Определение № 220 от 28.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3607/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на Прокуратурата на Република България и Х. К. К. против решение № 467/10.05.2021 г., постановено по гр.д.№ 3800/2020 г. от ІV-ти състав на САС. Х. К. К. оспорва жалбата на Прокуратурата на Република България с писмен отговор. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. С обжалваното решение е присъдено обезщетение за неимуществени вреди на ищеца, в размер на 30 000 лева, на основание чл.2б ЗОДОВ. Съдът е приел, че в случая досъдебното производство е надхвърлило многократно разумния срок, а ПРБ не е направила необходимото, за да обезпечи ритмичното и своевременно извършване на необходимите процесуално-следствени действия. Именно по този начин, от неизпълнение на задълженията на ответника, е нарушено правото на ищеца, като пострадал от престъпление, за разглеждане и решаване на процесното следствено дело в разумен срок. По този начин ищецът е бил лишен от възможността да се ползва от представените му от закона права на пострадал, като основен елемент на това право е поддържането на обвинението, наред с държавата, с цел получаване на справедливост и възмездие, чрез наказване на виновните. Прието е, че правото да се получи справедливост, възмездие и спокойствие, че виновните ще бъдат наказани е толкова по-интензивно засегнато, колкото по-значими са накърнените от престъплението права или критерият значение на делото за пострадалия, залогът за него, е ключов за спора. Интересът на пострадалия, залогът за него, както се посочи вече обикновено е свързан с предмета на делото. В случая е посочено, че ищецът е жертва на т.нар. „възродителен процес”, представляващ опит на управляващите РБългария в периода от 1984г. до 1989г. да наложат насилствена асимилация на мюсюлманското население в България, чрез системни репресии срещу тези социални групи и етноси. Прието е за безспорно, че такива мерки са предприети и спрямо ищеца, в резултат на което са били засегнати основни негови човешки права. Престъплението, довело да накърняване на тези основни права е извършено от конкретни физически лица, висши държавни служители, които са го извършили именно в това си качество и използвайки целия държавен ресурс, като предприетата по отношение на ищеца репресия е единствено заради етническия му произход и е с цел насилствена промяна на етно-културната му идентичност, от една страна, така и с цел подчиняването на останалите лица в общността. Безспорно е прието, че образуваното наказателно производство по сл.дело № 1/1991г. за пострадалия от репресиите ищец, е било надежда за въздаване на справедливост, за налагане на заслужено наказание на виновните, за постигане на удовлетворение и репариране, макар и частично на преживените от него унижения и страдания. Тази надежда продължава повече от 30 години и съдът е приел, че очевидно вече е загубена, ведно с вярата за възмездие, чрез върховенството на закона, каквото и до момента ищецът не е получил. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от нарушаване на правото на разглеждане и решаване на процесното следствено дело в разумен срок, съдът е взел предвид вида на конкретното ДП, качеството на ищеца по него - пострадал от престъпление, поведението на компетентните органи във фазата на досъдебното производство, нарушеното чувство на справедливост на ищеца, загубата на вяра в институциите, напредналата възраст на ищеца - към 1991г. е бил на 47 години, а към днешна дата вече е на 78 години, което засилва чувството му на безсилие и липса на вяра, че ще дочака справедливото разглеждане на делото и поемането на отговорност на виновните лица. Предвид изложеното, съдът е приел, че справедливият размер на обезщетение е 30 000 лева. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване на Прокуратурата на Република България се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос, в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Правния въпрос, сочен от прокуратурата е, следва ли да се установи от съда причинно- следствена връзка между нарушеното право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок и претендираните вреди. Действително, отговорът на този въпрос е положителен, но съдът не е отрекъл това свое задължение, напротив, приел е, че е налице причинно- следствена връзка между нарушеното право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок и сочените с исковата молба вреди, за които се претендира обезщетение, като е изложил подробни и задълбочени мотиви в тази насока. Предвид изложеното, не е налице соченото противоречие с практиката на ВКС по този въпрос. В изложението на касационните основания към касационната жалба на ищеца по делото се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос, свързан с обстоятелствата, които съдът следва да вземе предвид, при определяне на обезщетение за неимуществени вреди в конкретната хипотеза на иск с правно основание чл.2б ЗОДОВ при прилагане на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и спадат ли към тези критерии към стандартите, заложени в практиката на ЕСПЧ. По тези правни въпроси е налице съдебна практика, съобразена от въззивния съд. Съобразно тази практика, в различните фактически хипотези при различните дела, е налице различие при определянето на размера, но това не води до противоречиво разрешаване на правния въпрос, доколкото критериите дори и да се единни, за всеки различен случай те са различават като степен на определяне на вредите, оттам и на различните обезщетения. Критериите за определянето на обезщетението по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД са многократно посочвани от ВС и ВКС в задължителна съдебна практика, като при спазването им, но определяне на различен размер, с оглед преценката на различните състави на съда, повтарянето на мотивите относно критериите, въз основа на които се определя по справедливост обезщетение, повторението на залегналите в трайната и задължителна съдебна практика критерии не следва да се счита за противоречие в практиката, доколкото размера на обезщетенията, макар и определени при еднакви критерии, е различен, предвид и различния обем на търпените неимуществени вреди във всеки един случай. Иначе, по приложението на понятието „справедливост”, е налице богата и единна практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи съдебна практика по смисъла на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, например №407 по гр.д.№ 1273/2009 г. на ІІІ г.о., №394 по гр.д.№ 1520/2011 г. на ІІІ г.о., №391 по гр.д.№ 201/2011 г. на ІІІ г.о., № 395по гр.д.№ 159/2011 г. на ІІІ г.о., №3 по гр.д.№ 637/2011 г. на ІІІ г.о, № 51 по гр.д.№ 465/2011 г. на ІV г.о. и др. Съгласно тази практика, справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Наличието на съдебна практика, както и съобразяването й от страна на въззивния съд с обжалваното съдебно решение, води до липса на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване, като повторението на критериите по отношение на които се определя обезщетението, не следва да води и до един и същ размер на обезщетенията при различните казуси, предвид различния по вид и обем вреди, които те обезщетяват. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, състав на ВКС