Определение № 1185 от 13.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3596/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на З. Г. Г., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника й по делото адв. Т. Ч., против Решение №766 от 13.06.2024г., постановено по в. гр. д. №636/2024г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, с което е било потвърдено Решение № 5163/20.12.2024г., постановено по гр.д.№ 20151/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, с което се предоставя упражняването на родителските права по отношение на децата Г. Г. П. и П. Г. П. на бащата Г. Г. П. и се определя местоживеенето на децата при бащата; определен е режим за осъществяване на лични отношения между децата и майката З. Г. Г. както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 10,00 ч. в събота до 18,00 ч. в неделя, както и един месец през лятото, несъвпадащ с годишния отпуск на бащата; З. Г. Г. е осъдена да заплаща на всяко от децата си П. Г. П. и Г. Г. П., чрез неговия баща и законен представител Г. Г. П., издръжка в размер на 250,00лв. месечно, платима до 10-то число на месеца, за който се дължи, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.12.2021г. до настъпването на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, като се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на възивния съд или решаване на делото по същество, като предявените от бащата искове бъдат отхвърлени, предоставяне на родителските права и определяне на местоживеенето на малолетните деца Г. Г. П. и П. Г. П. при майката З. Г. Г., определяне на режим на лични отношения на бащата Г. Г. П. с децата и осъждане на бащата да заплаща месечна издръжка на всяко от децата, чрез тяхната майка, в размер на по 350 лв. месечно. Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторката се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 и ал.2 от ГПК.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна по нея Г. Г. П., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника му по делото адв. Р. М., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното решение Окръжен съд- Пловдив се е произнесъл като въззивна инстанция по искове с правно основание чл.127, ал.2 от СК за предоставяне упражняването на родителските права и определяне на местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката на малолетните деца Г. Г. П. и П. Г. П.. От фактическа страна съдът е приел, че страните Г. Г. П. и З. Г. Г. са родители на малолетните деца П., роден през 2015г., и Г., роден през 2017г., като са ги отглеждали заедно до 2020г., когато са се разделили. След раздялата им до м.07.2021г. по общо съгласие са отглеждали децата си при режим по една седмица при всеки родител. Бащата Г. П. притежава собствено жилище в [населено място], състоящо се от две спални, кухня, хол и санитарни помещения, като едната стая е детска и изцяло е обзаведена и пригодена за нуждите на децата. Съсобственик и съуправител е в четири търговски дружества, декларира месечно възнаграждение в размер на 3 000лв., като получава и дивиденти от дружествата. Майката З. Г. живее в наето жилище в [населено място], за което съгласно уговорката в договора й за наем не заплаща месечен наем за срок от пет години. Жилището й се състои от стая и кухня, като в стаята има легла и кът за децата, спалня и диван. Работи по трудов договор при договорена минимална работна заплата и притежава жилище в [населено място]. От изготвените социални доклади се установява, че жилищните условия в домовете и на двамата родители са добри, като в дома на бащата е налице и самостоятелна стая за децата, която е обзаведена с необходимата мебелировка за тяхната възраст. Изхождайки от това обстоятелство, съдът е приел, че жилищните условия в дома на бащата са по-добри и в по- пълна степен съответстват на нуждите на децата, които израстват и ще имат необходимост от повече самостоятелност и лично пространство. По отношение на децата по делото се установява, че по-голямото дете П. е ученик в ОУ „В. Л.“, а по- малкото посещава детска градина. По делото са събрани и гласни доказателства- разпитвани са свидетелите А. И., Е. К., Х. М., В. К., Й. С..

Свидетелят А. И. твърди, че познава семейството на Г. и З.. Той е съдружник и приятел на Г.. Твърди, че от раждането на децата Г. винаги е помагал в отглеждането им, бързал да се прибира от работа, за да ги изкъпят, носел храна от ресторанта, за да облекчи З.., а също и готвел лично. Издръжката на семейството се осигурявала от Г., който наел и чистачка, която да помага в домакинството. Знае за няколко раздели и събирания на родителите. Знае, че З. оставила децата на Г. за една- две седмици, т.к. щяла да си търси работа, но всъщност отсъствала шест-седем месеца. Не се обадила нито за рождените дни на децата, не е изпратила подаръци, нито ги е търсила по телефона в този период като цяло. Знае, че З. не признавала и празници като К. и Нова година, именни и рождени дни, но не знае каква й е религиозната насоченост. Свидетелят твърди, че в миналото е имало случай, в който бащата е санкциониран за шофиране след употреба на алкохол и книжката му е била отнета за срок от две години. Преди раздялата З. била много нервна и Г. му споделял, че каквото и да направи тя е все недоволна. Когато З. изчезнала, Г. се справял сам с децата, били им извършени две операции, като бащата бил с децата в болниците. Бил много всеотдаен баща, гледал да се прибере рано от работа, взимал ги от училище и детска градина, извеждал ги на разходки, организирал им почивки и ваканции, водел ги на спорт. Според свидетеля от момента, в който Г. останал сам с децата, престанал да употребява алкохол, пиел по една бира най-много, започнал да спортува, станал много по-уравновесен. Преди това се е случвало да пие повече, но никога до състояние да буйства, да е агресивен. На въпрос на З. Г. дали е вярно, че Г. има интимни отношения с майка й, свидетелят отговаря с категоричност, че няма такова нещо.

Свидетелката Е. К. твърди, че познава З. и Г. от 2012г. Още преди раждането на децата З. й споделяла, че има проблеми с Г., който упражнявал физическо насилие над нея- имало случаи да я хваща за гърлото или да я притисне в стената. След раждането на децата преките грижи за тях били поети от З., като Г. наел чистачка, която да помага в домакинството. Твърди, че знае за случай през 2019г., когато Г. посегнал на З.. За периода, в който З. не е търсила децата, твърди, че е била болна и е претърпяла операция. Твърди, че от момента на раздялата на родителите децата се отглеждат съвместно- по една седмица при всеки от тях. Твърди, че З. й споделяла, че Г. води децата в своите заведения, където стоят на пушек и при хора, които употребяват алкохол. Пак майката й споделила, че след като децата започнала да тренират джудо станали по-агресивни. По време на съвместния им живот Г. осигурявал издръжката за домакинството, а З. се грижела за децата. Твърди, че след раздялата З. сменила две квартири. Сега работи и като детегледачка, като понякога взима децата, които гледа и в дома си. Твърди, че в Б. никъде не е записано, че трябва да се честват рождените дни, именните дни и светиите.

Свидетелят Х. М. твърди, че познава Г. от 30 години. Знае, че е живял с ответницата З. и че имат две деца, но няма преки впечатления от семейния им живот. Знае и че са разделени от две години и че е имало период от около шест месеца, в който З. отсъствала. Г. поел грижата за децата изцяло и накрая решил да предприеме мерки за законово уреждане на въпроса. В последните години всеки ден контактува с Г., спортували заедно всеки ден и има наблюдения от това как се справя с децата. Твърди, че въпреки възможността да ползва помощ от свои близки, Г. се справя сам с децата. Споделя наблюдения, че бащата много се е променил- грижил се децата да водят пълноценен живот, водил ги на спорт, дори когато те са при майката, на вилата си в [населено място] им направил къща на дърво, опитвал се да ги научи да разчитат един на друг, през лятото ги записал на спортна занималня, на която всеки ден децата практикували различни спортове. Г. водел децата дори във времето, когато са при майката, като в този смисъл майката можела да разчита на бащата. Относно битовите условия твърди, че Г. им е подсигурил много добри такива, като в къщата, в която живее, има двор, а децата имат детска стая, обзаведена много добре. Твърди, че Г. много държи децата да имат и да спазват дневния си режим, да си лягат навреме, да се хранят здравословно. Той можел да готви много добре. Отделял много време за децата си, т.к. би собственик на заведения и организирал работата си така, че да може да се посвети на децата. Бащата споделял, че след посещенията при майката голямото дете ставало нощем и отивало да спи при него, но после нещата се нормализирали. Г. свързвал това поведение с религиозните вярвания на майката. Децата споменавали пред свидетеля за някакви демони, но не ги е разпитвал от къде са чували за тях. Майката не почитала празниците, нито рождени дни, нито именни, нито К.. Свидетелят твърди, че Г. е водил децата само в едното заведение, което е ресторант и има голяма градина. Това се е случвало следобедно време. В заведението Г. има само функции на управител, не работи и когато е там надзирава децата. Другото му заведение е нощен бар, но то се управлява от съдружника му. В нощното заведение децата не са стъпвали. Свидетелят твърди, че Г. води децата на море, вечер в парка, но никога не ги оставя без надзор. Позволява им дневно 30-40 минути да играят на телефон или на компютърни игри. В парка обикновено води децата в кафе -детски център. Те играят навън, а когато е лошо времето и вътре в центъра. Надвечер може да изпие с другите родители по чаша.

Свидетелката В. К. твърди, че познава З. от 2010г., заедно тренирали, разхождали си кучетата. Преди 3-4 години се запознала и с Г.. Знае, че имат две деца.Знае, че през 2019г. са се разделили след насилие от страна на Г., упражнено след употреба на алкохол. З. наела квартира, която обзавела за себе си и децата- със спалня и легла за децата. Г. имал и бюро, на което да си пише домашните. З. не пиела и не пушела. Свидетелката работила като детегледачка и тъй като З. й вдъхвала доверие й помогнала и тя да започне да работи същото. Твърди, че З. имала здравословен проблем и се наложило да се лекува. Затова известила бащата. Не знае дали пред този период е контактувала с децата. Г. имал проблем с алкохола и след няколко скандала З. решила да го напусне. Свидетелката твърди, че знае за живота им, т.к. е близка приятелка със З. и си споделят. Децата също споделяли с нея за живота си. Те й разказвали, че когато са в парка с баща си, той пиел бира. Свидетелката твърди, че всеки ден се виждала с децата или се чувала с тях на видео- връзка. Те й споделяли живота си. Те й споделяли, че бащата не ги разбирал. Майката от своя страна разговаряла с тях, казвала им грешките. При баща си те стояли постоянно пред телевизора, а ако е хубаво времето баща им давал по 50лв. да отидат до магазина и да му купят бира и нещо за себе си. Когато са при баща си, децата били със занижена хигиена и не били облечени подобаващо. Бащата водел децата в заведението си, където се пиело и пушело и стояли там до 21-22ч. З. можела да разчита на цяла компания приятели, които могат да й помагат. Не получавала помощ от майка си, защото тя живеела в [населено място] и имала работа там. Свидетелката не знае дали децата ходят в Х.. Г. оперирал децата в периода, в който З. се лекувала, и не я уведомил за това. В този период тя не е контактувала с децата. Свидетелката твърди, че детето П. имал голям страх след делото на 4 октомври, когато се разбрало, че е бил душен от баща си. П. не бил на себе си и се наложило да бъде освободен от училище от майката, защото бил сринат психически. Учителите също се притеснявали за детето. П. й споделял, че баща му винаги го наказва дори и да не е виновен. Твърди, че З. не дели децата. Децата сънували постоянно сънища, в които демони се биели, и майката им обяснявала, че има сили на добро и зло. Свидетелката твърди, че децата станали агресивни след като започнали да играят джудо, започнали да се бият помежду си. Свидетелката твърди и че децата посещават през лятото спортна академия, в която също били без надзор, пили оцет, а на Г. се забил пирон в главата. Според свидетелката когато Г. води децата на вилата в [населено място], ги оставя без надзор и те обикаляли с други деца цялото село, ловяли змии, галели котета, които не са обезпаразитени. Хора от селото ги викали да хапнат при тях, защото било нормално да огладнеят като са навън цял ден. Твърди, че бащата ги е водил на „Капана фест“ и е поверил грижите за тях на някаква жена с дете на две години. Когато децата са при бащата, П. бил с ненаписани домашни. Веднъж бащата ги завел през зимата на минерален басейн и едното дете хванало вирус и било много зле, поради което всички се притеснили. Лекарите дори казали, че може да се наложи да се присаждат стволови клетки. Свидетелката твърди, че според З. не следва да се празнуват рождени и именни дни, тъй като в Б. никъде не е написано, че трябва да се празнуват. Също и не пишело нищо за К. и че трябва да се празнува. Свидетелката К. твърди, че не е контактувала с Г., не е ходила у тях на гости, но със З. са близки приятелки и във времето преди раздялата им са намирали други места, на които да се срещат.

В показанията си по делото учителката на П.- Й. С., твърди че децата са на целодневен режим на обучение, като сутрин имат редовни занятия, а след обяд- занималня, в която се подготвят. Твърди, че и при двамата родители детето се подговя добре за училище, а подобна подготовка се налага само когато е болен. Тя изпращала материалите на родителя, при когото е детето, и те учели в къщи. Контактувала и с двамата родители и двамата били отзивчиви, взимали мерки и проблемите се решавали.

В показанията си разпитаната във въззивното производство свидетелка Е. В. твърди, че познава и двете страни, първоначално служебно- извършвала им е консултации като адвокат, а в последствие се установило, че живеят наблизо и децата им посещават една детска градина. Така започнали да контактуват почти ежедневно- вечер след градина или семейно да си ходят на гости заедно с други родители от градината. Тези контакти се установили от периода, в който Г. започнал да гледа сам децата си. Твърди, че бащата бил в тотален шок след напускането на майката. Претърпял пълна трансформация, станал изключително грижовен, следял стриктно за режима на децата, за здравословното им хранене. Бил организиран и справедлив, отнасял се с голяма обич към децата. Те се чувствали щастливи и спокойни. Всяка вечер ги извеждал в близкия парк, за да играят. Там се събирали с другите деца, техни приятели и с родителите им. Не е виждала Г. да е злоупотребявал с алкохол. Ако родителите решат да седнат в близкото заведение, той си позволявал най-много да изпие една бира. Спрял да пие концентрати изобщо. Спортувал ежедневно. Според свидетелката той се отнасял с голямо уважение към майката на децата и споделял, че тя им е майка и го е направила най-щастливия човек като ги е родила, че иска децата да имат и майка и баща. Свидетелката твърди, че не е разпитвала децата за отношенията им с родителите, те си играели и си говорили за детските неща, които ги вълнуват, за игрите, които играят. Когато децата са болни, бащата се грижил изцяло за тях.

От изисканите свидетелслства за съдимост на двамата родители се установява, че З. Г. не е осъждана, а Г. П. е осъждан през 2015г. на пробация за шофиране след употреба на алкохол, като наказанието е изтърпяно и е реабилитиран. От справката от КАТ за наложени административни наказания по ЗДвП се установява, че за последните години бащата е санкциониран няколко пъти- за непредставяне на талона на автомобила, за превишаване на скоростта с 10-20 км/ч. За майката липсват такива данни, но от показанията на свидетелката К. се установява, че З. Г. не шофира, въпреки че има свидетелство за управление на МПС.

По делото е приета съдебно- психологична експертиза, изготвена от в.л. Б. Д.. Експертът е извършил психологически интервюта и с двамата родители, както и с децата. Установява, че и двамата родители имат добър родителски капацитет, склонни са към родителско сътрудничество, нямат констатирани дефицити в родителския капацитет, разбират потребностите на децата и откликват на същите. За майката е посочено, че има изградена хармонична и топла емоционална връзка с децата, а за бащата- че има изградена емоционална връзка с тях. По отношение на децата експертът установява, че и двамата родители са значими за тях, като П. има по-топла и близка връзка с майката и изразява предпочитание към нея. Няма данни някой от родителите да манипулира децата и да ги въвежда в родителския спор. Няма данни и за тревожни състояния у децата. П. приема за свой дом дома на бащата, в който е роден и отглеждан и от двамата родители. Изпитва тъга от раздялата на родителите си. Въпреки това обаче, заявява предпочитания да бъде отглеждан от майка си. Г. възприема жилищата и на двамата си родителя за свой дом и няма предпочитания. С оглед проведените изследвания експертът установява, че между родителите е налице неразбирателство относно полагане на грижите за децата, методите на възпитание и родителстване. Посочено е, че родителите трябва да намерят общ език помежду си и да положат усилия и компромиси и от двете страни за запазване и утвърждаване на стабилния емоционален контакт, който имат с децата, и за утвърждаване на положителния образ на всеки един член от семейството. В съдебно заседание експертът пояснява, че според нея бащата проявява по-завишен контрол и изисква повече дисциплина от децата. По отношение на въпроса с отсъствието на майката за период от шест месеца, експертът заявява, че принципно подобен факт води до стрес за децата, но в случая не е констатирала някаква симптоматика в тази насока. Според експерта здравословното състояние на майката не би следвало да й пречи да контактува с децата дори и само по телефона, като липсата на такъв контакт е индиция на известна доза дефицит на родителски капацитет и липса на стремеж към нормално родителско сътрудничество.

При проведеното му изслушване от съда бащата Г. П. заявява, че въпреки лъжите, изречени по негов адрес по делото, не иска да си позволява да обиди жената, родила децата му. Съзнава, че при родителските конфликти има само губещи и това са децата. Счита, че режимът, който са установили- по една седмица при всеки родител, е най-добър за децата. Посочва, че се счита за по-пригодния родител, т.к. може да осигури спокоен и пълноценен живот- дом, общуване с широкия кръг на семейството, семейни празници, спортни занимания. Пред въззивната инстанция бащата заявява, че децата са съвсем нормални за възрастта си деца, нямат никакви проблеми нито в училище, нито в детската градина. Той осъществява постоянен контакт с учителите. Води децата на градина и училище, на спорт, дори когато са при майката. Говорят си за това как е минал деня им, имат ли проблеми, съветва ги да не влизат в конфликти с други деца. Заявява, че при избора на спорт на децата винаги се е съобразявал с желанията на майката и при нейно несъгласие веднага спират съответния спорт. Заявява, че от момента, в който З. изчезнала за шест месеца, той осъзнал, че трябва да е и баща, и майка за децата във всеки един момент от денонощието. Спрял да употребява какъвто и да е алкохол, започнал да спортува, организирал бизнеса си така, че да има хора, които да го заместват, и той да има свободно време за децата.

Майката З. Г. счита, че децата са на възраст, в която имат нужда от ежедневна грижа от майката, схващана като роля във възпитанието и осъзнаването като личности. Изтъква по-близката си възраст с децата, знанията и уменията, които е придобила в работата си с деца на всякаква възраст. Счита, че движението и спортът са важни, като ги стимулира да играят навън. Твърди, че няма вредни навици, не пие и не пуши, учи децата на любов към всичко живо, да живеят в хармония със заобикалящия ги свят. Твърди, че децата я търсят за разговор, за съвет и знаят, че тя ще им откликне с разбиране, търпение и цялата си майчина любов. Пред въззивната инстанция заявява, че детето П. има проблеми в училище- нетърпимост към преподавателката и към училищната среда. Твърди, че детето се дължи различно, когато е при бащата и при нея. Когато е при бащата, не признава авторитети и поставени граници. Заявява, че от раждането на децата им чете книжки вечер, излизат на разходки, играят семейни игри. Заявява, че когато са при бащата, може да осъществява контакт с децата си, но бащата често наказва големия им син като му взима телефона. Изтъква и че е минала курсове за родители. Изучавала Б. и като всеки човек, който се занимава с това, успява да се усъвършенства и се изгради морално и нравствено и да го предаде на децата си. Посочва, че бащата е бил агресивен както към нея, така и към децата. Твърди, че отсъствието й от живота им за пет- шест месеца било продиктувано от необходимостта от лечение, но тя е оставила децата на баща им, а не в социален дом.

В. основа на така събраните доказателства съдът е приел, че до навършване на 3- годишна възраст на малкото дете, родителите им са живели заедно в дома на бащата, като майката ги е гледала целодневно. Получавала е помощ в домакинството както от наета за това жена, така и от бащата, който се е стараел вечер да се прибира навреме, за да помага за отглеждането на децата. След раздялата си през 2020г. родителите започнали да отглеждат децата поотделно, като една седмица децата са при бащата, а следващата- при майката. Този режим е бил спазван до лятото на 2021г., когато майката оставила децата на бащата, като този период продължил около половин година, през който майката не е поддържала никаква връзка с тях, което според съда сочи на известни дефицити в родителския й капацитет. Доколкото обаче съдебно- психологичната експертиза установява, че децата не са били травмирани от това, то според съда бащата се е справил добре със задачата да осигури психическия им комфорт, за да не бъдат засегнати от липсата на майката и да не се чувстват изоставени и пренебрегнати. Съдът е посочил, че този факт е индиция за развити личностни качества у този родител и за много добър родителски усет относно интересите и нуждите на децата. Обсъдил е и установеното от свидетелските показания и от експертизата обстоятелства, че бащата установява и поддържа връзки на децата с разширения кръг от семейството им- баба им по майчина линия и дядо им по бащина линия. Посочил е, че за децата е от огромно значение да имат и поддържат контакти с по-възрастните си роднини, т.к. бабите и дядовците заемат самостоятелна и значима роля в живота на всяко дете. Положително е бил оценен фактът, че дори след раздялата между родителите и въпреки конфликта на З. с майка й, бащата е продължил да стимулира тези връзки на децата с баба им. Според съда отрицателно впечатление прави опита на майката да внуши идеята, че гостуванията на бабата са породени от интимни връзки с Г.. Твърденията на майката за наличие на актове на домашно насилие от страна на Г. в годините преди раздялата им съдът е приел за недоказани, доколкото свидетелите К. и К. преразказват чутото от самата нея, а показанията им не се подкрепят от останалите доказателства.

Съдът е посочил, че в случая и двамата родители имат желание и възможности да отглеждат общите им деца, но помощ и подкрепа от близки роднини при отглеждането им може да получи само бащата, който се стреми да установи и поддържа близки отношения на децата с възрастните им роднини- баба и дядо, съответно по майчина и по бащина линия. По отношение на жилищните условия е отчел, че в дома на бащата е обособена детска стая, изцяло съобразена с нуждите и възрастта на децата., а в жилището на майката децата ще споделят една стая с нея. Приел е, че и двамата родители проявяват обич и привързаност към децата и имат родителски капацитет и качества да ги отглеждат децата, но бащата Г. П. е демонстрирал и доказал отлично справяне с кризисен епизод в живота на децата /отсъствието на майка им за един сравнително дълъг период/, в който е съумял да ги предпази от психически травми и чувство на изоставеност от нея. По отношение на възпитателски качества съдът е посочил, че и двамата родители имат капацитета и се стремят да възпитават децата си в моралност и общочовешки ценности. За майката този извод се налага от неколкократното споделяне от нея и установяване от гласните доказателства, че се стреми да изучава Б. и да се развива духовно и да предаде това на децата, а за бащата- от демонстрираното му поведение да не отчуждава децата от майката въпреки обстоятелствата, да ти учи на семейни ценности- да уважават възрастните, да имат общи семейни празници и да се интегрират в обществото. В тази насока са и системните му опити да ги научи на дисциплина и организираност чрез заниманията им с различни видове спорт. За периода на раздялата на родителите, бащата е проявил по-зрялото поведение- стремил се е да не въвлича децата в конфликта, да им осигури спокойствие и нормално детство, независимо от развитието на отношенията му с майката. Съдът е отчел и обстоятелството, че децата са момчета, които все повече ще имот необходимост от следване на модела на поведение на бащата, неговата фигура ще става все по-значима в живота им, което ще формира у тях самосъзнанието им на мъже. По отношение на установеното от експертизата обстоятелство, че по-голямото дете П. има предпочитания да живее с майка си съдът е посочил, че това предпочитание намира своето обяснение в по-гальовното отношение на майката и по-дисциплиниращото на бащата. Посочил е и че в същото време детето не проявява негативно отношение към бащата, не сочи нещо в поведението му или отношението му, което го притеснява или тревожи.

По така изложените съображения съдът е приел, че родителските права над децата П. и Г. следва да бъдат предоставени на бащата, който според съда е и по-пригодния родител за отглеждането им и проявява и е доказал по-голяма склонност към родителско сътрудничество и усилия за запазване в съзнанието и живота на децата на фигурите и на майката, и на бащата. По отношение на режима на лични отношения на децата с майката съдът е приел, че определеният такъв от първоинстанционния съд е справедлив и достатъчно разширен, като не следва да бъде допълван с различните празници- Коледни, Великденски, рождени и именни дни, доколкото според разбиранията на майката това не са значими дни, които следва да се празнуват. По отношение на дължимата издръжка съдът е приел, че размерът й е правилно определена, като са съобразени нуждите на децата и материалните възможности на родителите, както и законоустановеният минимален размер на издръжка от родител на ненавършило пълнолетие лице.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, позовавайки се на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, касаторката поставя следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, по които според нея въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС:

1.Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички факти и обстоятелства относно правнорелеватните факти по делото, които имат отношение към интереса на детето, за който интерес съдът следи служебно?

2.Длъжен ли е съдът да обсъди поотделно и в съвкупност обстоятелствата по чл. 59, ал.4 от СК и да се мотивира във всеки конкретен случай защо дава приоритет на едни обстоятелства пред други? Допустима ли е избирателна преценка на само някой от критериите, регламентирани в чл. 59, ал.4 от СК?

3.Кои са предпоставките и критериите, които следва да бъдат приложени при определяне на мерките относно родителските права?

4.Какво е значението на желанието на детето при кого от родителите си да живее в контекста на всички критерии по чл. 59, ал.4 от СК?

5.При преценката на съда относно родителския капацитет /възпитателски качества/ и фактора „подкрепяща среда и помощ от близки", както и „материални възможности", при възлагане упражняването на родителските права на единия от родителите, кои от тях имат решаваща значимост в контекста „най-добър интерес на детето“? Ако единият родител притежава по- добър родителски капацитет и детето е по- привързано към този родител, но другият родител притежава по- добри материални възможности и помощ от близки, кой от двамата следва да бъде предпочетен?

6. Кои обстоятелства се явяват определящи при преценката кой от двамата родители се явява по- пригоден да упражнява родителските права? Може ли някой от критериите, регламентирани в чл. 59, ал.4 от СК да се определи като „решаващ "?

7. Следва ли съдът при преценката на критериите съгласно ППВС № 1/1974 г. да съобразява и мнението/предпочитанието на детето при кой от двамата си родители да живее?

8. Ако за времето от подаване на исковата молба и по време на исящността на производството родителите са се споразумяли на равновременен режим на отглеждане на децата, следва ли всеки от тях да заплаща разходите за децата си докато същите пребивават при него без да дължи издръжка за тях чрез другия родител?

9. При установен равновременен режим на отглеждане на децата по време на висящността на делото, издръжка не следва ли да се дължи в полза на детето чрез родителя, на когото се предоставят родителските рава, считано от датата на влизане в сила на крайния съдебен акт в случай, че не настъпят нови обстоятелства, свързани в промяна в този режим?

10. При определяне на дължимата от двамата родители квота на участие в издръжката на децата следва ли съдът да определи общата сума за издръжка и да я разпредели между тях както съобразно възможностите им, така и при съобразяване на всички релевантни в конкретния случай обстоятелства, имащи значение не само досежно размера й, но и относно началния момент на дължимост, кореспондиращ с времевата ангажираност на родителите в отглеждането и възпитанието на детето?

Позовавайки се на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, касаторката твърди, че във въззвивното решение съдът се е произнесъл по следния въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: Какво значение има за критериите по ППВС № 1/1974г. полагането на грижи за децата само от единия родител за определен период от време, например половин година, и релевантни ли са причините за това във връзка с упражняването на родителски грижи, в рамките на по- общия въпрос за комплексния характер на преценката на кого да се предостави упражняването на родителските права при спор между родителите?

Направено е и искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и на основание чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК поради очевидна неправилност.

Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Според настоящия състав на съда са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените от касаторката въпроси за критериите и обстоятелствата, които съдът следва да съобрази при решаване на спор между родителите на кого от тях да се предостави упражняването на родителските права по отношение на ненавършило пълнолетие дете, както и за задължението на съда да обсъди всички факти и обстоятелства, които имат отношение към интереса на детето, за който съдът следи служебно. По въпросите е налице многобройна съдебна практика, включително и задължителна такава, като въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване за извършване на проверка за съответствието му със същата. По останалите въпроси от изложението съдът ще се произнесе при разглеждане на касационната жалба с решението по чл.293 от ГПК. С оглед придобиване на непосредствени впечатления за родителите и отношението им към възпитанието и развитието на децата настоящият състав на съда намира за уместно да ги призове за изслушване в открито съдебно заседание.

По така изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,