението. По подробно изложените съображения претендират отмяна на обжалваното определение.

В приложеното към частната жалба изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, се позовават на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поставят следните въпроси:

1. „Следва ли недвижим имот, който е предоставен от трето лице като обезпечение за задължение на длъжника и от получената сума при осребряването на този имот може да послужи за удовлетворяване на кредитор, да се приравни на имот от масата на несъстоятелността в хипотезата на възобновяване на производството по чл. 744 ТЗ?“

2. „Следва ли да се прекратява изобщо производство по несъстоятелност поради непривнасяне на разноски, обезпечаващи развитието на производството по несъстоятелност и съответно ли следва ли да се възобнови то в случай, когато в последствие се установи, че за вземане на кредитор изначално е било учредено обезпечение от трето лице, като се прилага аналогично и съвместно тълкуване и с разпоредбата на чл. 735, ал. 2 от ТЗ?

ВКС, 2 т.о. като обсъди доводите на частните жалбоподатели и материалите по делото, намира следното:

Спрямо длъжника „КАРДИОЛОГИЧЕН МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР - ТВОЯТ ЖИВОТ“ ООД с решение № 311/06.10.2022 г. по т.д. № 292/22 на Пловдивски ОС е открито производство по несъстоятелност и същото е обявено в несъстоятелност, прекратена е дейността на предприятието и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ производството по несъстоятелност е спряно. С решение 387/16.10.2023г. е постановено прекратяване на делото по несъстоятелност и заличаване на търговеца на основание чл. 632, ал.4 от ТЗ, като решението е обявено в ТР на 26.10.2023 г., не е обжалвано и е влязло в сила.

Подадената молба за възобновяване е приета от съда за допустима като депозирана в срок и от лица, които се легитимират като кредитори на длъжника с оглед представените доказателства за настъпило наследствено правоприемство на молителите от наследодателя им А. К., а именно: договор за цесия от 9.4.21 г., с който „ЕЙДЖИБИ ФАЙНЕНС“ АД е прехвърлила на А. К. вземанията си спрямо длъжника по договор за предоставяне на паричен заем, обезпечен с ипотека, № 017-БС-002/3.2.20 г., решение № 227/16.12.21 г. по т.д. №570/20 г. на ПОС, с което се признава съществуване на въпросните вземания и решение № 378/25.7.22 г. по т.д. № 234/22 г. на ПАС, потвърждаващо решението на ПОС, както и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека.

С процесното определение, имащо характер на процесуално решение, въззивният съд е приел, че не е налице твърдяната от молителите хипотеза по чл. 744, ал.1, т.2 от ТЗ – открито имущество на длъжника, което не е било известно при прекратяване на производството по несъстоятелност. Счел е, че откритото имущество по смисъла на чл. 744, ал.1, т.2 от ТЗ следва да е имущество на длъжника, което се включва в масата на несъстоятелността, респ. върху него може да се насочи изпълнение, да бъде осребрено и да послужи за удовлетворяване на кредиторите, в рамките на производството по несъстоятелност, а имуществото, сочено от молителите, е имущество на трето лице /по представения договор за учредяване на ипотека/ - ипотекарния длъжник Д. И.. Апелативният съд е посочил, че имуществата, върху които са учредени обезпечения от трети лица, не са част от масата на несъстоятелността, респ. върху тях не може да бъде насочено изпълнение от синдика в рамките на производството по несъстоятелността. С оглед изложените мотиви и като е счел за ирелевантно кога молителите са узнали, че са кредитори и дали са били налице предпоставките за прекратяване на производството по несъстоятелност, въззивният съд е потвърдил определението за отхвърляне на искането за възобновяване.

Съдът намира, че частната жалба е подадена от легитимирани страни и в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Допускането на касационно обжалване се извършва съгласно предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. Касационната инстанция може да допусне до обжалване въззивния съдебен акт, по отношение на който се установява вероятност да е нищожен - основание съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 от ГПК, да е недопустим - основание съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК или очевидно неправилен - основание чл. 280, ал. 2, предл.3 от ГПК. Извън посочените основания, касаторът следва да обоснове предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК е налице когато с обжалвания акт, правен въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с Тълкувателно решение или трайната практика на ВКС по същия правен въпрос. За да е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК, следва правният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, т.е. разглеждането му да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а хипотезата за развитие на правото е налице когато законите са непълни, неясни и противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

Първият поставен от касаторите въпрос дали следва предоставеният като обезпечение от трето лице недвижим имот, да се приравни на имот от масата на несъстоятелността, е свързан с изводите на въззивният съд, че обезпечаването на вземанията на длъжника с ипотека върху имот на трето лице, не води до извод, че имотът е част от масата на несъстоятелността и съответно се явява новооткрито имущество, което да е предпоставка за възобновяване на производството по несъстоятелност, т.е. удовлетворява общото основание по чл. 280, ал.1 от ГПК, но не е разрешен от въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС и не е налице допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК. Апелативният съд не е действал противно на възприетото в практиката на касационната инстанция, като е приел, че ипотеката е средство за процесуалноправни последици в областта на изпълнителния процес и се свързва с правото на предпочтително удовлетворение на кредитора, но ипотекираният от трето лице имот не е собственост и не е в патримониума на несъстоятелния длъжник, т.е. не е част от масата на несъстоятелността. Съответно на практиката на ВКС, въззивният съд е направил извод, че няма новооткрито имущество на длъжника, тъй като ипотекираният имот от трето лице не е собственост на несъстоятелното дружество. Доводите на касаторите, че следвало имотът да се счита приравнен на такъв от масата на несъстоятелността в хипотезата на чл. 744 от ТЗ не могат да бъдат споделени. Цитираното от тях решение на ОС – Русе по т.д.№273/2012г. не съставлява практика на ВКС, на която разрешението на АС – Пловдив да противоречи, не би могло да се приеме за такава по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК, а и същото не приема нещо различно, тъй като и в него се посочва единствено правото на предпочтително удовлетворение на кредитора, а не и че следва имотът да се счита приравнен на новооткрито имущество в хипотезата на искане за възобновяване на производството по несъстоятелност по чл. 744 от ТЗ. Както се приема в определение № 4 от 9.01.2002 г. на ВКС по ч. гр. д. № 591/2001 г., V г. о. и мн.др., ипотекираното имущество като обезпечение на вземането, се намира извън масата по несъстоятелността. Аналогично е разрешението и в определение № 531 от 25.09.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 498/2012 г., I т. о., ТК, опр. №144 от 25.02.2013г. по ч. т. д. 48/2013 г., ТК, II отделение и мн. др. Изводите на въззивният съд, че не е налице новооткрито имущество на длъжника са и съобразени и с факта, че още с молбата по чл. 625 от ТЗ е представено решението на Пловдивския ОС по т.д.№570/2020г., с което е признато за установено вземането по договора за заем, изрично описано като обезпечено с ипотека, сключена с нотариален акт №127, т.1,дело №119 от 2017г. на нотариус Г. Н., т.е. налице са данни по делото за обезпечението още с молбата по чл. 625 от ТЗ и същото не може да се възприеме и за новооткрито. С оглед гореизложените мотиви не може да бъде допуснато касационно обжалване по този въпрос, тъй като не е налице допълнителното селективно основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.

Вторият поставен от касаторите въпрос в първата си част, а именно следва ли да се прекратява производство по несъстоятелност поради непривнасяне на разноски, обезпечаващи развитието му, не отговаря нито на общия селективен критерий по чл. 280, ал.1 от ГПК, тъй като не е обсъждан от апелативния съд и не е обуславящ изводите му, нито на допълнителните критерии, тъй като разпоредбата на чл. 632, ал. 4 от ТЗ е ясна и непротиворечива. Тя постановява, че спряното по чл. 632, ал.1 от ГПК производство по несъстоятелност се прекратява и се постановява заличаване на длъжника от търговския регистър, ако в срока по ал.2 не е поискано възобновяване на спряното производство при съответните предпоставки. Хипотезата на възобновяване на производството по чл. 744 от ТЗ е различна и при други предпоставки, като неоснователно касаторите свързват същата с непривнасянето на разноски при спряно производство по чл. 632 от ТЗ. Поради това въпросът не е обуславящ, а хипотетичен и не може да изпълни ролята на обща предпоставка за допускане на касационно обжалване. Независимо от горното не е налице и допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като с решение № 265 от 01.08.2018 г. по т.д. 2553/2017 г. по описа на ВКС, ТК, II TO, е прието, че разпоредбата на чл. 735, ал. 2 ТЗ не е приложима при наличие на предпоставките по чл. 632, ал. 4 ТЗ за прекратяване на производството по несъстоятелност, тъй като основанието по чл. 632, ал. 4, във вр. ал. 2 ТЗ за прекратяване на производството по несъстоятелност е различно, самостоятелно и отделно от основанията по чл. 735, ал. 1 ТЗ. Във втората си част, а именно „не следва ли да се възобнови производство по несъстоятелност, ако се установи, че за вземане на кредитор изначално е било учредено обезпечение на трето лице, като се прилага аналогично и съвместно тълкуване с разпоредбата на чл. 735, ал.2 от ТЗ“, въпросът също не може да обоснове допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като с обжалваният акт въззивният съд не е обсъждал дали са налице предпоставките за прекратяване на производството по несъстоятелност и хипотезата на чл. 735, ал. 2 от ТЗ, а и прекратяването е постановено с различен от предмета на настоящото дело акт - решение 387/16.10.2023г., което е влязло в сила. Претендираното от касаторите аналогично и съвместно тълкуване на чл. 735, ал.2 от ГПК няма отношение към предмета на производството – молбата им за възобновяване по чл. 744 от ТЗ. Доводите на касаторите, че с оглед наличието на обезпечение от трето лице чрез ипотекиран имот, производството по несъстоятелност не е следвало изобщо да се прекратява на основание чл. 632, ал.4 от ТЗ, са несъстоятелни, но и неотносими към производството по молба по чл. 744 от ТЗ. Предвид горното не е налице общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 от ГПК, а и не се установява бланкетно сочения и необоснован от касаторите допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

С оглед гореизложените съображения ВКС намира, че не е налице основание за допускане до касационно обжалване на определението на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определението на ОС-Пловдив за отхвърляне на искането за възобновяване, имащо характер на процесуално решение по молбата по чл. 744 от ТЗ.

С оглед изхода на спора на касаторите не се следват разноски за настоящото производство.

Воден от горните съображения, ВКС, състав на 2 т.о.