Определение № 360 от 05.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4699/2018 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Н. И. Д., Ф. Б. Ф. и Ц. А. П. чрез процесуалния представител адв. Р.Р. са обжалвали въззивното решение на Видинския окръжен съд № 16 от 12.04.2018г. по гр.д.№ 30/2018г., с което е отхвърлен предявения от тях иск с правно основание чл. 54 ал.2 ЗКИР. Ответниците С. П. С., В. С. С., Н. С. К. и С. И. К. чрез пълномощника си адв.С. изразяват становище, че към касационната жалба не е налице изложение на основанията по чл.280 ГПК, а се приповтарят доводите за неправилност в касационната жалба, поради което касационното обжалване не следва да се допуска. Касационната жалба е подадена в срок, приподписана е от адвокат и съдържа приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което са налице предпоставките на чл. 288 ГПК ВКС да се произнесе по допускане на касационното обжалване. Въззивният съд е приел, че ищците не са доказали твърденията си в исковата молба, че площта на имот с идентификатор ..... е 318.40 кв.м. Към датата на придобиване на собствеността от ищцата Ц. А. П., този имот е бил с площ 200кв.м., което е отразено в нотариалните актове №...../2015г. и № ...../2013г., с които тя е закупила купила по 1/4 от имота. В нотариалния акт на нейния праводател № ...../2006г. площта на имота е записана като 318,40кв.м., тъй като е използвана скица от заповед за частично изменение на регулацията, която е отменена от съда и не е влязла в сила. Основавайки се на проследените от вещото лице трансформации на площта и границите на процесните три имота по кадастралните и рагулационни планове, съдът е приел, че по кадастралната карта от 2000 година, както и по изработения въз основа на същата и действащ в момента ПУП площта на имот ..... е съответно 204.24 кв.м. и 208.10 кв.м., а не 318.40 кв.м., както твърдят ищците. Претендираната като разлика площ от 115кв.м. не е част от УПИ .....- ...., а е част от друг урегулиран поземлен имот- УПИ ..... - ...... Този план е последния действащ и поради липса на придаваеми части, регулационните граници са станали имотни граници. По отношение на оспорването на правата [община] по отношение на имот ...., урегулирана в УПИ ..... .- ....., ....., въззивният съд е приел, че те не засягат правото на собственост на ищците, тъй като предмет на установяване по предявения иск са правата им върху УПИ ..... - ..... и те е следвало да докажат правото си на собственост върху претендираната площ от 115кв.м. от, включваща 86 кв.м. от имот ....., който не съществува като самостоятелен такъв. С тези съображения Видинският окръжен съд е потвърдил решението на Видинския районен съд № 274 от 17.07.2017г. по гр.д.№ 2948/2015г., с което е отхвърлен предявеният от Н. И. Д., Ф. Б. Ф. и Ц. А. П. иск с правно основание чл. 54 ал.2 ЗКИР и чл. 124 ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищците са собственици на 86 кв.м. от поземлен имот ..... и 27 кв.м. от поземлен имот ....., двата имота урегулирани в УПИ ......-.....,..... в кв. ..... по ПУП на [населено място] и за признаване за установено, че е налице грешка при изготвяне на действащата кадастрална карта на [населено място], като поземлен имот идентификатор № ..... е нанесен с площ от 200 кв.м., вместо реалните 198 кв.м., като 86 кв.м. са нанесени в ......, и 27 кв.м. са нанесени в поземлен имот ...... По основанията за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: Касаторите поставят няколко процесуалноправни и материалноправни въпроси, от които от първостепенно значение е този, за редовността на исковата молба, във връзка с разясненията на ТР 8/2016г. на ВКС, ОСГК т.4 за характера на иска с правно основание чл. 54 ал.2 ЗКИР като положителен установителен иск за собственост към настоящия момент. Въззивният съд не е констатирал съществуващото противоречие между обстоятелствената част на исковата молба, в която ищците заявяват правата си към настоящия момент и петитума за установяване на правото на собственост на праводателите на ищците на УПИ .....-..... с площ от 318.40 кв.м. и на самите ищците към момента на одобряване на кадастралната карта, което е нередовност на исковата молба, както и че диспозитивът на първоинстанционното решение е различен от петитумите на исковата молба. При тези данни възниква съмнение за допустимостта на въззивното решение с оглед приетото в т.5 на ТР 1/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280 ал.2 предложение второ ГПК. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение