Определение № 927 от 01.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 2316/2022 г.

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационната жалба на постояния синдик на „П.-27“ЕООД/н/ адв.С. Ж. срещу решение № 353/11.07.2022г. по възз.т.д.№ 820/21г. на Апелативен съд - Пловдив.С него е отменено изцяло решение № 260236/02.06.2021г. по т.д.№ 236/2019г. на ОС - Пловдив и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от постояния синдик на „П.-27“ЕООД/н/ адв.С. Ж. иск, с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД, за обявяване недействителността по отношение на кредиторите на „П.-27“ЕООД/н/ на сключения между „П.-27“ЕООД като продавач и Т. Ж. К. като купувач договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 89 от 24.02.2015г., том I, по нот.дело № 81/2015г. на Нотариус Б. Т., № 233 на НК, с предмет два самостоятелни обекта по КККР на [населено място], с предназначение жилище, находящи се на първи и втори етаж от сграда с административен адрес: [населено място], [улица], ведно с 1/3 идеална част от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж, и иск, с правно основание чл.57, ал.2 от ЗЗД, за осъждането на Т. Ж. К. да върне в масата на несъстоятелността на „П.-27“ЕООД/н/ сумата 40 530 лева, представляваща пазарната стойност на закупените от него недвижими имоти, предмет на договора за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 89 от 24.02.2015г., том I, по нот.дело № 81/2015г. на Нотариус Б. Т., № 233 на НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.03.2019г. до окончателното изплащане, и са присъдени разноски, платими от масата на несъстоятелността на „П.-27“ЕООД/н/.

В касационната жалба на синдика се поддържат всички основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК –нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и необоснованост.Според синдика във въззивното решение не са изложени мотиви защо липсва увреждане, предвид очевидните и безспорни обстоятелства, че сделката е сключена след вписани възбрани, с нея са отчуждени два имота в идеалния център на Пловдив и тя е последвана от несъстоятелност на отчуждителя.Наред с това, синдикът счита, че изводът за липса на увреждане противоречи на трайната съдебна практика по въпроса кое действие на длъжника е увреждащо кредитора в хипотезата на отменителен иск по чл.135 ЗЗД.Синдикът поддържа, че в ИМ и в ДИМ са изложени подробни факти и обстоятелства, че в случая знанието за увреждане не може да бъде установено с преки доказателства и според цитираната от него съдебна практика знанието за увреждане е допустимо да бъде установявано и изцяло с косвени доказателства.Счита, че по делото са представени множество косвени доказателства, които, преценени в своята съвкупност, налагат извода за знание на купувача, че с процесната сделка се цели увреждането на кредиторите на дружеството.Според синдика въззивният съд е обсъдил избирателно само и единствено работата на Т. К. в „П.-27“ ЕООД, приемайки, че като работник не е длъжен да знае за задълженията на работодателя си, но не е обсъдил вписаните възбрани върху продаваемите имоти, предоставянето от Т.К. на собствениците на дружеството на неограничено пълномощно и притежаването от Т. К. на по-специални знания, като технически ръководител на строежите на дружеството. По отношение на въззивното решение в частта относно иска, с правно основание чл.57, ал.2 ЗЗД, синдикът не оспорва, че към настоящия момент Т.К. няма възможност да върне обектите в масата на несъстоятелността, тъй като сградата е разрушена и на нейно място е построена нова.Счита, че, тъй като искът по чл.135 ЗЗД е основателен, следва да бъде възстановено правното положение в състоянието преди атакуваната сделка по отношение на кредиторите на несъстоятелността, като Т.К. бъде осъден да върне в масата на несъстоятелността пазарната цена на имотите към момента на отчуждаването. Искането е за отмяна на обжалрваното решение и за постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени.

В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК преди всичко се поддържа основанието по чл.280, ал.2, предл. посл.ГПК – очевидна неправилност.Приложното му поле е обосновано с доводи, че въззивният съд е игнорирал доказателства, които са признати за относими и допустими по делото, както и, че не е съобразена трайната практика на ВКС.

Евентуално, ако се приеме, че не е налице очевидна неправилност, се поддържа основанието за допускане на касационно обжалване по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по следните правни въпроси:

1.Длъжен ли е съдът да прецени всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, като обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и да обсъди всички доводи на страните, от съществено значение за делото? Касаторът счита, че даденото по въпроса разрешение е в противоречие с ТР № 1/ 2013г. на ОСГТК на ВКС и постановеното по чл.290 ГПК решение № 4744/2008г.

2.Дали знанието за увреждане по чл.135, ал.1 ЗЗД следва да се установи с преки доказателства или може да се счита за доказано въз основа на поредица от установени косвени факти и обстоятелства? Според касатора въпросът е разрешен в противоречие с решение № 189/17.01.2018г. по т.д.№ 2646/2016г., II т.о., решение № 218/11.10.2013г.по гр.д.№ 1778/2013г., III г.о., решение № 61/01.03.2016г. по гр.д.№ 4578/2015г., IV г.о., решение № 226/12.07.2011г. по гр.д.№ 921/2010г., IV г.о. и решение № 31/09.03.2012г. по гр.д.№ 502/2011г., III г.о.

3.Погива ли правото на строеж на конкретния имот, когато сградата се разруши и на нейно място се изгради нова, в друг обем, а собственикът на правото на строеж не получава имоти в новоизградената сграда?

4.Невъзможността вещите да се върнат в масата на несъстоятелността, поради тяхното загубване и/или погиване, обуславя ли възникването на вземане на несъстоятелното дружество срещу съконтрахента по обявената за недействителна сделка за тяхната парична равностойност? По този въпрос касаторът се позовава на решение № 4/25.02.2021г. по т.д.№ 2910/2019г., I т.о.

5. Длъжен ли е съдът са обсъди всички възражения, доводи и събрани доказателства по делото относно релевантните за спора факти и тяхната взаимовръзка? Касаторът се позовава на постановеното по чл.290 ГПК решение № 8/19.01.2018г. по т.д.№ 2435/2016г. и цитираната в него съдебна практика.

В подадения чрез адв.И. Н. писмен отговор ответникът по касационната жалба Т. Ж. К. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба.

Не е постъпил в срок писмен отговор от „П.-27“ЕООД/н/.

Съставът на ТК, в изпълнение на правомощията по чл.288 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното:

От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че с решение № 155/23.03.2018г. по т.д.№ 324/2017г. на ОС - Пловдив е обявена неплатежоспособността на „П. -27“ ЕООД, с начална дата 31.12.2015г., по отношение на дружеството е открито производство по несъстоятелност и са постановени общ запор и възбрана върху имуществото му. Установил е, че с атакуваната разпоредителна сделка от 24.02.2015г. дружеството чрез управителя си С. М. е продал на ответника Т. К. две самостоятелни жилища, всеки на един етаж, с площ от 81 кв.м, заедно с 1/3 идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж, като не са прехвърлени идеални части от правото на собственост върху терена.Решаващият състав е приел за установено, че към момента на атакуваната сделка сградата е съществувала, но е имало издадена заповед на районния кмет от 2012г. за премахването й, тъй като е било констатирано, че е с компрометирана конструкция, застрашена е от самосрутване и е опасна за живота и здравето на гражданите.Установил е, че към момента на предявяване на иска заповедта за премахване е била приведена в изпълнение и сградата е премахната, а в имота е имало изградена и въведена в експлоатация нова многофамилна пететажна жилищна сграда.Приел е за установено, че придобитото от Т.К. с атакуваната сделка право на строеж не е реализирано, а собственикът на поземления имот е учредил право на строеж за новата многофамилна пететажна жилищна сграда на други лица.Установил е, че между титулярите на правото на строеж е била извършена доброволна делба, като всеки е получил в самостоятелен дял правото на строеж върху конкретен обект в новата сграда.От правна страна въззивният съд не е възприел тезата на синдика за извършен мълчалив отказ от правото на строеж, като се е позовал на разпоредбата на чл.100 ЗС, че отказът от вещни права е формален акт. Приел е, че ответникът Т.К. е получил единствено жилищни постройки без траен статут, които са били подлежащи на премахване и са били премахнати в изпълнение на издадената за това заповед и липсва основание да получи правото на собственост върху конкретни обекти от новопостроената сграда. По тези съображения въззивният съд е достигнал до извод, че липсва обект върху който да бъде насочено принудителното изпълнение, с което е обосновал липсата на обективната предпоставка на иска по чл.135, ал.1 ЗЗД - увреждане на кредиторите на длъжника. За да отрече наличието и на субективната предпоставка на иска по чл.135 ЗЗД– знание на двете договарящи страни за увреждане, въззивният съд е обсъдил факта, че към момента на извършване на атакуваната разпоредителна сделка длъжникът не е бил в производство по несъстоятелност и е развивал основната си дейност, свързана със строителство и продажба на недвижими имоти.Обсъден е и фактът, че ответникът Т.К. е бил технически ръководител при строителството на новопостроената многофамилна жилищна сграда.Решаващият състав е приел, че само въз основа на този факт не може да се прави предположение, че при сключване на договора той е знаел за предявена претенция към дружеството, още повече, предвид на това, че тогава дружеството не е било в производство по несъстоятелност и е осъществявало нормалната си търговска дейност.Въззивният състав е обсъдил и е счел за основателен довода във въззивната жалба, че знанието следва да се докаже с конкретност и сигурност, а не само по предположение.Приел е, че не може да се прави предположение за знанието на работник по граждански или трудов договор за задълженията на неговия работодател. Неоснователността на обусловения иск, с правно основание чл.57, ал.2 ЗЗД, е обоснована от въззивния съд с няколко самостоятелни основания.Счел е, че не е налице хипотеза на чл.57, ал.2 ЗЗД, тъй като не е налице погиване на сградата в резултат на природно бедствие, а тя е съборена в изпълнение на влязла в сила заповед на компетентен орган.Приел е, че няма правоотношение на връщане между страните по разпоредителната сделка, тъй като атакуваната сделка е действителна, породила е правното си действие и не е упражнено и успешно проведено правото на разваляне.Съобразено е, че от заключението на СТЕ не е доказана пазарната стойност на сградите и не е възприета поддържаната от синдика теза за трансформиране на правото на ответника да възстанови старите сгради в съществуващия им обем в право на строеж в обекти в новата сграда.

Настоящият състав намира, че не е налице приложното поле на поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 предл.посл. ГПК - очевидна неправилност. Съдебната практика на ВКС приема, че очевидна неправилност е налице в хипотези на особено тежък порок на въззивния акт, който може да бъде констатиран директно от мотивите, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност. Такъв порок е налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика, както и когато решението е явно необосновано. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от касационния съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280 ал. 1 т.1- т.3 ГПК.В случая касаторът не е обосновал нито една от възможните проявни форми на очевидна неправилност, изведени от практиката на ВКС, а въведените от него доводи касаят правилността на решението.Очевидна неправилност настоящият състав не констатира от съдържанието на обжалвания акт.

Не следва да се допуска на касационно обжалване по процесуалноправните въпроси № 1 и № 5.По тези въпроси не е налице приложното поле на въведената допълнителна предпоставка. Видно от мотивите на въззивното решение, в него са обсъдени счетените за релевантни факти, от които произтича спорното право, и относимите твърдения и доводи на страните и са изложени мотиви.Що се касае до правилността на направените от въззивната инстанция изводи, същата е изключена от предмета на селективната фаза на касационното производство, както е изяснено в мотивите към т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване по въпроси № 2, № 3 и № 4. По тях липсва общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, в смисъла, изяснен в мотивите към т.1 на ТР № 1/2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.Въпрос № 2 не е значим за изхода по конкретното дело, тъй като въззивният съд не е отрекъл възможността знанието за увреждане по чл.135, ал.1 ЗЗД да бъде доказано и само с косвени доказателства.По никакъв начин не съответства на мотивите на въззивния съд въпрос № 3, тъй като въззивният съд не е обсъждал и не е приел, че правото на строеж е погинало.Значимостта на въпрос № 4 за изхода на делото също следва да бъде отречена, тъй като не съответства на мотивите на въззивното решение, в което е прието, че не е налице погиване на сградата.Въпросът не е значим за изхода по делото и, тъй като касае само едно от посочените от въззивния съд самостоятелни основания за отхвърляне на иска по чл.57, ал.2 ЗЗД.

Поради всичко изложено, не следва да се допуска касационно обжалване.

С оглед на този изход, дължимата ДТ за допускане на касационно обжалване следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността.

Така мотивиран, съставът на ТК: