Определение № 757 от 22.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 428/2012 г.

Производството е по чл.288 ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против постановеното от Софийски градски съд, ГК, ІV – В състав на 02.11.2011 год. по гр.д. № 4103 / 2011 год. решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски районен съд, 53 състав от 02.12.2010 год. по гр.д.№ 38417 / 2009 год., с което са уважени предявените в обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ - за заплащане цената на продадени от ищеца на ответника бетонови разтвори, в размер на 13 416,53 лв. и с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД - обезщетение за забава в издължаването й, в размер на 1 267,33 лева. К. обжалва решението като неправилно, предвид допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – необсъдени в съвкупност и прецизно доказателства, вкл. безкритично отношение към заключението на приетата счетоводна експертиза, довело на практика до липса на мотиви за отхвърляне възражението на ответника за погасяване на задължението му към ищеца. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът формулира хипотеза по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК. Ответната страна - [фирма] – не е взела становище по касационната жалба. Върховен касационен съд, ТК, второ търговско отделение констатира, че жалбата е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна, обуславяща правен интерес от обжалването и съдържа необходимите реквизити по чл.284 ГПК, като е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. По допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: За да потвърди първоинстанционното решение по уважаване на исковете, въззивният съд е съобразил констатациите на приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, макар изрично да не е коментирал изводите на същата относно спорния по делото въпрос: представените от ответника две квитанции към приходни касови ордери от 15.12.2008 год. и 16.12.2008 год., с издател ищеца ,за суми от 5 000 евро и 5 100 евро, доказват ли погасяване на предявеното вземане или постъпилите суми, удостоверено със същите, са тези за които са издадени касови бонове от 15 и 19 декември 2008 год., за извършени от ответника разплащания на други / извън процесните / задължения към ищеца, в размер на левовата равностойност на сумите в евро посочени в приходните квитанции, за което съдебно-счетоводната експертиза се е произнесла еднозначно - че се касае за едно и също плащане, удостоверено с различни документи. В обосноваване на касационното обжалване [фирма] не формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК вр. с ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, отговорът на който да се включва в предмета на спора и да обуславя решаващите изводи на съда. Изложението преповтаря касационните основания за неправилност на въззивното решение, предвид съществени нарушения на съдопроизводствените правила ,изразяващи се в несъобразяване и необсъжване в мотивите на решението на събраните по делото доказателства в цялост. К., обаче, не е формулирал процесуалноправен въпрос, относим към правните изводи на съда по тълкуването и прилагането на конкретна процесуална норма, която норма, предвид наведената хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, да се явява непълна или неясна и като такава нуждаеща се от тълкуване, да е провокирала противоречива съдебна практика или непротиворечива, но подлежаща на преодоляване или осъвременяване такава, с оглед което и отговорът на процесуалноправния въпрос - еднозначен, а не неприложим извън конкретиката на спора - да се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на т.4 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Водим от горното, състав на второ търговско отделение на Върховен касационен съд