Определение № 382 от 04.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 2663/2015 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. Б. В., М. Д. В., И. К. П. и П. Х. П., всички чрез адвокат О. К. срещу решение № 917/05.05.2015 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Гражданско отделение, 1 състав по гр.д. № 228/2015 г. в частта му, с която след отмяна са отхвърлени исковете на касаторите за разликата над 50000 лв. до 80000 лв. за всеки от ищците, сега касатори срещу ответниците - астрахователи ЗК [фирма] и [фирма] със законните последици. В касационната жалба касаторите поддържат оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Ответниците по жалбата – ЗК [фирма] и [фирма] оспорват допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмени отговори. ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Следва да се допусне касационно обжалване на решението на САС в обжалваната му отменително-отхвърлителна част, поради следните съображения: Пред Софийски градски съд /СГС/ са предявени искове от настоящите касатори срещу ЗК [фирма] и [фирма] по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за присъждане на суми в размер на по 80000 лв. за всеки ищец - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Т. М. В. – син на Д. Б. В. и М. Д. В., както и на К. П. П. – син на И. К. П. и П. Х. П., настъпила в резултат на ПТП от 17.05.2007 г., виновно причинено от застраховани по риска „Гражданска отговорност“ при ответниците водачи на МПС, осъдени с влязла в сила присъда /по к.н.о.х.д № 970/2012 г. на ВКС/. Така предявените искове са уважени изцяло от СГС, чието решение е изменено от САС, като е намалено присъденото обезщетение за всеки от ищците по така предявените искове, отхвърлени след отмяна за разликата над 50000 лв. до 80000 лв. При безспорно установена фактическа обстановка относно виновно причиненото ПТП от водачи на МПС К. К. Кирилов, управлявал товарен автомобил марка „Шкода“ и П. М. В., управлявал лек автомобил марка „Ауди“, застраховани по риска „Гражданска отговорност“ съответно при [фирма] и ЗК [фирма], за което двамата водачи са осъдени с влязла в сила наказателна присъда и при което произшествие е настъпила смъртта на Т. В. и К. П., пътували в лекия автомобил „Ауди“, без установено съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалите, САС е приел, че присъденото от СГС обезщетение на родителите на двамата пострадали следва да бъде намалено в размер на по 100000 лв. за всеки родител или по 50000 лв. от всеки застраховател. Изложени са съображения във връзка със справедливата компенсация за претърпените от всеки неимуществени вреди. В жалбата се излагат доводи и въпроси, свързани с определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди в съответствие с указанията по приложение на чл.52 ЗЗД, съдържащи се в ППВС № 4/1968 г., съобразяване на всички доказателства по делото при това определяне, икономическата конюктура в страната и лимитите на застрахователната отговорност. Следва да се допусне касационно обжалване на решението на САС в отменително-отхвърлителната му част на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса /уточнен и конкретизиран - т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/ за критериите, които формират съдържанието на понятието „справедливост" по чл.52 ЗЗД и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт. Жалбоподателите не дължат държавна такса – чл.83 ал.1 т.4 ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът: