Определение № 3 от 04.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2307/2020 г.

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. С решение № 1063 от 7.02.2020 год. по гр. д. № 14921/2018 год. на Софийски градски съд е отменено частично първоинстанционното решение от 20.09.2018 год. по гр. д. № 25115/2016 год. на Софийския районен съд и вместо това са отхвърлени исковете на Д. С. Б.-К. срещу Е. С. Б. за делба на следните недвижими имоти: апартамент № 20, на адрес [населено място], [улица], вх. „Б”, ет. 7, със застроена площ 57.76 кв. м., с избено помещение № 17 и 1.492 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавен имот, гараж № 19, намиращ се в подземието на ЖСК „ВМИ” на същия адрес, с площ 27 кв. м. и прилежащите 4.44 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавен имот и поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта, намиращ се в [населено място], вилна зона „Б. н.”, с площ 605 кв. м., ведно с построената в него еднофамилна жилищна сграда с площ 64 кв. м. и идентификатор **** по кадастралната карта. В останалата му обжалвана част първоинстанционното решение е потвърдено, а именно: в частта, с която е възстановена запазената част на Д. С. Б. – К. в размер на 1/3 ид. ч. от наследството на баща й С. Б., като е намалено с тази част дарението в полза на ответницата с нот. акт № 180/17.12.1997 год. и е допусната делба между страните на имота, предмет на това дарение – апартамент № 10 в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „А”, ет. 2, с идентификатор ***** при квоти: 1/4 ид. ч. за Д. Б. – К. и 3/4 ид. ч. за Е. Б.. В отхвърлителната част въззивното решение се обжалва от ищцата Д. Б.-К., чрез адв. М. Р., като в касационната жалба същата поддържа доводи за неправилността му в тези части по изложените съображения с искане за неговата отмяна и вместо това, след като се приемат другите две разпоредителни сделки на наследодателя за симулативни като привидни, да се намалят прикритите с тях дарения и се възстанови запазената й част от наследството, като се допусне делба и на тези имоти. В приложеното изложение касаторката поддържа наличието на основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК-очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваните му части поради явна необоснованост на извода за липса на симулация на сделката от 2005 год., оформена като покупко-продажба на вилния имот на цена от 1 825 лв. при установена по делото такава към този момент в размер на 83 745 лв., при отчитане запазеното право на ползване върху имота. Свързан с въпроса за преценката на твърдяната симулация е поставен и процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност и логическа свързаност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 и чл. 12 ГПК, по който касаторката поддържа да е налице противоречие със задължителната съдебна практика – ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС, ППВС № 1/53 год., т. 3, р. 1, ППВС № 7/65 год., ППВС № 1/85 год., т. 13, както и с цитираните и приложени решения на ВКС. В писмен отговор ответницата по жалбата Е. Б. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, респ. оспорва жалбата като неоснователна. В потвърдителната му част въззивното решение се обжалва от Е. Б., чрез назначения за особен неин представител адв. В. В. от САК. В подадената касационна жалба се поддържат доводи за недопустимост на произнасянето на въззивния съд в диспозитива на решението по искането по чл. 30, ал. 1 ЗН, тъй като такова не е предявено от ищцата. Същата е заявила под формата на възражение твърдението си за накърняване на запазената й част от наследството, което обуславя произнасяне по него само в мотивите на решението, но не и в диспозитива му. Последното предпоставя предявен конститутивен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН. Искането е за отмяна на въззивното решение, с което е допусната делба на дарения имот. В приложеното към жалбата й изложение касаторката се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулирани са процесуалноправни въпроси: „1. Допустимо ли е при предявяване на иск за доброволна делба ищецът да направи едновременно с него искания по чл. 17 ЗЗД и чл. 30 ЗН, като предяви същите като възражения към собствения си иск за делба и 2. Допустимо ли е съдът да постанови конститутивно решение в диспозитива на решението, ако ищецът не е предявил иск и не е поискал произнасяне в диспозитива, а е поискал съдът да се произнесе в мотивите на решението“, по първия от които се поддържа противоречие с решение № 17 от 29.01.20 год. по гр. д. № 1748/2019 год., І г. о. на ВКС, а по втория – противоречие с решение № 229 от 20.10.2011 год. по гр. д. № 1465/2010 год., ІІ г. о., решение № 19 от 30.05.11 год. по гр. д. № 262/2010 год., ІІ г. о., ВКС. Евентуално и по двата въпроса се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК. Срещу горната жалба не е постъпил отговор от другата страна. Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, намира следното: Въззивният съд приел, че произнасянето по искането по чл. 30, ал. 1 ЗН в диспозитива на решението е допустимо, независимо дали е предявено под формата на възражение в делбеното производство, с оглед характера на това субективно потестативно право и конститутивния му ефект при търсената правна промяна. Установено е по делото, че страните са наследници на починалия на 2.01.2016 год. техен баща С. Б., негови дъщери от различни бракове. Същият се е разпоредил в полза на ответницата с притежаваните от него недвижими имоти, като с нот. акт № 180/1997 год. й е дарил собствените си 3/4 ид. ч. от апартамент в[жк], а останалата 1/4 ид. ч. е собственост на ответницата по наследство от нейната майка. С нот. акт № 99/2005 год. наследодателят й прехвърлил с продажба дворно място в [населено място], с построената в него вилна сграда, а с нот. акт № 119/2015 год. й прехвърлил срещу задължение за издръжка и гледане 1/2 ид. ч. от апартамент № 20 в „К. с.”, [населено място] и гараж. По спора между страните относно възмездността на двете разпоредителни сделки от 2005 и 2015 год. въззивният съд приел, че не се установява от събраните доказателства твърдяната от ищцата относителна симулация, като прикриващи действителните сделки между страните – дарение на описаните в нотариалните актове имоти. Кредитирани са показанията на разпитаните свидетели относно намерението на наследодателя да осигури втората си дъщеря, което кореспондира с писмените доказателства за извършените разпоредителни сделки, но сам по себе си този факт не означава, че е смятал да постигне това чрез дарения, а не чрез установените по делото прехвърлителни способи. Фактът, че прехвърлителната сделка от 2015 год. е осъществена няколко месеца преди смъртта на наследодателя не означава, че с нея е прикрито дарение. Съдът приел, че приеманата в съдебната практика недействителност на договор за издръжка и гледане в такава хипотеза при известност, че прехвърлителят е тежко болен и предстои скорошната му смърт, е неприложима с оглед липсата на такива факти в случая - нито е установено наследодателят към септември 2015 год. да е бил тежко болен, нито са събрани доказателства за причините за неговата смърт на 2.01.2016 год. При данните по делото, че същият е живял с ответницата, която се е грижела за него, липсва каквото и да е основание да се приеме, че намерението му е било да я дари, а не да прехвърли имота срещу задължение за издръжка и гледане. Липсва основание да се приеме, че нотариалният акт прикрива такава сделка, какъвто извод е направен и относно разпореждането по нот. акт № 99/2005 год. с предмет имота в [населено място]. Установено е, че на прехвърлителя е платена цена от посоченото в нотариалния акт лице, като истинността на това изявление не е била предмет на оспорване. Размерът на цената не може сам по себе си да доведе да извод за симулативност на сделката, а същият, макар и значително да се различава от пазарната цена, е почти равен на данъчната оценка на имота. Отчетено е и запазеното право на ползване върху имота от страна на прехвърлителя. Поради това и относно тази сделка не е установено, че действителното намерение на прехвърлителя е да дари, а не да продаде имота, поради което и липсва основание да се приеме наличие на недействителност на сделката поради симулация и приемане за действителна прикритата сделка дарение. При тези съображения за възмездните прехвърлителни способи относно тези два имота, същите представляват изключителна собственост на ответницата. Към датата на смъртта на наследодателя на страните не е налице имущество, с което да не се е разпоредил по възмезден начин, освен предмета на дарението по нот. акт № 180/97 год. Накърнената запазена част на ищцата от наследството на баща й, равняваща се на 1/3 ид. ч., съгласно правилото на чл. 29, ал. 1 ЗН, следва да се възстанови по реда на чл. 30, ал. 1 ЗН чрез намаляване на това дарение с тази част – 1/3, или намалението е 1/3 от дарените 3/4 ид. ч., което обосновава и наличието на съсобственост върху този имот при права 1/4 за ищцата и 3/4 - за ответницата. При тези квоти е допусната и делбата на имота. Въззивният съд е изложил и съображения относно невъзможността за задържане на имота от дарената /чл. 36, ал. 1 и ал. 2 ЗН/. Следователно, релевантният въпрос за изхода на делото по иска за делба на спорните имоти е този относно накърнената запазена част на ищцата от наследството на общия на страните наследодател. С оглед на това, че същият приживе се е разпоредил с имуществото си ищцата не може да я получи поради липсата на свободно имущество, поради което и не е необходимо да се образува маса по чл. 31 ЗН, а дарението в полза на ответницата следва да се намали до размера, необходим за допълване на запазената част. Въззивният съд отрекъл твърдяната от ищцата симулация на покупко-продажбата на имота в [населено място], с оглед данните за платената цена от посоченото в нотариалния акт лице, като сам по себе си размерът на цената не може да обоснове извод за симулативност на сделката /независимо от несъобразяване на данните в т. 1 от заключителната част на приетото заключение на експертизата за действителната пазарна цена на имота към момента на прехвърлянето – л. 110-111 от първоинстанционното производство/. Истинността на изявлението за плащане на продажна цена не е било оспорено, а същата е почти равна на данъчната оценка на имота. Следователно, изводът на съда е обоснован въз основа преценката на съдържанието на договора, както и останалите събрани доказателства, които обаче, според мотивите на съда, не представляват такава безспорна верига от косвени доказателства, за да може да се приеме, че действителната воля на страните е друга, различна от изразената в акта /дарение на имота, а не покупко-продажбата му, както е посочено/. Преценката на съда и по отношение на другия договор за прехвърляне на 1/2 от апартамент и целия гараж в полза на ответницата е направена въз основа на събраните доказателства относно възмездността на акта, както и липсата на такива, които да могат да обосноват извод за привидна сделка с оглед момента на извършването й. Поставеният от ищцата в изложението й към касационната жалба въпрос за преценката на съда относно симулацията не може да обоснове наличието на основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като при прочита на въззивното решение не се констатира твърдяната явна необоснованост на изводите поради грубо нарушение на правилата на формалната логика /и то не само поради липса на основание с оглед приетата пазарна цена, а поради липса на такова нарушение на правилата на формалната логика/. Не е налице и основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос относно обсъждане на „безспорни обективни факти и обстоятелства извън цената, при която е сключена сделката”. Същият представлява оплакване на касаторката за неправилност поради съществени процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата, но не и правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което и сочената съдебна практика не може да обоснове допускане на касационното обжалване по жалбата на ищцата. Касационното обжалване не следва да се допуска и по подадената от ответницата касационна жалба, поради липса на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса относно допустимостта на произнасянето в диспозитива на решението по искането по чл. 30, ал. 1 ЗН. Произнасянето на съда в случая не противоречи на представената съдебна практика, в която е прието за допустимо предявяването на признатото в чл. 30, ал. 1 ЗН субективно потестативно право в делбеното производство както чрез иск, така и чрез възражение. В представеното решение № 17 от 29.01.2020 год. по гр. д. № 1748/2019 год. на І г. о. на ВКС е посочено, че „искането може да бъде заявено под формата на възражение и от предявилото иска за делба лице, ако друг съделител представи изготвено в своя полза завещание или акт, обективиращ извършено от наследодателя дарение”. Такива разпоредителни актове в полза на ответницата са представени от ищцата по иска за делба, с оглед на което и същата е предявила искането си за възстановяване на накърнената й запазена част от наследството чрез възражение. Както се сочи по-нататък в цитираното решение „Във всички случаи обаче съдът е длъжен да разгледа искането по същество независимо дали е заявено под формата на иск или под формата на възражение в делбеното производство, ако то изхожда от лице, имащо качеството наследник с право на запазена част по смисъла на чл. 28 ЗН, като постанови изричен диспозитив в решението. В този смисъл е и цитираното решение № 36 от 1.04.2011 год. по гр. д. № 125/2010 год., І г. о. на ВКС, с която практика обжалваното въззивно решение кореспондира – налице е произнасяне в диспозитива му по искането по чл. 30, ал. 1 ЗН, предявено под формата на възражение от самата ищца по иска за делба с оглед представените от нея разпоредителни актове на наследодателя в полза на ответницата по иска й. Наличието на съдебна практика, с която решението е съобразено обосновава липса на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и тези по чл. 280, ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК – не са налице основания за вероятна недопустимост на решението, както и такива за очевидната му неправилност, които да могат да се констатират в настоящия етап на произнасянето на касационната инстанция. Поради изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение