Определение № 3158 от 19.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 945/2025 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Н. А. Н., поправена с жалба, подадена чрез процесуалния представител адвокат А. против въззивно решение № 99 от 25.07.2024г. по в.гр.д. № 134/2024г. на Окръжен съд Кърджали, с което е обезсилено решение № 580 от 21.12.2023г. по гр.д.№ 853/2023г. на Районен съд Кърджали и е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Доколкото съгласно чл.284, ал.2 ГПК, за да е редовна касационната жалба, същата следва да е приподписана от адвокат, на обсъждане и преценка подлежи само касационната жалба с приложено изложение, която е подписана от назначения от съда пълномощник на касатора адвокат А.. В така представеното изложение са посочени всички специални основания за допустимост по чл.280, ал.1 ГПК, но не поставен конкретен въпрос, за който да е възможно да се провери да ли е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, с практиката на Конституционния съд или на Съдът на ЕС или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както се твърди без да се излагат каквито и да са аргументи. Срещу подадената от касационна жалба е постъпил отговор от административния ръководител на Окръжен съд Хасково, с който се изразява становище за нейната нередовност, недопустимост поради липса на посочен въпрос и неоснователност. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: Въззивният съд не се е произнасял по съществото на спора, а е обезсилил постановения първоиностанционен акт заради допуснато нарушение на разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗОДОВ, изразяващо се в непризоваване и липса на участие на Прокуратурата на Република България. Посочено е, че съгласно разясненията, дадено с т.15 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2004г.по т.д.№ 3/2004г.на ОСГК на ВКС неучастието на Прокуратурата е допустимо само, ако тя вече е конституирана като ответник, но не и в случаите когато ответници са други лица, както е в случая, тъй като конституираните ответници са РС Свиленград и ОС Хасково. При липса на поставен конкретен въпрос, съставляващ надлежно общо основание за допустимост, настоящият съдебен състав намира, че не е възможно да се допусне касационно обжалване. Съгласно дадените разяснения с т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г.на ОСГТК на ВКС - касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1 т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал.3, т.1 на същата правна норма. Доколкото – именно посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби, то обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение