Определение № 5954 от 18.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3358/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. П. Н. срещу решение № 2917 от 14.05.2025 г., постановено по в. гр. д. № 12351 по описа за 2025 г. на Софийския градски съд, II-А въззивен състав, с което е потвърдено решение № 15651 от 15.08.2024 г. по гр. д. № 22486 по описа за 2024 г. на Софийския районен съд, 55 състав, за отхвърляне на предявените от касатора против „Български пощи“ ЕАД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 15 от 21.02.2024 г. на работодателя, за възстановяване на служителя на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на 25 020,12 лв. - обезщетение за оставане без работа за периода от 22.04.2024 г. до 22.08.2024 г., ведно със законната лихва от 17.04.2024 г. до окончателното изплащане.

Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК.

Като основания за допускане на касационно обжалване сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:

1. Законосъобразно ли е прекратяването на трудовото правоотношение с лице по §1, т.3 от ДР на КТ, когато към момента на прекратяването на трудовото правоотношение по чл.328, ал.2 КТ не е налице бизнес задача и бизнес програма?

2. Липсата на бизнес задача и бизнес програма сочи ли на липса на валидно правоотношение по договор за управление с оглед нормата, визираща правото на управителя да приложи нормата на чл.328, ал.2 от Кодекса на труда?

3. При преценката дали договорът за управление на предприятие има характера на такъв по смисъла на чл.328, ал.2 от КТ и дали въз основа на него могат да бъдат уволнявани служители от ръководството на предприятието, следва ли този договор да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции?

4. Следва ли въз основа на бизнес задачата управляващият да е длъжен да разработи бизнес програма, която да предложи и следва да изпълни по време на действие на договора?

5. Следва ли възнаграждението на управителя да е обвързано от постигане на определени финансови и стопански резултати, които управителят се задължава да постигне на свой риск в уговорен срок?

Твърди се, че по тази група въпроси въззивното решение е постановено в противоречие с приетото в решения № 481 от 13.12.2011 г. по гр. д. № 168/2011 г. на ІV ГО, № 230 от 08.06.2015 г. по гр. д. 346/2015 г. на ІV ГО, № 249 от 04.07.2013 г. по гр. д. № 1358/2012 г. на ІV ГО и № 351 от 31.10.2013 г. по гр. д. № 2188/2013 г. на IV ГО на ВКС.

6. Ако новият управител ползва бизнес план на предходен управител, следва ли приемането му от новия управител да е изрично изявено с последващи действия, или е достатъчно в договора за управление да е бланкетно посочено, че новият управител е длъжен да осигурява изпълнението на бизнес програмата?

7. Липсата на такова изрично приемане следва ли да се тълкува като отсъствие на бизнес план на новия управител и като липса на валиден договор за управление по смисъла на чл.328, ал.2 от КТ?

По тези два въпроса се сочи противоречие с решения № 230 от 08.06.2015 г. по гр. д. 346/2015 г. на ІV ГО, № 117 от 30.04.2015 г. по гр. д. № 5537/2014 г. на ІV ГО и № 481 от 13.12.2011 г. по гр. д. № 168/2011 г. на IV ГО.

Ответникът по жалбата „Български пощи“ ЕАД я оспорва и моли въззивното решение да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Ищецът Г. Н. е изпълнявал длъжността „ръководител отдел Пощенска сигурност“ в дирекция „Сигурност“ към ЦУ на „Български пощи“ ЕАД по силата на трудов договор № 69/01.12.2014 г., изменян няколкократно, последно с допълнително споразумение № 682 от 29.09.2023 г., по силата на което ищецът е заел длъжността „ръководител отдел“ с място на работа отдел „Вътрешен финансов контрол“ при ЦУ на „Български пощи“ ЕАД.

С решения по протокол № ПД-26 от 07.02.2024 г. министърът на транспорта и съобщенията е освободил П. И. М., Ф. Н. А., М. С. М. и М. Ц. Б. като членове на Съвета на директорите на „Български пощи“ ЕАД. За представители на държавата до провеждане на конкурсна процедура са избрани Ц. И. С. и М. Р. А. като членове на Съвета на директорите, а за независими членове – Е. Д. Д. и Ц. А. Д. като членове на Съвета на директорите, считано от датата на протокола.

Между министъра на транспорта и съобщенията – като орган, упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала на „Български пощи“ ЕАД, и Ц. С., като член на Съвета на директорите, е сключен договор № ВД-12/07.02.2024 г. за възлагане на управлението на еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала, по силата на който министърът е възложил, а Ц. С. е приела да управлява и представлява дружеството в рамките на предоставените му правомощия в съответствие с действащото законодателство, Устава и решенията на министъра за срок – до провеждане на конкурсна процедура, който договор има действие от 07.02.2024 г. На същата дата е сключен и договор за възлагане на управлението и представителството на „Български пощи“ ЕАД между Е. Ф. – председател на Съвета на директорите, от името на дружеството, и Ц. С. – главен изпълнителен директор на дружеството.

С решение по протокол № 13 от 28.03.2023 г. Съветът на директорите е приел бизнес програма на дружеството за периода 2023 г. - 2025 г., бизнес план за 2023 г. и е възложено на главния изпълнителен директор да представи бизнес програмата с включен в нея бизнес план за 2023 г. на принципала. С протокол № 7 от 21.02.2024 г. на Съвета на директорите на ответното дружество е взето решение за приемане на действащата бизнес програма на дружеството за периода 2023 г. - 2025 г., която е с посочените икономически и стопански показатели, които да бъдат постигнати в посочения период. В декларация от 21.02.2024 г. новият главен изпълнителен директор – Ц. С., е заявила, че въз основа на решение на Съвета на директорите по т.8.1. от протокол № 7/21.02.2024 г. приема действащата бизнес програма 2023-2025 г., ведно с посочените икономически и стопански показатели, които да бъдат постигнати в посочения период.

Със заповед № 15/21.02.2024 г., за която ищецът е бил уведомен на същата дата, работодателят е прекратил трудовото му правоотношение, считано от 22.02.2024 г., на основание чл.328, ал.2 от КТ - поради сключване на договор за управление на предприятието.

При така установената фактическа обстановка Софийският градски съд е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна. Приел е, че пред въззивната инстанция ищецът вече не оспорва извода на първоинстанционния съд, че заеманата от него длъжност е ръководна по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ. Счел е, че оплакванията на ищеца са относно прилагането на чл. 181 ГПК по отношение на представените декларация от 21.02.2024 г., подписана от Ц. С., и протокол № 7 от 21.02.2024 г. от заседанието на Съвета на директорите на дружеството, чиито достоверни дати ищецът е оспорил. Според ищеца след като тези документи не са с достоверна дата, не е налице елемент от фактическия състав на основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 от КТ, а именно приет бизнес план, който изпълнителният член на съвета на директорите да се е задължил да изпълнява. Пред въззивната инстанция са наведени и оплаквания, че бизнес програма 2023-2025 г., действаща към момента на назначаването на С. за член на съвета на директорите и за изпълнителен член, не е била изрично приета от новия съвет на директорите. Приемайки, че тези оплаквания не са основателни, въззивният съд се е позовал на формирана по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, съдържаща се в решение № 181 от 25.03.2025 г. по гр.д. № 1406/2023 г. на IV ГО на ВКС. Според тази практика фактическият състав на основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ се състои от един единствен елемент - да е сключен договор за управление на предприятието /има се предвид предприятие, което развива стопанска дейност, независимо от собствеността на капитала - държавен, частен, смесен; § 1, т. 2 ДР на КТ и чл. 1, ал. 1 КТ/. Правото на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ може да се упражни само по отношение служителите от "ръководството на предприятието" по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ и в срок до 9 месеца от началото на изпълнение на договора за управление. Прието е, че приложното поле на това специфично по цел основание за уволнение - да се даде възможност на управителя да подбере сам ръководен екип, не е ограничено от законодателя от условието започналото изпълнение по сключения договор за управление да е релевантно само ако е по конкретна бизнес програма. Такова условие не може да бъде изведено и чрез тълкуване на нормата на чл. 328, ал. 2 КТ, което е недопустимо да е разширително. Изводът следва от целта на договора за възлагане на управление. Правоотношението по договора за управление е функция на съществуващо правоотношение между търговското дружество и управителя, възникнало от извършените в писмена форма избор от съответния орган на дружеството и съгласие на управителя и чието основно съдържание е уредено в закона /правомощията на управителя и обема на представителната власт/. С този договор се уреждат облигационните права и задължения между управителя и дружеството - чл. 141, ал. 7, 8 и 9 ТЗ, чл. 241, ал. 7 ТЗ, чл. 52 - чл. 55 от Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия, а преди чл. 27 и чл. 28 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружество с държавно участие в капитала /отм. с ДВ, бр. 40 от 05.05.2020 г. /. Функционалната връзка между избора и договора за управление се изразява в това, че избраният управител приема положението на орган на дружеството, когато има сключен договор за управление, а последният се сключва с цел управителят да встъпи в задълженията на този орган. Ако няма сключен договор за управление, управителят може да откаже да изпълнява служебните си задължения. Поради това и правото на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ е предпоставено от сключването на договор за управление. Наличието на бизнес програма, по която работодателят, който е публично предприятие, е нормативно задължен да осъществява дейността си, /чл. 57 и чл. 58 от Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия вр. с § 1, т. 1 от ДР на Закона за публичните предприятия, а преди чл. преди чл. 27 и чл. 28 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружество с държавно участие в капитала /отм. с ДВ, бр. 40 от 05.05.2020 г. / или в която работодателят, който е частно предприятие, е заложил постигането на определени икономически резултати, е от значение единствено за отношенията между страните по договора за управление. Въззивният съд е споделил възприетото в тази практика разбиране, че наличието на бизнес програма не е предпоставка за възникване на правото на уволнение по чл.328, ал.2 КТ. Приел е, че правото по чл. 328, ал. 2 КТ е упражнено от оправомощено лице в законния 9-месечен срок - заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение от 21.02.2024 г. е подписана от лицето, с което на 07.02.2024 г. е сключен новия договор за управление на ответното дружество. Ето защо съдът е достигнал до извода, че фактическият състав на основанието по чл. 328, ал. 2 КТ е осъществен. Освен това обаче въззивният съд е изложил и допълнителни мотиви, че дори да има изискване във фактическия състав на това основание за прекратяване на трудовото правоотношение да се включва наличие на приета бизнес програма, то извършеното уволнение е законосъобразно. Според протокол № 13 от 28.03.2023 г. съветът на директорите е взел решение за приемане на бизнес програма на дружеството за периода 2023 г. - 2025 г. На свой ред Ц. С. с подписване на договора за управление от 07.02.2024 г. е дала своето съгласие да изпълнява тази бизнес програма, както изрично е записано в чл. 4, т. 1 от този договор. Въззивният съд е изтъкнал, че в съдебната практика, приемаща необходимостта от такъв бизнес план като част от фактическия състав на основанието по чл. 328, ал. 2 КТ, не се придава никакво значение на това дали приетата от работодателя бизнес програма е нова, сходна или идентична с предходна програма, по чие предложение е приета програмата и дали тя се съдържа в самия договор или в други документи. След като програма е приета през 2023 г. (преди избирането на С. за член на съвета на директорите и изпълнителен член) и С. се е съгласила (с договора, сключен с принципала) да осигурява нейното осъществяване, то последващи действия за допълнително изявяване на воля за приемане на програмата, каквото представлява декларацията от 21.02.2024 г., не са необходими. Поради това са без значение и оспорванията на датите на декларацията от 21.02.2024 г. и на протокол № 7 от 21.02.2024 г. на съвета на директорите.

От анализа на тези мотиви на въззивния съд настоящата инстанция не констатира наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Първите пет въпроса на касатора обобщено се свеждат до питането необходимо ли наличието на конкретна бизнес програма, поставена към новия управител, за да е законно прекратяването на трудовото правоотношение по чл.328, ал.2 КТ. При формулирането на въпросите касаторът обаче погрешно е изложил възприетата от въззивния съд фактическа обстановка. Противно на твърдението на касатора, въззивният съд е приел, че бизнес програма е съществувала и управителят е приел да я изпълнява. Действително, въззивният съд е възприел по-новата практика по този въпрос, съдържаща се в решение № 181 от 25.03.2025 г. по гр.д. № 1406/2023 г. на ВКС, IV ГО, с което е прието, че фактическият състав на основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 от КТ се състои от един единствен елемент - да е сключен договор за управление на предприятието, като правото на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ може да се упражни само по отношение служителите от "ръководството на предприятието" по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ и в срок до 9 месеца от началото на изпълнение на договора за управление. Прието е, че приложното поле на това специфично по цел основание за уволнение - да се даде възможност на управителя да подбере сам ръководен екип, не е ограничено от законодателя от условието започналото изпълнение по сключения договор за управление да е релевантно само ако е по конкретна бизнес програма. Такова условие не може да бъде изведено и чрез тълкуване на нормата на чл. 328, ал. 2 КТ, което е недопустимо да е разширително. Противоречието между това решение и цитираната от касатора предходна практика на ВКС обаче не е решаващо за изхода на спора, тъй като въззивният съд е изложил мотиви за законосъобразност на уволнението и ако се приеме, че във фактическия състав на основанието по чл.328, ал.2 от КТ се включва наличието на бизнес програма, приета от новия управител. Съдът е констатирал от протокола на съвета на директорите от 2023 г., че е приета бизнес програма 2023-2025 г., а с договора за управление от 2024 г., сключен между „Български пощи“ ЕАД и Ц. С., тя се е съгласила да осигурява изпълнението на одобрената бизнес програма. Посочено е, че други последващи действия за изявяване на воля за приемане на бизнес програмата не са необходими, поради което е без значение направеното оспорване на подписаната от С. декларация от 21.02.2024 г. Ето защо, като е счел, че е налице изрично приемане на бизнес програмата на предходния управител, въззивният съд в крайна сметка е постановил решението си в съответствие с цитираната от касатора практика на ВКС. В тази практика се приема, че в хипотезата, когато едно и също лице сключва следващ договор за управление на същото предприятие, изискването e само за съставяне на бизнес програма със задачи. Дали те са със сходно или идентично съдържание, или е с изцяло ново съдържание, е въпрос, който се решава от управителя и този, който възлага управлението на предприятието. В хипотезата, когато управителят на предприятието е ново лице, договорът му също следва да съдържа бизнес програма и задачи. Дали те ще бъдат изцяло различни в сравнение с тези на предходния управител или същите, е въпрос, който се решава от новия управител и този, който възлага управлението на предприятието. При сключване на нов по време договор за управление, независимо дали той е с ново лице или такова, което е имало предходен договор за управление, дали бизнес програмата следва да е нова, сходна или идентична като съдържание, е без значение. Същественото е всеки договор за управление да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а въз основа на бизнес задачата, управляващият е длъжен да разработи бизнес програма, която да предложи и следва да изпълни по време на действие на договора. Следователно на управителя е предоставена възможност да сформира управленски екип, поради което му се предоставят правата по чл.328, ал.2 КТ.

Формулировките на шестия и седмия въпрос на касатора също не съответстват на установената фактическа обстановка от възивния съд, който е констатирал, че бизнес програма 2023-2025 г. на предходния управител е приета от новия главен изпълнителен директор на „Български пощи“ ЕАД – Ц. С.. Приемането е станало с подписване на договора за управление от 07.02.2024 г., като съгласно чл. 4, т. 1 от този договор С. се е съгласила да осигурява изпълнението на одобрената бизнес програма по чл. 3, т. 3“. Волеизявлението е ясно и в този смисъл изрично, поради което въззивният съд е приел, че не са необходими други допълнителни действия. Следователно даденото от въззивния съд разрешение на тези въпроси също не противоречи на практиката на ВКС, изискваща изрично приемане на бизнес програмата от новия управител.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.

При този изход на спора жалбоподателят Г. П. Н. следва да заплати на „Български пощи“ ЕАД 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.