Определение № 606 от 26.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 3304/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК. Предмет на обжалване е определение на Пловдивския апелативен съд№1380 от 13.06.2013г., постановено по ч.гр.дело № 53/2013г., с което е оставена без уважение молбата на [фирма] за отмяна на наложеното с определение на същия съд обезпечение на бъдещ иск от 11.01.2013г., като неоснователна. Жалбоподателят [фирма] моли за отмяна на определението, като излага съображения, че месечния срок за предявяване на бъдещ иск започва да тече не от датата на получаване на съобщението на определението на съда за молителя, а от датата на постановяване на определението, с което се допуска обезпечението. В случая месечния срок за подаване на исковата молба в съда е изтекъл на 11.01.2013г., датата на постановяване на определението на Пловдивския апелативен съд. Като процесуален въпрос от значение за спора частният касатор поставя: кой е началния момент на срока по чл.390, ал.3, изр.първо ГПК. Поддържа, че по този въпрос има противоречива съдебна практика, установена в разпореждането на Председателя на ВКС за образуване на т.д. №6/2013г. Ответникът по частната касационна жалба [фирма] – [населено място] заявява становище за недопустимост на частната касационна жалба, алтернативно да не се допуска въззивното определение до касационно обжалване, поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение намира, че производството по делото ще следва да бъде спряно на основание чл.292 ГПК, до произнасяне на ОСГТК на ВКС по поставения от касатора процесуален въпрос с тълкувателно решение по т.д. № 6/2013г. на ВКС. Водим от горното съставът на ВКС, ТК,