Определение № 931 от 26.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4854/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по две процесуално допустими касационни жалби, подадени от О. И. С., „ОГИС“ ЕООД и „СБВ Имоти“ ЕООД срещу въззивно Решение № 305 от 31.05.2023 г. по в.гр.д.№ 970/2022 г. на ОС – Благоевград, ІI въззивен гр.състав, както следва: жалба с вх.№ 10403 от 10.08.2023 г. чрез адвокат К. А. от САК и жалба с вх.№ 10724 от 21.08.2023 г. чрез адвокат М. А. от АК – Б.. Ответницата по касация М. И. С. е депозирала отговор чрез адвокат К. Я. от САК, в който възразява срещу наличието на основания за допускане на касационно обжалване, както и че въззивното решение е правилно. Претендира разноски. По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното: С обжалваното решение е потвърдено Решение № 900250 от 08.08.2022 г., постановено по гр.д.№ 848/2020 г. по описа на Районен съд - гр. Сандански, с което са отхвърлени предявените от О. И. С., „ОГИС“ ЕООД и „СБВ Имоти“ ЕООД (и двете дружества, представлявани от управителя О. И. С.) срещу М. И. С. искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС, а именно: 1) за предаване на О. И. С. на владението върху 1/2 ид.част от мазе със застроена площ от 12,50 кв.м. в качеството му на принадлежност към СОС с идентификатор *****; 2) за предаване на „ОГИС“ ЕООД на владението върху 1/2 ид.част от мазе със застроена площ от 12,50 кв.м. в качеството му на принадлежност към СОС с идентификатор *****; 3) за предаване на „ОГИС“ ЕООД на владението върху мазе със застроена площ от 16,80 кв.м. в качеството му на принадлежност към СОС с идентификатор *****; 4) за предаване на „ОГИС“ ЕООД на владението върху мазе със застроена площ от 7,24 кв.м. в качеството му на принадлежност към СОС с идентификатор *****; 5) за предаване на О. И. С. на владението върху 13,05% от идеалните части на общите части на сградата, принадлежност към СОС с идентификатори №№ *****, ***** и ***** в следните помещения, имащи характер на общи части, а именно – противорадиационно укритие (ПРУ) с площ 13,25 кв.м., санитарен възел и коридор; 6) за предаване на „СБВ Имоти“ ЕООД на владението върху 22,09% от идеалните части на общите части на сградата, принадлежност към СОС с идентификатори №№ *****, *****, ***** и ***** в следните помещения, имащи характер на общи части, а именно – ПРУ с площ 13,25 кв.м., санитарен възел и коридор; 7) за предаване на „ОГИС“ ЕООД на владението върху 60,51% от идеалните части на общите части на сградата, принадлежност към СОС с идентификатори №№ *****, *****, ***** и ***** в помещения, имащи характер на общи части, а именно –ПРУ с площ 13,25 кв.м., санитарен възел и коридор, като всички мазета и помещения-общи части се намират в сутерена на сградата с идентификатор ****, [населено място]; 8) претенцията на тримата ищци за осъждането на ответницата да преустанови неоснователните действия в приземния етаж на сградата с идентификатор *****, [населено място], като възстанови зазидани врати и прозорци, премахне прозорец, доиззида и възстанови прозорец, възстанови премахнати стени с монтаж на прозорец, както и премахне изградени стени – съгласно скица-чертеж, приложена към исковата молба. На основание чл. 537, ал. 2 ГПК с потвърденото решение на РС – Сандански частично са отменени три констативни нотариални акта, съставени на 26.06.2020 г., с които на ищците са признати права на собственост върху СОС в сградата с идентификатор **** – досежно признатите права върху процесните мазета в качеството им на принадлежности към обектите с идентификатори №№ *****, ***** и *****. Въззивният съд е приел за установено, че ответницата М. С. е наследник на И. Г. Ц., починал на 08.02.1986 г., както и на неговата съпруга и нейна майка Ц. Ц., починала на 24.10.2017 г. Съгласно нотариален акт за покупко-продажба № 22, том II, дело № 426/1960 г. на РС – Сандански И. Ц. е бил собственик на дворно място, урегулирано в парцел втори от кв. 80 по РП на [населено място], целият с площ от 450 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда. С нотариален акт № 129 от 07.12.1981 г., том II, дело № 503/1981 г. И. и Ц. Ц. са дарили на дъщеря си М. С. 222 кв.м. идеални части от описания парцел *, в кв. 80 по плана на [населено място], целият с площ от 445 кв.м., както и 1/2 ид.част от едноетажната жилищна сграда, построена в същия парцел. С разрешение за строеж № 74-65 от 11.07.1982 г., издадено от ОбНС - Сандански, е разрешено на ответницата С. и на нейния баща И. Г. Ц. да застроят етапно първи и втори жилищен етаж от триетажна жилищна сграда в парцел *, кв. 80 по плана на [населено място], [улица] съгласно одобрен архитектурен и конструктивен проект. Не се спори, че парцел * и парцел * в кв. 80 са идентични. На 06.12.1982 г. с нотариален акт за суперфиция № 166, том II, дело № 556, И. Ц. и М. С. взаимно и безсрочно са си отстъпили правото да построят със свои средства и материали за себе си проектираната в парцел * в кв. 80 по РП на [населено място] триетажна жилищна сграда по утвърден архитектурен проект, като М. С. е трябвало да построи и стане собственик на първия жилищен етаж и 1/2 ид.част от приземния етаж, а И. Ц. да построи и стане собственик на втория жилищен етаж и 1/2 ид.част от приземния етаж. На 30.08.1988 год. е съставен констативен акт за установяване годността на строежа и за приемане, подписан от ищеца О. С. едновременно в качествата му на представител на възложителя, проектант и технически ръководител, а за Общински народен съвет - от О. Б.. В акта е констатирано, че в резултат на извършения оглед на изпълнения строеж, съгласно разрешение за строеж № 74-65 от 11.07.1983 г. и съобразно проектите, състоящ се от приземен етаж (2 гаража, мазета, ПРУ и тоалетна) и два жилищни етажа, няма неизпълнени и недовършени или недобре извършени строителни работи. Констатирано е още, че строежът е изпълнен съгласно одобрения проект. Ищецът О. С. и ответницата М. С. са били съпрузи от 10.04.1976 г. до 26.08.1990 г., когато с влязло в сила решение на PC – Сандански по гр.д.№ 159/1989 г. бракът им е прекратен. Безспорно е, че по време на брака им са родени И. О. С. и И. О. С. и че с решението за развод упражняването на родителските права по отношение на малолетните тогава деца е предоставено на майката, както и е предоставено правото на ползване на семейното жилище, намиращо се в [населено място], [улица], на ответницата и на децата. С нотариален акт № 164 от 05.11.2004 г., том III, peг.№ 5587, дело № 510/2004 г., М. С. е дарила на дъщеря си И. О. С. собствения си втори жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в УПИ * - пл.№ * в кв. 80, ведно с припадащата се част от общите части на сградата. С нотариален акт № 39 от 21.12.2007 г., том IV, peг.№ 3435, дело № 800/2007 г. по описа на Нотариус № *, М. С. е продала на Т. В. Д. четвъртия жилищен етаж с РЗП от 120 кв.м. на етап „груб строеж“ от триетажна жилищна сграда, с новопостроен четвърти жилищен етаж, видно от разрешение за строеж № 130 от 20.07.2007 г. в сграда, построена в УПИ *, имот с пл.№ *, кв. 80 по плана на [населено място]. С нотариален акт № 27 от 22.12.2014 г., том III, peг.№ 2383, дело № 200/2014 г. по описа на Нотариус № *, И. О. С. е продала на „ОГИС“ ЕООД, представлявано от управителя О. И. С., самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, с предназначение на обекта: жилище, апартамент, брой на нивата - едно със застроена площ от 120 кв.м., който самостоятелен обект е описан като втори жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в УПИ * - пл.№ *, кв. 80. С нотариален акт № 179, том I, рег. № 1874, дело № 154/2015 г., М. С. е продала на „ОГИС“ ЕООД 1/2 ид.ч. от СОС с идентификатор *****, с предназначение жилище, апартамент, със застроена площ от 120 кв.м. С постановление от 19.11.2015 г. по изп.д.№ 67/2014 г. на ЧСИ Г. С. (peг.№ * на КЧСИ), на „ОГИС“ ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Самоков е възложен СОС с идентификатор *****, който имот съгласно документи за собственост представлява трети жилищен етаж със застроена площ от 120 кв.м., собственост на Т. Д.. С постановление от 15.04.2019 г. по изп.д.№ 94/2017 г. на ЧСИ М. К. (peг. № * на КЧСИ), на „СБВ Имоти“ ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Сандански е възложен СОС с идентификатор *****, собственост на длъжника Т. Д.. Съгласно издаденото от главния архитект на община Сандански удостоверение за търпимост на строеж с изх.№ АБ 02-70 от 24.10.2019 г. за строеж „Преустройство и промяна на предназначение на мазета в жилище“ със застроена площ от 66 кв.м., който се намира в ПИ с идентификатор ***, парцел *, кв. 80а, по плана на [населено място], с адрес: [населено място], [улица], са налице условията на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Същото е издадено на ответницата М. С. след представена от нея декларация съгласно § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, че приземният етаж от жилищната сграда, изградена в УПИ * - * в кв. 80, е одобрен през 1983 г. и използван като жилище от 1991 г. Към искането за издаване на удостоверението за търпимост ответницата е приложила „Заснемане преустройство и промяна на предназначение от мазе в жилище“, изготвено от проектанта арх. З. П. и обяснителна записка към него, в която се посочва, че преустройството и промяната е извършена през 1991 г. с леки конструктивни промени. Заявлението е придружено и от удостоверения, издадени от „ЧЕЗ Електро България“ АД на 28.08.2019 г. и от „Увекс“ ЕООД на 30.08.2019 г., че обектът е присъединен към „Чез Елекро България“ АД и към ВиК мрежата. Според заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза, за строежа, за който е издадено удостоверението за търпимост, няма одобрени проекти по чл. 142, ал. 1 ЗУТ и няма издадено разрешение за строеж, няма заведено искане за одобряване на проекти и издаване на разрешение за строеж, няма приложен документ за съгласие по чл. 185, ал. 2 ЗУТ на заинтересовани лица по чл. 149, ал.2, т. 3 ЗУТ, както и няма решение на общото събрание, изискващо се по чл. 185, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ. Съгласно протокол за проведено общо събрание на етажната собственост на процесната жилищна сграда на 04.09.2019 г., взето е решение, с което не е дадено съгласие на М. С. за извършването на преустройство и промяна на предназначението на мазетата в жилище. Ответницата е инициирала със заявление с peг.№ 01-497322 от 04.11.2019 г. процедура по изменение на действаща КК на [населено място] по чл. 51, ал. 3 ЗКИР с нанасяне на проектен СОС с идентификатор ***** за извършеното преустройство на приземния етаж, за което е издадено процесното удостоверение за търпимост. Административното производство е приключило с издаване на заповед № 17-197 от 19.08.2020 г. от началника на СГКК-Благоевград, с която, поради направено възражение от ищеца С., е отказано изменението в КККР на [населено място]. От справка, издадена от община Сандански на 14.12.2021 г., се установява, че ответницата М. С. не е подавала декларация, че е собственик на жилище в приземния етаж на процесната сграда. На 26.06.2020 г. нотариус № * от регистъра на Нотариалната камара е съставил три констативни нотариални акта, съответно - №№ 4, 5 и 6, с които, на основание писмени доказателства и чл. 587, ал. 1 ГПК, ищците са признати за собственици, както следва: по н.а.№ 4 - за собственик на 1/2 ид.ч. от СОС с идентификатор *****, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и с прилежащ обект, записан в частта за площообразуване към одобрен и изпълнен архитектурен проект - мазе със застроена площ от 12,50 кв.м., е признато „ОГИС“ ЕООД, представлявано от О. И. С.; по н.а.№ 5 - за собственик на СОС с идентификатор *****, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и с прилежащ обект, записан в частта за площообразуване към одобрен и изпълнен архитектурен проект - мазе със застроена площ от 16,80 кв.м., е признато „ОГИС“ ЕООД, представлявано от О. И. С.; по н.а.№ 6 - за собственик на СОС с идентификатор *****, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, както и с прилежащ обект, записан в частта за площообразуване към одобрен и изпълнен архитектурен проект - мазе със застроена площ от 7,24 кв.м., както и собственик на СОС с идентификатор *****, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, е признато „ОГИС“ ЕООД, представлявано от О. И. С., като е посочено, че СОС с идентификатори №№ ***** и ***** са образувани от преустройството на СОС, който по Постановление за възлагане от 19.11.2015 г. на ЧСИ с peг.№ * представлява СОС с идентификатор *****. От основното заключение на СТЕ се установява, че в процесния поземлен имот *** е построена масивна жилищна сграда с пет надземни етажа - приземен и четири жилищни етажа. Под приземния етаж няма подземен или полуподземен етаж. Като наименования петте надземни етажа от реализираната на място жилищна сграда съответстват на етажите по одобрения архитектурен проект и КККР на града, както следва: първи надземен етаж съответства на приземен етаж на кота -2,40, а в КККР, отразен с етаж „0“; втори надземен етаж, съответства на първи жилищен етаж по арх.проект и етаж „1“ по КККР; трети надземен етаж, съответства на втори жилищен етаж по архитектурен проект и етаж „2“ от сградата с идентификатор ****; четвърти надземен етаж, съответства на трети жилищен етаж по архитектурен проект и етаж „3“ от сградата в КККР; пети надземен етаж, съответства по архитектурен проект на четвърти жилищен етаж и на етаж „4“ на сградата по КККР. Вещото лице е установило, че по одобрения на 11.07.1983 г. архитектурен проект за процесната жилищна сграда разпределение на кота - 2,40 представлява приземен етаж/сутерен на кота - 2,40, който е идентичен с първи надземен етаж от пететажна жилищна сграда, отразен като етаж “0“ в сграда с идентификатор **** по КККР на [населено място]. Според експерта на това ниво по одобрения проект са предвидени: мазе с полезна площ от 12,05 кв.м., разположено в южния ъгъл на сградата; ПРУ с полезна площ от 13,25 кв.м., разположено в западния ъгъл на сградата; мазе с полезна площ от 7, 24 кв.м. без естествено осветление; мазе с полезна площ от 16,80 кв.м.; тоалетна с полезна площ от 1,20 кв.м.; коридор с площ от 11,23 кв.м. без естествено осветление и с достъп от стълбищната площадка на това ниво и втори достъп директно от свободното дворно място през външна стълба по югозападната фасада на сградата; стълбищна клетка за връзка между приземния етаж и двата жилищни етажа и два броя гаражи с директен достъп от улицата (като гаражът до стълбищната клетка има достъп и от коридора на това ниво). Вещото лице е пояснило, че реализираният на място приземен етаж включва два гаража, отразени като СОС с идентификатори ***** и *****; стълбищна клетка и жилище - „Преустройство и промяна на предназначение на три броя мазета и общи части - ПРУ, тоалетна и коридор“, като светлата височина на приземния етаж на място е 2,54 м., а по проекта за преустройството е била 2,20 м. Направило е фактическа констатация, че към момента на огледа обособеното на място жилище включва: кухня, дневна, склад/дом.помещение, кухненски бокс, тоалетна, баня, коридор, спалня и разширение на кухнята, както и че в жилището се е извършвал основен ремонт и напълно са били завършени тоалетната, банята, коридора и спалнята. Експертът заключава, че преустройството и промяната на предназначението на трите мазета и общите части (ПРУ, тоалетна и коридор) в жилище е било извършено чрез строително-монтажни работи, като премахване на преградни неносещи конструктивни елементи - стени, изграждане на нови стени, затваряне на прозорци и врати и отваряне на нови прозорци и врати в приземния етаж, като за вида, точното местоположение и размери на извършените строителни работи е съставена оцветена скица - Приложение № 2 към експертизата. Свидетелите П. и М., доведени от ищеца излагат свои възприятия за периода след 2000 г. (първия) и след 2012 г. (втория), като от преценените като общи и неясни показания е видно, че гаражите и останалите помещения зад тях са приземни. Твърдят, че не знаят какви вещи е имало в помещенията и са виждали само алкохол, заради който са ходили при ищеца на гости да пият. Въззивният съд е счел, че от показанията им не могат да се изведат относими и значими за спора факти и обстоятелства и не е обсъждал останалата част от тях. Относимо обстоятелство към спора е твърдението на свид. П., че знае, че на О. С. му е било забранено да стъпва в процесния имот, когато се е развел. Според ОС напълно трябва да се игнорират показанията на свид. Т., тъй като са дадени в открито с.з. след заседанието, в което са разпитани всички други свидетели и това е предпоставка за необективност на същите. От показанията на свидетелите Р., С. и П., ангажирани от ответницата, е прието за установено, че от построяването на приземния етаж той се е ползвал като жилищен от родителите й, от нея и децата й след развода с ищеца, както и че първите са живели в този етаж до смъртта си. Категорични са, че тези помещения никога не са били мазета и никой не ги е ползвал като такива. Свидетелите описват приземния етаж като състоящ се от кухня, две спални помещения, коридор, баня и тоалетна. Свидетелката С., която е дъщеря на страните пояснява, че майка й е заминала да живее в Италия след 2001 г., като периодично се връщала в България и е живяла в процесния приземен етаж, докато баща й никога не е живял в този етаж и след развода е дошъл за първи път през 2014 г. Свидетелките установяват, че ответницата се е завърнала за постоянно от Италия преди 5-6 години. Съдът е дал вяра на обсъдените показания на свидетелките, тъй като са били в близък контакт със С. и имат непосредствени впечатления за възпроизведените факти. Заедно с това показанията им не са вътрешно противоречиви и не противоречат на други доказателства по делото. От правна страна е прието следното: Исковете за предаване на владението на мазе с площ 12,50 кв.м., мазе с площ 16,80 кв.м., ПРУ с площ 13,25 кв.м. и общите части в сутерена на сграда с идентификатор **** са с правно основание чл. 108, ал.1 от ЗС. Трите кумулативно необходими предпоставки за уважаване на претенцията за ревандикация на недвижим имот са ищецът да е негов собственик, да се владее или държи от ответниците и последните да владеят или държат имота без правно основание. По отношение на правото си на собственост ищците са заявили, че описаните мазета са принадлежности към жилища в сградата, на които са собственици, което прави и мазетата тяхна собственост, а ПРУ и общите части им принадлежат, тъй като са собственици на всички жилища в сградата. Установено е, че етажът, описан в ИМ като сутеренен, е приземен, т.е. изграден е на кота 0. За него в договора за суперфиция е договорено, че ще бъде собственост по 1/2 ид.ч. за И. Ц. и М. С.. Съгласно писмените доказателства този етаж никога не е бил предмет на разпоредителни сделки. Въззивният съд е подчертал, че по одобрените архитектурни проекти, въз основа на които е издадено разрешението за строеж на жилищната сграда, не е бил предвиден приземен, а подземен етаж на кота –2,40 м. Според констатациите на СТЕ този етаж не е изграден съгласно тези проекти, а на място е приземен с височина 2,54 м. С оглед фактическото изпълнение на строителството, в констативния акт за установяване годността на строежа за приемане от 30.08.1988 г. е посочено, че са изпълнени приземен етаж и два жилищни етажа. Заедно с това свидетелите, ангажирани от ответницата са установили, че още при построяването на сградата, в приземният етаж са останали да живеят ответницата, нейните родители и нейните деца, а също и ищеца до развода им. Свидетелите са категорични, че посочените лица никога не са живели в друго жилище от сградата, както и че М. С. продължава да живее в него. Предвид тези факти е прието, че описаните в архитектурния проект складови и обслужващи помещения не са съществували като принадлежност към жилищен обект в сградата с режим на етажна собственост, а са били обособени като самостоятелен обект – жилище. Тъй като това е станало още при реализирането на правото на строеж, следва че по силата на договора за суперфиция М. С. е придобила 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект – жилище в приземния етаж към 1988 г. Тогава е била в брак с ищеца и правото на строеж е реализирано по време на брака, от което следва че 1/2 ид.ч. е била в режим на СИО. Поради това след прекратяването на брака им през 1990 г. и при необорена презумпция за равен принос на съпрузите, всеки от тях е придобил по 1/4 ид.ч. от приземния етаж, включващ и обособеното жилище. Останалата 1/2 ид.ч., която е била собственост на родителите на ответницата по силата на договора за суперфиция, е придобита от нея на основание наследяване, като това е станало окончателно към 2017 г. – след смъртта на майка й. На претенцията за собственост на ищеца, ответницата противопоставя придобиване по давност на неговата идеална част от спорния приземен етаж, като твърди че е реализирала фактическа власт върху същата за периода от 1991 г. до 2001 г. с намерение да свои тази част. От свидетелските показания, включително и на свидетел на ищеца, съдът е приел, че М. С. е забранила на О. С. след развода им да стъпва в процесния имот, с което е демонстрирала намерение да свои неговата ид.част. Заедно с това тя е осъществявала фактическата власт явно, спокойно и необезпокоявана от него, т.е. владението й не е било смущавано или прекъсвано. Фактическата й власт не е била прекъсвана през целия 10-годишен период и така е реализирала придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС. За пълнота на изложението е отбелязано, че както към момента на настъпване на ефекта на първия придобивен способ - реализиране на правото на строеж, така и през периода, през който е текъл срокът на придобивната давност за С. – от 1991 г. до 2001 г., тя е притежавала жилищен обект в сградата в режим на етажна собственост. Поради това възражението на ищеца, че тя не може да придобие на основание давностно владение процесните мазета и общи части, след като не е била собственик на жилищен имот, е определено като несъстоятелно. Споделен е изводът на първоинстанционния съд, че е допустимо ответницата да придобие по давност избени помещения и общи части, преустроени в жилище, тъй като не противоречи на практиката на ВКС в този смисъл. Посочено е, че приземният етаж още при изграждането му е бил реализиран като жилище, отговарящо на изискванията за самостоятелен обект по смисъла на Наредба № 5 от 1977 г. и Наредба № 3/2005 г. За процесното жилище е издадено удостоверение за търпимост, което го предпазва от премахване или забрана за ползване, налагани от съответния административен орган, но не узаконява строежа. Позовавайки се на Определение № 10470 от 08.09.2009 г. по адм.д.№ 9868/2009 г. на ВАС и др., съдът е посочил, че удостоверението за търпимост представлява по същността си административна услуга за удостоверяване на факт с правно значение (че строежът е търпим), а не индивидуален административен акт, поради което на обжалване подлежи отказът за издаване на удостоверение за търпимост, относно неговата законосъобразност, съгласно гл. IX от ЗУТ. Издаването на удостоверение за търпимост няма отношение към придобиването на правото на собственост в резултат на реализирането на правото на строеж или чрез давностно владение. От значение е и обстоятелството, че то е издадено през 2019 г., т.е. много години след придобиването на жилището в приземния етаж от М. С.. Подчертано е, че както в нотариалните актове, с които са изповядани разпоредителните сделки, така и в постановленията за възлагане на недвижимите имоти, придобити от ищеца на публична продан в изпълнително производство, не е извършвано разпореждане с помещения от приземния етаж, което е аргумент в полза на тезата, че в приземния етаж не са изграждани и не са съществували помещения, които са прилежащи към жилищата, а е съществувал самостоятелен обект на право на собственост, който е придобит от ответницата съобразно изложените от ОС мотиви. Като последица от приетото по исковете за собственост е прието, че законосъобразно е постановено отменяване на трите констативни нотариални акта, издадени на О. С. и представляваните от него дружества в частите им, в които е удостоверено притежаване на право на собственост върху прилежащи мазета. По иска по чл. 109 ЗС е изложено, че той е средство за защита срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което макар и да не накърнява владението, ограничава, смущава или пречи на допустимото пълноценно ползване на имота според неговото предназначение от неговия собственик. Съобразени са предпоставките за уважаване на този иск - по делото да е установено наличие на неоснователно действие и това именно действие да пречи на ищците - собственици да упражняват пълноценно своето право на собственост. В случая като „неоснователно действие“ по смисъла на закона ищците са посочили зазиждане на прозорци и врати, премахване на стени и иззиждане на нови стени, а „преченето“ се изразява в обстоятелството, че в резултат на осъщественото строителство в приземния етаж, ищците не могат да ползват мазетата и общите части. За основателността и на този иск задължителна материалноправна предпоставка е ищците да са собственици на имотите, по отношение на които се твърди, че са извършени неоснователни действия или за използването на които им се пречи. С оглед приетото по исковете по чл. 108 ЗС, тъй като ищците не са собственици на мазета и сочените общи части в приземния етаж, то и негаторният им иск е неоснователен. В двете изложения към касационните жалби се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК в контекста на формулирани от процесуалните представители на касатора правни въпроси и цитирана практика на ВКС; налице е позоваване и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. За наличието на първите два порока касационният съд е длъжен да следи служебно по силата на т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, а регламентирането на очевидната неправилност наред с тях е израз на законодателната воля (отразена в мотивите на законодателя, видно от стенограма от пленарно заседание на Народното събрание от 17.10.2017 г., за приемането на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК) да се въведе критерий за допускане до касационен контрол, който (при запазване на селективния му характер) да разшири приложното поле на предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивните актове, включително чрез засилване на служебните правомощия на ВКС при установяването им. ВКС е задължен да извърши преценка за наличие на основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК преди да пристъпи към обсъждане дали касаторът е доказал наличието на основание, регламентирано с чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая не се поддържа довод за нищожност и данните по делото не пораждат съмнение за наличието на такъв порок. Не се поддържа и довод за недопустимост, но в резултат от служебната проверка ВКС намира, че е налице вероятност за наличието на този порок в частта, с която окръжният съд (посредством потвърждаването на произнасянето на РС) е постановил частичното отменяване на КНА №№ 4, 5 и 6 от 26.06.2020 г. Искане за произнасяне в такъв смисъл отсъства в исковата молба (и интерес от заявяване на такова не съществува за ищците), а от своя страна ответницата не е предявила насрещен иск, последица от който да се явява произнасяне по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК досежно трите констативни нотариални акта. Ето защо в тази му част въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК. Касационната инстанция констатира, че при обективирането на своите заключения от правна страна въззивният съд е изложил разсъждения, които не изграждат логична аргументация за постановения краен извод по въпроса за собствеността върху процесните обекти, като същевременно мотивите съдържат вътрешно противоречие в степен да постави под съмнение обосноваността на акта. Прочитът на въззивното решение показва, че от една страна съдът се е позовал на удостоверението за търпимост и констатациите в основното заключение на СТЕ, че в приземния етаж е извършено преустройство и промяна на предназначението на мазета в жилище, както и приложеното от ответницата към искането й за издаване на удостоверение за търпимост „Заснемане преустройство и промяна на предназначение от мазе в жилище“, съгласно което преустройството и промяната са извършени през 1991 г. с леки конструктивни промени (така и СТЕ). Същевременно е прието, че още при изграждането му приземният етаж е бил реализиран като жилище. Този извод е в противоречие с логиката при съобразяване на фактите, от които е извлечен – ако изначално е изградено жилище, то не би се налагало да се извършват преустройство и промяна на предназначението. На свой ред коментираният извод е послужил на въззивния съд като основание да не навлиза в обсъждане на въпроса дали извършени през 1991 г. преустройство и промяна на предназначение от мазе в жилище биха удовлетворили изискванията на закона за възникване на самостоятелен обект (жилище). Този въпрос обаче е от съществено значение за изхода на спора, защото отговорът му предпоставя и отговора на въпроса дали по отношение на процесните обекти изобщо е било допустимо осъществяването на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС към приетия от въззивния съд момент - 2001 г. Отсъствието на убедителна аргументация в подкрепа на решаващата воля на въззивния съд мотивира касационната инстанция да допусне касационното обжалване на въззивното решение в частите, с които съдът се е произнесъл по исковете по чл. 108 ЗС и по чл. 109 ЗС в приложното поле на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Доколкото с това се изчерпва предметът на проверка в производството по чл. 288 ГПК, ненужно се явява обсъждането дали касаторите са доказали наличие и на основание, попадащо в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК по поставените от тях питания в изложенията към касационните жалби. При допускане на обжалването касаторите дължат заплащането на държавна такса, която в случая възлиза на сумата 248,20 лева общо за тримата. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение