Определение № 279 от 28.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4075/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Г. Г. като пълномощник на Р. И. Н., срещу въззивно решение № 1646 от 07.03.2019 г. по в.гр.д. № 9113/2017 г. на Софийски градски съд. С него е отменено решение № ІІ-63-298 от 02.04.2014 г. по гр.д. № 41620/2011 г. на Софийски районен съд, и е постановено ново по същество на спора, с което на основание чл. 349, ал.2 ГПК в дял на А. И. Н. е възложена допусната до делба двуетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], с РЗП 155 кв.м, ведно с избено помещение и съответните идеални части от дворното място, върху което е построена сградата, съставляващо УПИ .... от кв. .... по плана на [населено място], м. ”П. - Б.”, и съделителката А. Н. е осъдена да заплати за уравнение на дела на Р. И. Н. сумата 111 550 лв. в 6-месечен срок от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане в сила на решението. Със същото решение въззивният съд е осъдил Р. И. Н. да заплати на основание чл. 78, ал.6 ГПК по сметка на Софийски градски съд сумата 2 679.83 лв. държавна такса за въззивно обжалване, а на основание чл. 355 ГПК - да заплати сумата 4 462 лв. държавна такса върху стойността на дела му. В касационната жалба са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да мотивира постановения съдебен акт, като посочи кои релевантни за спора факти приема за установени и въз основа на кои събрани по делото доказателства. Счита, че съдът е основал изводите си по спора на избрани от него доказателства, в резултат на което е установил неправилно фактическата обстановка по делото. Иска се въззивното решение до бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК като постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС по процесуалноправните въпроси: 1/ Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства, без да обсъди другите и да изложи съображение защо ги отхвърля като недостоверни. 2/ Относно задължението на въззивния съд да мотивира постановения съдебен акт, като отговори на всички доводи и оплаквания във въззивната жалба. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК е направено позоваване и на основанието по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК, като се поддържа, че произнасянето на касационната инстанция е от съществено значение за точното прилагане на закона с оглед създаване на единна практика и недопускането на процесуални нарушения. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С влязло в сила решение от 12.03.2013 г. по гр.д. № 41620/2011 г. на Софийски районен съд е допуснато да се извърши съдебна делба между съделителите Р. И. Н. и А. И. Н. по отношение на недвижим имот, представляващ двуетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], с РЗП 155 кв.м, ведно с избено помещение и 66.99 % ид. части от дворното място в което е построена, при равни права – по 1/2 ид. част за всеки от съделителите. Установено е, че съсобствеността върху жилището е възникнала по наследяване от майката на страните М. М. Р., поч. през 2001 г. Въз основа на прието по делото заключение на съдебно- техническа експертиза е установено, че допуснатият до делба имот е неподеляем. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 349, ал.2 ГПК за възлагане на жилището на съделителката А. И. Н.. След преценка на събраните по делото гласни доказателства е приел, че тя трайно е живяла в жилището от 1995-1996 г. и към момента на откриване на наследството, ползвала е същото за задоволяване на жилищни нужди и не притежава друго жилище. Пред въззивната инстанция са изслушани две съдебно - технически експертизи, които дават различна пазарна цена на делбения имот. Въззивният съд е възприел заключението на в.л. П. Я., според което пазарната стойност възлиза на 223 100 лв., като е посочил, че същото е подробно обосновано и съобразено с всички особености на делбения имот, включително действителната му площ, отразена в кадастралната карта. Оттук съдът е направил извод, че за уравнение на деля на съделителя Р. Н. А. Н. следва да заплати сумата 111 550 лв. съобразно квотата му в съсобствеността. Искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК процесуални въпроси кореспондира с наведеното в касационната жалба твърдение за липса на мотиви, които да отразяват какво е прието за установено от фактическа страна, въз основа на кои доказателства и как съдът прилага към тях конкретните правни норми. Оплакването, че въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, а е основал решението си на избрани от него такива, е наведено с касационната жалба бланкетно, без да се конкретизира кои доводи на страните и кои събрани доказателства, които са от значение за изхода на делото, не са били обсъдени. Видно от съдържанието на обжалвания съдебен акт, въззивният съд е изложил мотиви относно наличието на всички предпоставки за възлагане на допуснатия до делба имот на съделителката А. Н. по реда на чл. 349, ал.2 ГПК, като е посочил и въз основа на кои доказателства, приети по делото, основава своите изводи. Показанията на разпитаните по делото свидетели са обсъдени поотделно и във връзка с останалите събрани доказателства – Удостоверение от Агенцията по вписванията и издаденото от Столична община Удостоверение за настоящ адрес. Въз основа на съвкупната преценка на тези доказателства е направен извод, че съделителката А. Н. е живяла трайно в жилището към момента на откриване на наследството и че не притежава друго жилище, годно за задоволяване на жилищните й нужди. Заключението на съдебно - техническата експертиза, според което допуснатият до делба имот е неподеляем, не е било оспорено от страните. По този начин съдът е изпълнил задължението си да изложи собствени мотиви по всички доводи и възражения на страните, както и да обсъди всички доказателства, относими към правния спор. По тези съображения настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по повдигнатите от жалбоподателя процусалноправни въпроси. Позоваването на основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК е формално, без да е посочен конкретен правен въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поради това касационно обжалване и на посоченото основание не следва да се допуска. Водим от гореизложеното съдът