Определение № 5055 от 21.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4868/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 297 от 25.10.2024г., постановено по възз. гр.д. № 430/2024г. на Окръжен съд – Стара Загора:

• след частична отмяна на решение № 145/20.03.2024г., постановено по гр.д. № 2775/2023г. на Районен съд – Казанлък е отхвърлен предявеният от „Таис -91" АД, гр. Казанлък и ЕТ „Дечко Тиков - Миро", гр. Казанлък против Техмаш“ ООД, гр. Казанлък иск за признаване за установено, че „Техмаш“ ООД, гр. Казанлък не е собственик на 410/6291 ид. ч. от сграда с идентификатор *, находяща се в поземлен имот с идентификатор № *по КККР на [населено място] и е отхвърлено искането да отмяна на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК на констативен нотариален акт №11, н. д. № 666/2019г. до размера на 410/6291 ид. ч. от самостоятелен обект с идентификатор *, с площ 13 кв.м., находящ се в поземлен имот с идентификатор № *по КККР на [населено място];

-е потвърдено първоинстанционното решение в останалата му част, с която е уважен предявеният отрицателен установителен иск за собственост за частта над 410/6291 ид. ч. до предявения размер от 1/2 ид. ч. от имота.

В установения от закона срок Д. И. Т., извършващ търговска дейност като ЕТ „ДЕЧКО ТИКОВ - МИРО", чрез адв. Д. К., е обжалвал въззивното решение в частта му, с която искът е отхвърлен. В касационна жалба се съдържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси:

1. Намира ли приложение чл.92 ЗС за случаите, при които е придобито чрез договор застроено място, а в договора за прехвърляне на собствеността е описано само мястото без постройките или чл.92 ЗС се прилага само за случаите, при които се прехвърля празно място и впоследствие собственикът на мястото го е застроил?

2. При прехвърляне на конкретна сграда или сгради с част от мястото в което са построени, трябва ли изрично да бъде казано, че не се прехвърлят части от други сгради в този имот?

3. След като в договора за продажба (нотариалния акт) е записано, че се продават две конкретни сгради с терена под тях, може ли да се направи извод, че волята на страните не е била да се продават идеални части и от другите сгради в това място?

4. Може ли, чрез констативен нотариален акт, в който не участва първоначалният продавач, да се промени волята, изразена при сключването на договора за продажба?

По горните въпроси се сочи противоречие с решение №38 от 27.02.2012г. по гр. д. № 1227/2011г. на ВКС, II г.о.; решение № 1 от 24.07.2012г. по гр. д. № 777/2010г. на ВКС, I г.о.; решение № 926 от 28.06.2019г. по гр. д. № 955/2019 г. на Районен съд - Велико Търново; решение № 58 от 18.06.2021 г. по гр. д. № 2014/2020 г. на ВКС, I г. о. на ВКС и и решение № 370 от 06.07.2009г. по гр. д. № 994/2008г. на ВКС, I г.о.

В срок против въззивното решение в частта му за уважаване на иска е постъпила касационна жалба от „Техмаш „ООД, чрез адв. О. М.. Изложени са доводи за неправилност на въззивното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи, твърдения и възражения направени с отговора на исковата молба, в първоинстанционното производство, съответно във въззивното производство, както и да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност при постановяване на въззивното решение, както и да изложи мотиви по всички доказателства и възражения на страните? Сочи се противоречие с решение № 149/28.12.2017 г. по т.дело№ 1604/2016 г. на ВКС, II т.о.; Тълкувателно решение № 1 /201Зг. от 09.12.201Зг. по тълк. дело № 1 /201Зг. на ВКС, ОСГТК; решение № 30/13.04.2020 г. по гр. д. № 2378/2019 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 24/ 28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на ВКС, I г. о.; решение № 246 от 20.01.2020 г. по гр. д. № 4881/2018 г. на ВКС, I. г.о.; решение № 50002 от 03.07.2023г. по гр. д. № 53/2022 г. на ВКС, I г. о.; решение № 50057 от 12.06.2023г. по т. д. № 961/2022 г. на ВКС, I т. о.; решение № 50077 от 14.07.2023г. по гр. д. № 3413/2022 г. на ВКС, III г. о.; решение № 50082 от 14.06.2023г. по гр. д. № 2950/2022 г. на ВКС, I г. о.; решение № 131 от 14.08.2023г. ВКС по гр. д. № 769/2020 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 89 от 18.07.2022 г. по т. д. № 2098/2021 г. на ВКС, II т. о.

2. Длъжен ли е съдът да формира вътрешното си убеждение, като прецени всички обстоятелства по делото при спазване на научните, опитните и логическите правила?

Поддържа се противоречие с т.12 от Тълкувателно решение №1/17.07.2001 по гр. д. №1/2001г. на ОСГК на ВКС; решение № 50234 от 13.12.2022 г. по гр. д. № 3571/2021 г. на ВКС, III г. о.; решение № 75 от 13.04.2021 г. по гр. д. № 2206/2020 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 131 от 14.08.2023г. по гр. д. № 769/2020 г. на ВКС, IV г. о.

3. Длъжен ли е съдът да събере доказателствата, за да формира вътрешното си убеждение, като прецени всички обстоятелства по делото при спазване на научните, опитните и логическите правила, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/ в случай, когато не е въведено изрично оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна? Длъжен ли е съдът да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, в случай когато се касае за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма? Сочи се противоречие с т. 10 от Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС; решение № 118 от 15.05.2012 г. по гр. д. № 588/2011 г. на ВКС, III г.о.; решение № 108/16.05.2011 г. по гр. д. №1814/2009 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 132 от 29.05.2015 г. по гр. д. № 7298/2014 г. на ВКС, I. г. о.; решение № 310 от 31.12.2019 г. по гр. д. № 1166/2019 г. на ВКС, IV г. о.

4. Длъжен ли е съдът, съгласно хипотезата на чл. 17, ал.2 ГПК, при спор за собственост да анализира легитимиращия ни като собственик, писмен документ, а именно приложения от нас административен акт, наречен „Извадка“ от Плана за регулация, одобрен с решение на Общински съвет № 433/2006г. и решение на Общински съвет - Казанлък № С-777/2013г., относно процесната сграда с идентификатор *, от които е видно, че същата е построена като помощно строителство, към сграда с идентификатор *, собственост на „Техмаш“ ООД, по силата на нотариален акт № 110, т. VI, peг. № 8838, нот. дело№ 1004/2004г.?

5. Подлежат ли на приложение указанията на Тълкувателно решение № 44 от 18.05.1971 г., на ОСГК на ВС, по отношение на спомагателни постройки, предназначени да обслужват други, съществуващи такива, съответно следва ли да се приложи хипотезата на чл. 92 ЗС, а именно, същите следват собствеността на сградата, която са предназначени да обслужват, в случай, че процесната постройка с идентификатор ***е незаконно построена?

6. Приложимо ли е Тълкувателно решение № 5 от 20115 г. № 5/2015 г., на ОСГК на ВКС, по отношение на спомагателни постройки, предназначени да обслужват други, съществуващи такива, съответно следва ли да се приложи хипотезата на чл. 92 от ЗС, а именно, същите следват собствеността на сградата, която са предназначени да обслужват, в случай, че процесната постройка с идентификатор ***е незаконно построена ?

Постъпил е писмен отговор от Д. И. Т., извършващ търговска дейност като ЕТ „ДЕЧКО ТИКОВ - МИРО", чрез адв. Д. К., с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване, а по същество е оспорена и основателността на жалбата.

От „Таис- 91“ АД не е постъпил отговор на касационните жалби.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационните жалби са допустими. Подадени са от легитимирани лица /ищец и ответник по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд, постановено по иск за собственост на недвижим имот, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване.

Производството по делото е образувано по предявен от „Таис- 91“ АД и ЕТ „ДЕЧКО ТИКОВ – МИРО“ против „Техмаш“ ООД отрицателен установителен иск за собственост. Въззивният съд е приел, че предявеният иск е допустим. Тъй като ответникът „Техмаш“ ООД се е сдобил с констативен нотариален акт за собственост от 02.12.2019 г. за Ѕ идеална част от процесната сграда с идентификатор ***, за ЕТ „Дечко Тиков- Миро“ е налице правен интерес да установи, че той не е собственик на идеална част от процесната постройка. Съдът се е обосновал, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Прието е, че е налице правен интерес за предявяване на иска и за ищеца „Таис- 91“ АД, който е продал притежаваната от него идеална част от терена с всички постройки и насаждения, тъй като след продажбата той е получил цена за имота, в която са калкулирани всички постройки и подобрения и при спор относно собствеността им той би носил отговорност в случай на евикция.

За безспорно е прието, че „Таис - 91" АД е бил собственик на поземлен имот с идентификатор № ***по КККР на [населено място], заедно с построени в него 11 сгради.

На 31.07.1997 г. ЕТ „Иртис-Писков - Огнян Писков" е закупил от „Таис - 91" АД сграда-чепкало с идент. № *и сграда-дюшеци с идент. №*, построени в поземлен имот с идент. № *, ведно с терена под тях. С договор от 18.01.2001г. ЕТ „Иртис-Писков - Огнян Писков" е закупил от „Таис - 91" АД сгради с идентификатори № *, № *, №*, № *, № *и № ***., без земята. С договор за прехвърляне на търговско предприятие от 02.06.2003 г. „Техмаш“ ООД е придобило търговското предприятие на ЕТ „Иртис-Писков - Огнян Писков".

С нотариален акт № 92, н.д. № 92 от 2017г. и нотариален акт за поправката му ЕТ „Дечко Тиков-Миро“ е придобил производствен обект - дарак, представляващ реално обособена източна част от едноетажна масивна сграда, построена през 1962 г., описана под № 12 в АДС № 6143/1995г. със застроена площ 140 кв.м., заедно с прилежащия терен, представляващи 184/6291 ид.ч. от поземлен имот с идент. *. С нотариален акт № 16, дело № 841 от 2018г. и поправката към същия, “Таис-91“АД е продал на ЕТ „Дечко Тиков-Миро“ собствените си 5697/6291ид.части от поземлен имот с идент. № *. Прието е, че така ЕТ „Дечко Тиков-Миро“е станал собственик на 5881/6291 ид. ч. от поземления имот.

Въз основана сключените разпоредителни сделки въззивният съд е счел, че ЕТ „Дечко Тиков-Миро“ е собственик на съответните на собствеността му върху имота идеални части -5881/6291 от сграда с идентификатор ***, а ответникът е собственик на процесната сграда, в размера на притежаваните от него идеални части от поземления имот - 410/6291 ид.ч. За да направи този извод, въззивният съд е приел, че когато в нотариалния акт не е предвидено нищо за построените в имота сгради, то след като не е отбелязано изрично, че земята се прехвърля без сградите, се счита, че имотът е продаден с всичко, което се намира под него и над него включително и находящите се в него сгради, които не са собственост на други лица - чл. 92 ЗС.

За недоказани са счетени твърденията на ответника, че процесната сграда № *има спомагателен характер и обслужва собствената му сграда с идент. № *. Посочено е, че представените от ответника извадки от плана за регулация, одобрени с решения на общинския съвет № 433 от 2006г. и № 777/2013г., не установяват твърденията, че сграда № 11 има спомагателен характер и обслужва сграда № 7. Липсват доказателства, същата да е функционално свързана, с която и да било друга сграда в имота. Процесната постройка е заснета и обозначена като самостоятелен обект с идентификатор № ***.

Като се е позовал на приетото в Тълкувателно решение № 5/2015 от 18.05.2017 г. по тълк. д. № 5/2015 г. ОСГК на ВКС, че сгради, представляващи допълващо застрояване - спомагателни, обслужващи, второстепенни сгради и постройки, навеси, бараки, огради и др., които нямат самостоятелно предназначение, а са построени и предназначени предимно да обслужват недвижимия имот, предмет на публичната продан, на общо основание следват собствеността на земята, респ. сградата, към която са прикрепени, респ. която са предназначени да обслужват, и за тях е приложима разпоредбата на чл. 92 ЗС (респ. чл. 98 ЗС), въззивният съд е приел, че няма доказателства, които да обуславят извода, че процесната сграда № *, представлява допълващо застрояване и е функционално свързана с друг самостоятелен обект в дворното място, който се притежава в индивидуална собственост от ответника. Преценката на самостоятелния характер на вещта или за принадлежността на постройката към главна вещ, съдът може да извърши въз основа на заключение на вещо лице, тъй като за установяване на тези обстоятелства са необходими специалните знания на експерти. Допускането на експертиза, оглед и освидетелстване може да стане не само по почин на страната, но и служебно от съда. Въззивният съд е приел, че не следва служебно за назначава експертиза за установяване спорния въпрос относно предназначението на процесната сграда, защото в случая не се твърди допуснато процесуално нарушение на първоинстанционния съд във връзка с искане на ответника за установяване на твърдяното от него обстоятелството, че процесната сграда № *е със спомагателен характер и обслужва собствената му сграда № ***.

По въпросите, поставени от касатора ЕТ „ДЕЧКО ТИКОВ - МИРО":

Не следва да се допуска касационно обжалване по първия въпрос, тъй като по него не е налице общата предпоставка на чл. 280 ГПК, защото не е във връзка с изводите на въззивния съд, направени в обжалваното решение. Въззивният съд не е излагал мотиви, че ответникът /респ. неговият пряк праводател/ се легитимира като собственик с договор, по силата на който е придобил правото на собственост върху поземления имот, без постройките. Що се отнася до въпроса във втората му част /за приложимостта на презумпцията на чл. 92 ЗС относно постройки, изградени след придобиване права върху незастроен поземлен имот/, то същият е изяло неотносим към спора. Пред въззивния съд не е стоял за разглеждане въпросът за правото на собственост върху постройка, изградена след придобиване права върху поземления имот. Нещо повече въпросът в тази му част не кореспондира и с доводите в касационната жалба, където изрично е посочено, че обосновано въззивният съд е приел, че спорната постройка е изградена преди 30.07.1997г. – т.е. преди сключване на прехвърлителните сделки.

Вторият и третият въпрос, така както са поставени, не са правни, а фактически и не може да им бъде даден еднозначен отговор. Отговорът им изисква анализ и преценка на събраните по делото доказателства и съответно проверка правилността на изводите на въззивния съд във връзка с тълкуване на приложените по делото договори по реда на чл. 20 ЗЗД, каквато преценка не се извършва в производството по чл. 288 ГПК.

Четвъртият въпрос не е от обуславящо значение за изхода от спора, защото искът не е отхвърлен частично с мотиви, че ответникът се легитимира като собственик с представения по делото констативен нотариален акт за собственост. Изводите на въззивния съд са, че ответникът, придобивайки права върху идеални части от поземления имот по силата на сключената перхвърлителна сделка, на основание чл.92 ЗС е придобил и съответните идеални части от построеното в имота, което не е собственост на други лица.

По касационната жалба на „Техмаш“ ООД:

По съществото си поставените от касатора процесуалноправни въпроси № 1 и 2 се свеждат до задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните и да направи собствени правни изводи. Тези въпроси са от обуславящо значение за изхода на спора, но не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, според която задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения. Това задължение на съда произтича и от разпоредбите на чл. 12 и чл. 235 ГПК, според които съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, подлежащи на установяване, като обсъди всички доказателства по делото доводи и възражения на страните в рамките на спора, въведен с въззивната жалба. Видно от мотивите на обжалваното решение, въззивният съд не се е отклонил от тази практика: посочил е каква фактическа обстановка намира за установена и въз основа на кои доказателства, като се е произнесъл по доводите на страните.

Касаторът обосновава въпросите с твърдения, че липсва произнасяне по доводите му за недопустимост на иска. Твърди се също, че липсва произнасяне по доводите, че вторият ищец не се легитимира като собственик въз основа на нотариален акт № 16/2018г. и нотариалния акт за поправката му; че ищецът не се легитимира като собственик с приложеното уточняващо споразумение от 03.12.2019г.; че процесният имот в нито един момент не се е владял от ищците; че процесната сграда е незаконно строителство, защото не фигурира в приложения списък на сградния фонд на “Таис- 91“ АД, описан в АДС № 6143/95г. и по отношение на същата не са провеждани процедури по узаконяване; че не е обсъдена представената извадка от плана за регулация.

Горните доводи са неоснователни. Въззивният съд изрично се е произнесъл по допустимостта на иска, съобразявайки, че за първия ищец е налице правен интерес от предявяването му, доколкото вторият ищец и ответникът черпят правата си от сделки, сключени с него, т.е. налице са твърдения, че той два пъти се е разпоредил със спорната 1/2 ид.ч., а за втория ищец е прието, че е налице правен интерес, защото заявява самостоятелни права върху спорната 1/2 ид. ч. от процесната постройка.

Нотариален акт № 16/2018г., ведно с нотариалния акт за поправката му, както и извадката от плана за регулация, са обсъдени от въззивния съд. Несъгласието на касатора с направената от въззивния съд преценка на доказателствата и формираните въз основа на нея правни изводи, касае правилността на обжалваното решение, която не може да се проверява в производството по чл. 288 ГПК.

В производството по предявения отрицателен установителен иск за собственост в тежест на ищеца е да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. В случая въззивният съд, извършвайки преценката си дали вторият ищец е доказал твърденията, с които обосновава правния си интерес, не се е основал на уточняващо споразумение от 03.12.2019г., т.е. макар и не изрично, въззивният съд не го е съобразил като доказателство за установяване на твърдяното от ищеца право на собственост. Ето защо и липсата на нарочно произнасяне по доводите на ответника, че споразумението от 03.12.2019г. не легитимира втория ищец като собственик, не може да обоснове допускане до касационно обжалване по поставения въпрос.

Имайки предвид, че предмет на спора са правата на ответника, а не на ищците, както и че по делото липсва позоваване на придобивна давност, то ирелевантно за спора е непроизнасянето на въззивния съд по доводите, че процесният имот не се е владял от ищците.

Законността на строежа не е от значение за разрешаване на спора за собственост, поради което непроизнасянето на въззивния съд по доводите, че спорната постройка е незаконен строеж, не може да обоснове допускане до касационно обжалван. Изводите относно законността на строежа не биха се отразили върху крайния изход от спора.

Третият поставен въпрос е за задължението на въззивния съд служебно да събира доказателства. В т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма.

Въпросът е поставен във връзка с твърденията на касатора, че спорната постройка има обслужващо предназначение спрямо собствената му сграда № 7. Спор, че двете постройки не са конструктивно свързани, пред въззивния съд не е имало. Във въззивната си жалба „Техмаш“ ЕООД изрично сочи, че между тях има отстояние от около два метра. Спорът е бил дали процесната постройка им обслужващо предназначение. В тази връзка, за да за съда да възникне задължение за служебно събиране на доказателства, следва страната да е въвела фактически твърдения, за установяване на които да са необходими специални знания. В случая касаторът не сочи кои конкретни факти са останали неизяснени поради пропуск на съда служебно да назначи съдебно- техническа експертиза. Само общото твърдение, че сградата е с обслужващо предназначение, не е достатъчно, за да се обоснове допускане до касационно обжалване по поставения въпрос.

Четвъртият въпрос на първо място предполага по делото да е бил представен административен акт, какъвто извадката от плана регулация, не е, което е достатъчно, за да се приеме, че въпросът по приложението на чл. 17, ал.2 ГПК е неотносим. Намиращата се по делото извадка от плана /представляваща копие от плана в частта му за поземления имот, в който е разположена спорната постройка/ е обсъдена от въззивния съд във връзка с твърденията на „Техмаш“ ООД, че сграда № *има спомагателен характер и обслужва сграда № *.

Относно петия и шестия въпрос също не следва да се допуска касационно обжалване. Отговорът им изисква да е било прието от въззивния съд, че спорната постройка има обслужващо предназначение и е незаконно построена, каквито изводи не са направени. Няма колебания в практиката на ВКС, че незаконният строеж е годен обект на вещни права и може да бъде придобиван по всички предвидени в закона способи. В съответствие с тази практика на ВКС въззивният съд е изложил мотиви дали е осъществен придобивният способ, на който се основава ответникът, а не дали спорната постройка е законна или не и съответно правата на ответника за съответната ид. ч. са отречени не защото постройката е незаконна, а защото не е доказано, че е с обслужващо предназначение спрямо сградата с идент. ***.

Не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационно обжалване на решението.

По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение