Определение № 60384 от 22.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 8/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на О. О. А. срещу решение № 12085 от 12. 10. 2020 г. по в. гр. д. № 484/2020 г. на Софийски апелативен съд, ГО, седми състав в частта, с която е потвърдено решение № 8027 от 26. 11. 2019 г. по гр. д. № 6198/2019 г. на Софийски градски съд, ГО, 28 състав в частта, с която предявеният от касационната жалбоподателка срещу „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 1. 07. 2017 г., е отхвърлен за разликата от 35 000 лв. до 150 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 20. 11. 2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касационната жалбоподателка излага оплаквания за неправилност на извода на съда, че справедливото обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди възлиза на 35 000 лв. Твърди, че съставът на Софийски апелативен съд не е съобразил релевантните, съгласно ППВС № 4/1968 г., обективно съществуващи факти – високия интензитет на търпените болки и страдания във връзка с телесните увреждания на ищцата, продължителния период на лечение и възстановяване, трайното затрудняване на придвижването й и негативните последици за психиката й. Касационната жалбоподателка моли решението в обжалваната част да бъде отменено и да бъде постановено решение за уважаване на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над 35 000 лв. до пълния претендиран размер от 150 000 лв. Допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът по касационната жалба „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД е подал отговор на касационната жалба, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба. Моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди във връзка с телесни увреждания, причинени при ПТП на 1. 07. 2017 г., възлиза на 35 000 лв. При произнасяне по размера на обезщетението решаващият съд е съобразил, че към датата на ПТП ищцата е била на 16 г. и при произшествието са й причинени установените с основното и допълнителното заключение на комплексната съдебно-медицинска експертиза увреждания – гръдна травма, изразяваща се в счупване на трето и четвърто ребро в лява гръдна половина дорзално, без дислокация на фрагменти, счупване на девето дясно ребро, минимален пневмоторакс в левия бял дроб върхово и вентрално, контузионно огнище в левия бял дроб в 4/ 5 сегменти, двустранни леки плеврални изливи в косто-диафрагмалните синуси, коремна травма, състояща се от контузия на черния дроб с травматично контузионно огнище в десния лоб с размери 21/15 мм и минимално количество кръв по него – субкапсуларно, минимално количество кръв под слезката – субкапсуларно и в малкия таз, гръбначна травма, състояща се от дисторзио коли – множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб, костно-мозъчен /медуларен/ едем в краниалната трета на телата на Тн2, Тн3 и Тн4 гръдни прешлени, деформация на субдискалната костна ламела на тялото на Тн3, травма на опорно-двигателния апарат, включваща контузия на лява раменна става без образни данни за счупване на кости и разкъсно-контузна рана на гърба на езика, които увреждания са временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Изтъкнал е, че счупванията на ребра са довели до затруднение в движението на снагата за срок от 30 дни, а раната на езика е предизвикала болки и страдания. При определяне на размера на обезщетението решаващият състав е отчел, че възстановителният период е бил около 2 месеца, като в първия месец болките са били силни, както и че е налице пълно възстановяване, като единствено е установена лека болка при екстензия в крайната фаза на движението без листеза /приплъзване/. Съобразил е, че според допълнителното заключение на медицинската експертиза не се установява лордозата с тенденция към кифоза да е в причинно-следствена връзка с ПТП, тъй като подобно изменение е възможно да е резултат и от физическа активност. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Касационната жалбоподателка поддържа в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че въззивният съд се е произнесъл по значими за изхода на делото въпроси относно „задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за определяне обезщетение за неимуществени вреди от деликт по справедливост, като съобрази степента и броя на причинените травматични увреждания, вида на проведеното лечение и интензитета на търпените болки и страдания от пострадалата“. Твърди, че е налице допълнителното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като произнасянето на въззивния съд по въпросите е в противоречие със задължителната практика – ППВС № 4/1968 г. По отношение на поставения от касационната жалбоподателка в контекста на определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди въпрос относно задълженията на въззивния съд да обсъди събраните по делото доказателства, който отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, не е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. По този процесуален въпрос е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 9. 12. 2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и постоянна практика на ВКС, намерила израз в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения - служебно известните на състава решение № 388 от 17. 10. 2011 г. по гр. д. № 1975/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 94 от 28. 03. 2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение № 55 от 3. 04. 2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 63 от 17. 07. 2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 111 от 3. 11. 2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, II т. о. и др. Съгласно посочената практика непосредствената цел на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си. В случая не е допуснато отклонение от практиката на ВКС, тъй като въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства относно претърпените от ищцата неимуществени вреди. Касационната жалбоподателка не излага конкретни доводи кои от събраните по надлежен ред в производството доказателства са останали необсъдени от въззивния съд. Същевременно, решаващият състав е формирал извода си относно размера на справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди в резултат на ПТП след подробно обсъждане на писмените доказателства относно установените телесни увреждания на ищцата, проведените й изследвания и болнично лечение, на свидетелски показания на майката на ищцата и на заключенията на комплексната съдебно-медицинска експертиза. С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е въведен и въпрос, който може да бъде обобщен като въпрос за прилагането на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Този въпрос е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, но не е налице допълнителният критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като обжалваното решение е постановено в съответствие със съществуващата задължителна практика на ВС и постоянната практика на ВКС. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на телесни увреждания са видът и характерът на уврежданията, продължителността и интензитетът на търпените болки и страдания, възстановителният период, психическите и физическите последици от уврежданията, остатъчните загрозявания, възрастта на пострадалия и др. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност /решение № 88 от 9. 07. 2012 г. по т. д. № 1015/2017 г. на ВКС, решение № 93 от 23. 06. 2011 г. по т. д. № 566/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 158 от 28. 12. 2011 г. по т. д. № 157/2011 г. на ВКС, I т. о. и др./. Съгласно постоянната практика на ВКС при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчитат конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент. В настоящия случай, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по предявения от ищцата иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, въззивният съд е отчел вида и характера на уврежданията на ищцата, причинени при ПТП, възрастта й към момента на увреждането, проведеното й лечение, продължителността на възстановителния период, търпените от пострадалата болки, страдания и затруднения в движението, данните за пълното й възстановяване при констатирана само лека болка при екстензия, като ги е оценил с оглед момента на причиняване на вредите. Поради това следва да се приеме, че решаващият състав е съобразил изяснените в посочената практика на ВС и ВКС критерии и е взел предвид установените по делото релевантни обстоятелства. С оглед доводите на касационната жалбоподателка следва да се изтъкне, че преценката на отделните факти по делото от значение за определяне на размера на обезщетението при спазване на принципа за справедливост е въпрос на обоснованост на съдебния акт, съответно има отношение към правилността на обжалваното решение и не би могла да обоснове допускането на касационно обжалване при приложение на критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК. По изложените съображения въззивното решение на Софийски апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване. При този резултат по делото, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение