Определение № 367 от 19.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 484/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Д. В. К., и И. В. К., непълнолетни със съдействието на баща си и законен представител В. А. К. чрез адв. А. Г. обжалват решение № 540 от 09.12.2022 г. по в.т.д. № 476/2022 г. на Апелативен съд - Пловдив, 2 търговски състав, с което е потвърдено решение № 260125 от 10.05.2022 г. по т.д. № 256/2020 г. на Окръжен съд - Пловдив, ТО, 17 състав, с което са отхвърлени предявените от настоящите жалбоподатели против Гаранционен фонд, София искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. а от КЗ за осъждането му да заплати сумата от по 100 000 лв. на всеки от ищците, ведно със законната лихва от 30.03.2020 г. на всеки от двамата ищци като обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на сестра им З. В. К., настъпила в резултат на ПТП, станало на 16.12.2019 г. на път I-8, км 201+000 при разклона за [населено място], [община], виновно причинено от лицето З. Г. Ш. в качеството ѝ на водач на лек автомобил „Форд“, модел „Кугар“, рег. [рег.номер на МПС], за което МПС към датата на настъпване на произшествието не е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. В касационната жалба сочат основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Молят да се отмени изцяло обжалваното въззивно решение. Претендират разноски. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се позовават на правното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, като искат допускане на касационно обжалване поради това, че решението е очевидно неправилно. Сочат и следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване: 1.Какво се разбира под „особено близка връзка с починалия“ и „по изключение“ съгласно ТР № 1/2018 г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС и покрива ли се този критерий с установените по делото факти и обстоятелства? В този смисъл подлежат ли на репариране търпените вреди от ищците в качеството им братя на починалата при процесното ПТП? – Позоваване се на допълнителното основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, противоречие с: решение № 206 от 26.10.2018 г. по т.д. № 670/2017 г. на ВКС, I т.о.; решение № 168 от 05.10.2018 г. по т.д. № 892/2018 г. на ВКС, I т.о.; решение № 70 от 03.06.2019 г. по т.д. № 755/2018 г. на ВКС, II т.о., както и на наличие на допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. 2.Какви са предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица извън кръга на посочените лица в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.09.1969 на Пленума на Върховния Съд при хипотезата на пряк иск на ищец в качеството му на сестра (брат) на починал при ПТП? Сочи допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, – противоречие с: решение № 206 от 26.10.2018 г. по т.д. № 670/2017 г. на ВКС, I т.о.; решение № 168 от 05.10.2018 г. по т.д. № 892/2018 г. на ВКС, I т.о.; решение № 70 от 03.06.2019 г. по т.д. № 755/2018 г. на ВКС, II т.о. Сочи и допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК. 3.Какви предпоставки следва да бъдат изпълнени, за да приеме сезираният съд за доказано обстоятелство, че претендиращото обезщетение лице е изградило с починалия особено близка и трайна връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето? Позовава се на допълнителното основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, противоречие с: решение № 206 от 26.10.2018 г. по т.д. № 670/2017 г. на ВКС, I т.о.; решение № 168 от 05.10.2018 г. по т.д. № 892/2018 г. на ВКС, I т.о.; решение № 70 от 03.06.2019 г. по т.д. № 755/2018 г. на ВКС, II т.о., както и допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. 4.В кой случай може да се приеме, че търпените болки и страдания от сестра (в случая брат) на починало при ПТП лице надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка и са сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най - близките родственици, за да е справедливо да се признае правото на обезщетение ? Твърди наличие на допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, поради разрешаване на посочения правен въпрос в противоречие с: решение № 206 от 26.10.2018 г. по т.д. № 670/2017 г. на ВКС, I т.о.; решение № 168 от 05.10.2018 г. по т.д. № 892/2018 г. на ВКС, I т.о.; решение № 70 от 03.06.2019 г. по т.д. № 755/2018 г. на ВКС, II т.о., основание за допускане касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, както и се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. 5.Кои лица са материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък? Основание за допускане касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК – противоречие с: решение № 206 от 26.10.2018 г. по т.д. № 670/2017 г. на ВКС, I т.о.; решение № 168 от 05.10.2018 г. по т.д. № 892/2018 г. на ВКС, I т.о.; решение № 70 от 03.06.2019 г. по т.д. № 755/2018 г. на ВКС, II т.о. Също и чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. 6.Може ли да се счете, че фактът, че починалата е поела майчините грижи за малолетните си братя — ищци по настоящото дело, последните повече от 2 (две) години преди смъртта си, покрива критериите за „особено близка връзка с починалия“ и „по изключение“ съгласно ТР № 1/2018 г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС и ако да, подлежат ли на репариране търпените вреди от ищцата в качеството ѝ на сестра на починалата при процесното ПТП? - противоречие с: решение № 206 от 26.10.2018 г. по т.д. № 670/2017 г. на ВКС, I т.о.; решение № 168 от 05.10.2018 г. по т.д. № 892/2018 г. на ВКС, I т.о.; решение № 70 от 03.06.2019 г. по т.д. № 755/2018 г. на ВКС, II т.о. Гаранционен фонд, [населено място] оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Не е постъпил отговор от Е. З. Шандански – трето лице помагач по делото. Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл. 283 от ГПК срок, от легитимирани да обжалват решението лица. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е бил сезиран с искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2 б. „а“ от КЗ, както и че исковете са допустими като ищците са предявили претенциите си пред Гаранционния фонд и не са получили обезщетения. Прието е, че съгласно чл. 519, ал. 1, т. 1 от КЗ, Гаранционният фонд извършва плащания в полза на увредените лица за вредите, причинени от моторно превозно средство, което е неидентифицирано или няма сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или когато няма сключена задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците. Прието е, че съдържанието на чл. 557, ал. 1 от КЗ изисква вредите да са причинени от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Р България и за което била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, т.е. от установяване, че гражданската отговорност на виновния водач за причинените от него имуществени и неимуществени вреди, не е обект на застраховане по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на Фонда била обусловена от отговорността на водача на моторното превозно средство. Въззивният съд е приел, че в случая са приложими нормите на чл. 45 и чл. 51 от ЗЗД, като предмет на въззивната жалба е материалноправната легитимация на ищците да получат обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди за смъртта на сестра им вследствие на ПТП, извършено от водач, при управление на автомобил, без задължителна застраховка „Гражданска отговорност.“ Прието е осъществяване на пътно-транспортно произшествие на 16.12.2019 г. на път I-8 км, 201+000 при разклона на [населено място], [община], станало ПТП между лек автомобил „Форд“, модел „Кугар“ и товарен автомобил „Форд“, модел „Транзит“ рег. [рег.номер на МПС]. Установено е, че вследствие на ПТП били починали водачът на лекия автомобил З. Шанданска и возещата се на предната дясна седалка в същия, З. В. К.. Управляваният от Шанданска автомобил не бил имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Прието е, че всяко лице, което търпи вреди от противоправното поведение на друг субект, има право на обезщетение. Прието е, че липсва правна регламентация относно кръга на легитимираните да получат лица обезщетение. С ППВС 4/61 г. е определен кръгът на лицата, като с ППВС 5/69 е разширен този кръг и с оглед така приетото тълкуване на чл. 52 от ЗЗД е прието, че легитимирани са низходящи, съпруг, възходящи, отглеждано, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, съжителствалия на съпружески начала с починалия, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала. С Тълкувателно решение по тълк.д. 1/2018 г. на ОСНГТК на ВКС било прието, че материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на негов близък освен лице от кръга, посочен в ППВС 4/61 г. и ППВС 5/69 г., има всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетението се присъжда при доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпените от смъртта му вреди. Така е прието, че с оглед справедливостта следва да се определи легитимацията на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди. При претенция за обезщетение от страна на лице, извън този най-близък кръг, то следва да докаже наличието на изключителна, изградена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, не само със съдържание, както би била характерна за лицата от най-близкия кръг роднини. Също така е прието, че следва да се докаже, че следствие на тези отношения той е претърпял и продължителни болки и страдания от загубата на лицето, за което твърди, да му е особено близък. Прието е, че от разпита на двамата свидетели Ю. З. и Д. Д., първият живеел на съпружески начала със сестра на ищците и познавал ищците и сестра им повече от 9 години, като живеели всички заедно в една къща в К.. Свидетелят Д. Д., бил приятел и познавал ищците покрай приятеля си, като не виждал починалата З. и ищците често, а само като посещавал Ю. и жена му. Двамата свидетели сочели, че по изключение З. пребивавала в Германия, иначе живеела с ищците и ги подпомагала финансово и при ученето им за училище, с облекло, храна, давала им пари при възможност. Двамата свидетели били сочели, че З. била като майка за ищците. Съдът е отчел показанията на свидетеля Д. Д., че не посещавал често дома на З. и ищците и изводът, че тя им била като майка бил основан само на една среща между свидетеля и З., е мотивирало съда да приеме, че в тази част показанията на свидетеля Д. са недостоверни. От друга страна са приети свидетелските показания на свидетелката Е. Шанданска, леля на третото лице помагач, съгласно които починалите в пътнотранспортното произшествие З. Шанданска и З. К., 1 година живеели в [населено място], две години преди това в [населено място], като се познавали от 7-8 години и често пътували и работели в Германия. К. и Ш. били регистрирани в Германия в сферата на проституцията. Съдът е възприел последното обстоятелство и с оглед представените удостоверения за регистрация в Германия, както и от справка на МВР, от която се установявало, че К. често е напускала страната след 2016 г. наред с това свидетелката била посочила, че в разговори З. не споменавала Д. и И.. Въззивният съд приема, че ищците са братя на загиналата З. К., като от разпита на свидетелите, е прието, че между братята и сестрата е имало трайни отношения на обич, привързаност, топлота и взаимопомощ. Това било резултат на общото им съжителство като малолетни деца, в общ дом. Прието е, че отношенията са обичайни за българското общество и така създадената връзка да продължи и след това, т.е. в периода от време когато те стават пълнолетни, започват самостоятелен живот и изграждат свои семейства. Наличието на тази кръвна връзка и създалите се с оглед на същата обичайни отношения не е достатъчно, за да се формира извод, че преживелият съребрен роднина има право на обезщетение за неимуществени вреди. Реално такова, според разясненията в ТР 1/18 г. на ОСНГТК, имало само ако е по-силна от обичайната връзка и може да се приравни по сила с тази между прекия кръг лица, подлежащи на обезщетяване. Прието е, че само въз основа на доказателства може да се установи такава връзка. Направен е извод, че с оглед възприетите за достоверни свидетелски показания, както и представените писмени доказателствата, отношенията между всеки от братята-ищци и починалата им сестра, са характерни за отношенията в българското общество и не са събрани доказателства за изключителност, съгласно посоченото основание чл. 52 от ЗЗД. Поради това е прието, че в патримониума на двамата ищци няма как да възникне правото да претендират обезщетение за причинените им неимуществени вреди от противоправното деяние, така както е очертано в исковата молба. Допускането на касационно обжалване се извършва при условията на чл. 280 от ГПК. При извършената служебна проверка не се установява наличието на основания за допускане касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК. Извън посочените основания касаторите следва да обосноват основание за допускане касационно обжалване. По отношение поддържаното наличие на основание за допускане на касационно обжалване - очевидна неправилност на въззивното съдебно решение, съгласно чл. 280, ал.2, пр. 3 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че отсъства. Въззивният акт не страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извърши същинска проверка на основание чл. 281, т. 3 от ГПК. Посоченото основание следва да се установи само от мотивите на въззивното съдебно решение. В случая липсва приложение на материална норма в противния ѝ смисъл, приложение на несъществуваща правна норма. Не са установими данни за допуснати съществени процесуални нарушения, а мотивите не могат да се приемат за вътрешнопротиворечиви или да се установи необоснованост на съдебното решение. Поставените от касаторите материалноправни въпроси, съобразно правомощията на касационната инстанция, така както са разяснени в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк. д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, следва да бъдат уточнени, в обобщения правен въпрос относно материалноправната легитимация на лицата, извън кръга на лицата, определени с ППВС 4/61 г. и ППВС 5/69 г., както и какви са конкретните предпоставки за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък. Този правен въпрос е включен в предмета на делото, при разгледания иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2 б. „а“ от КЗ и разрешен от въззивния съд. Разрешението не е в отклонение от задължителната и трайна практика на ВКС, изразена в Тълкувателно решение № 1 от 23.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, съгласно което легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетението се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на Тълкувателното решение е прието, че когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родственост, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4 от 25.05.1961г. и ППВС № 5 от 24.11.1969 г., че в случай на смърт право на обезщетение имат само най – близките на починалия. Фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че едно лице е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи продължителни болки и страдания от неговата смърт, са различни за всеки случай, поради което се преценяват конкретно по всяко дело въз основа на събраните по него доказателства. Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в решение № 17 от 16.03.2021 г. по т.д. № 291/2020 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 92 от 17.11.2020 г. по т.д. № 1275/2019 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение 45 от 10.05.2021 г. по т.д. № 370/2020 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 372/14.01.2019 г. по т.д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т.о. и решение № 60133/11.10.2021 г. по т.д. № 1902/2020 г. на ВКС, II т.о., за да е налице особено близка връзка, е необходимо, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. Прието е, че житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на определена родствена връзка характеристиката на изключителна, не могат да бъдат изброени изчерпателно, но като примерни ситуации за възникване на такава връзка може да се посочи израстването на братята и сестрите сами като деца поради продължителното отсъствие на родителите за работа в чужбина; съвместното съжителство между братя и сестри, които нямат отделни семейства; полагането на грижи за непълнолетни брат или сестра, когато по причина заболяване, смърт или дезинтересиране такива грижи не могат да бъдат предоставени от родители, съпруг или деца. В настоящия случай въззивният съд не се е отклонил от Тълкувателно решение № 1 от 23.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и постоянната практика на ВКС, израз, на която са посочените съдебни решения. За да отхвърли иска по чл.557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, решаващият съдебен състав не е отрекъл близостта в отношенията между ищците и починалата и проявлението на скръб, вследствие загубата на сестра им. Отхвърлянето на иска е обусловено от извода, че съществувалите между Д. В. К., от една страна и сестра му З. К. от друга страна и съответно И. В. К. и сестра му, житейски връзки и интензитетът на понесените морални болки и страдания не удовлетворяват изведеното в Тълкувателното решение изискване за наличието на трайна и дълбока емоционална връзка с починалата и търпени от нейната смърт продължителни болки и страдания. Преценката на събраните по делото доказателства е мотивирала въззивния съд да приеме, че отношенията между всеки от ищците и починалата, са били обичайни и нормални за живеещи в един дом братя и сестра, както и че ищците са понесли морални болки и страдания по повод смъртта на сестра си, които са нормално присъщи за близки. Въззивният съд е взел предвид обичайните отношения в българското общество между братя и сестри, израсли в един дом и поддържащи нормални отношения, съпоставил ги е с възприетите от него факти, за да обуслови извод, че няма данни за изключителност на отношенията. Прието е, че данните за местожителството на сестрата и децата, са различни от твърдените от ищците. С оглед анализа на доказателствата, въззивният съд не е приел за доказано наличието на съвместно съжителство и проява на заместваща грижа на сестрата към двамата братя. Доводите на касаторите, предпоставили поставянето на въпросите, че решаващият извод на въззивния съд не кореспондира с доказателствата по делото, са свързани с проверка на обосноваността на въззивното решение, която не може да бъде извършена в стадия по селекция на касационните жалби. Поради това поставените правни въпроси, така както са обобщени от настоящия състав не представляват общо основание за допускане на касационно обжалване. Наличието на задължителна и трайна практика на ВКС изключва наличието на допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното съдебно решение. С оглед изхода на спора разноски на касаторите не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени в касационното производство. Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България